Р Е Ш Е Н И Е № 227 [населено място] ,02.12..2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА Е. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурор Станева като разгледа докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 2229 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 531 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 3958/2015 г. на Апелативен съд С. в частта, в която се потвърждава решение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 10644/2014 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от А. С. В. срещу Прокуратурата на Република България иск на основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата от 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, за което е ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда. С определение № 562 от 24.06.2016 г. по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за прилагане на критерия „справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД се определя от установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. От значение за определяне на конкретния размер на обезщетението са също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот – в личен и професионален план. Отговор на поставения въпрос е даден и с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т.11, според което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд представляват съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която е задължителна за съдилищата, съгласно ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка правилността на въззивното решение с оглед доводите в касационната жалба намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прокуратурата отговаря за причинените вреди от незаконното обвинение на ищеца в извършване на престъпление по чл.206, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК и чл.206, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК, за които е бил привлечен като обвиняем на 18.06.1999 г. и след поредица от връщане за допълнително разследване на досъдебното производство е привлечен като обвиняем с постановление от 07.05.2004 г., с мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000 лева. По повдигнатите обвинения е внесен обвинителен акт в съда на 12.07.2004 г. и е образувано НОХД № 2142/2004 г., което приключило с оправдателна присъда, потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила на 05.12.2009 г. Прието е, че от показанията на Т. и К. се установява, че ищецът е търпял неудобства и притеснения, тъй като наказателното преследване го злепоставило пред близки и колеги, и засегнало обичайния му начин на живот. Според първия свидетел, допълнителни притеснения ищецът имал поради характера на обвиненията за присвояване на парични суми, което довело до разрив в отношенията му с останалите съдружници в управляваното от него търговско дружество. По същото време бил привлечен и като обвиняем по делото „Л.”, което довело до отдръпване на близките му и широко разгласяване на случая в медиите. Коренната промяна в поведението на незаконно обвинения А. С. В. била видима и се потвърждавала от показанията на свидетеля К.. При така установените обстоятелства за преживения психически и емоционален стрес, в резултат на засягането на личния, социален и професионален живот на ищеца и неблагоприятното отражение на обвинението в отношенията му с останалите съдружници, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за причинените неимуществените вреди от незаконно повдигане на обвинение за извършени от ищеца престъпления, като правилно е съобразил релевантните за случая обстоятелства във връзка с тежестта на обвинението, характера на процесуалната принуда и продължителността на наказателното преследване. Въззивният съд е изложил и съображения за въздействието на неоправданата наказателна репресия върху общественото положение и упражняваната от него дейност, но при определяне на конкретния размер на обезщетението неправилно е преценил доколко конкретните негативни изживявания са в пряка причинно-следствена връзка с така установените по делото обстоятелства, въз основа на което следва да се приложи критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, доводите на касатора за нарушение на материалния закон при определяне размера на причинените неимуществени вреди са частично основателни – вида и характера на наложената наказателна репресия е широко разгласена в медиите, но поради обвинението по делото „Л.”, което според свидетеля Т. е водещо от гл.т. на прокуратурата и за което е бил задържан. От същите показания е видно, че притесненията на ищеца са били свързани с противопоставянето му с останалите съдружници в дружеството, които се настроили негативно срещу него, в резултат от обвинението за присвояване на финансовите средства. Тези свидетелски показания не са преценени от въззивния съд според изискването на чл.172 ГПК с оглед възможната заинтересованост на неговия защитник по наказателни дела и обстоятелството, че изявленията сочат притеснения и негативни изживявания във връзка с всички водени срещу него дела, т.е. обхващат вреди за пострадалия от повдигането на обвинения в други производство с различна тежест и интензитет на процесуална принуда. Незаконното обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо в значителна степен, тъй като засяга неговия личен авторитет и достойнство, но негативното въздействие е с по-ограничен обем и интензитет, независимо от водените срещу него други наказателни дела. След като се доказват увреждащите последици от повдигането на незаконно обвинение, съдът е длъжен да присъди обезщетение за вредите на пострадалия, при съобразяване на релевантните за спора обстоятелствата от значение за определяне на конкретния размер. В този смисъл, въззивният съд правилно е отчел продължителността и тежестта на наказателното преследване, но неправилно е преценил интензитета на негативните изживявания от конкретното обвинение. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последици от незаконното обвинение върху начина на живот на пострадалия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 10 000 лева, които се дължат със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск на А. С. В. срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 10 000 лева, ведно със законната лихва от 05.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, поради необосновано завишаване на присъденото обезщетение. В останалата обжалвана част решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 531 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 3958/2015 г. на Апелативен съд С. в частта, в която се потвърждава решение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 10644/2014 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от А. С. В. срещу Прокуратурата на Република България иск на основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата от 20 000 лева /над дължимите 10 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 05.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. С. В. с ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България за 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 05.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.3 З.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 531 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 3958/2015 г. на Апелативен съд С. в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.