Р Е Ш Е Н И Е № 50 София, 08 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тридесети януари …..................... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 2336 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия И. М. Д.. Обжалва се решение № 130 от 31.10.13 год., постановено по ВНОХД № 133/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 60 от 14.06.13 год. по НОХД № 466/12 год. на Ямболския окръжен съд, с която Д. е осъден за извършени престъпления по чл. 142, ал. 3, чл. 142а, ал. 3 и чл. 152, ал. 3 НК. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НК. Не са развити конкретни доводи. Иска се да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане или да се оправдае подсъдимия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и назначения му за производството пред ВКС служебен защитник. Не се сочат конкретни доводи, обвързани с касационните основания. Иска се оправдаване на подсъдимия по повдигнатите обвинения, поради недоказаност на авторството, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира, решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените с нея основания и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че 20.07.12 год., около 23.00 часа, в [населено място] дол, при условията на опасен рецидив е отвлякъл ненавършилата 18 год. А. Д., като употребил сила, поради което и на осн. чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК е осъден на ДЕСЕТ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че за времето от 20.07.12 год. до 22.07.12 год. на същото място противозаконно е лишил от свобода А. Д., поради което и на осн. чл. 142а, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че през същия период от време и на посоченото по-горе място, действайки при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, се съвкупил с А. Д., като е принудил към това със сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК е осъден на ТРИНАДЕСЕТ години лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 НК е наложил на Д. общо наказание в размер на ТРИНАДЕСЕТ години, което на осн. чл. 24 НК е увеличил на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ години, които да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим. На осн. чл. 70, ал. 7 НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по присъда № 106/18.11.05 год., постановена по НОХД № 103/05 год. на РС – гр. Тополовград в размер на една година, шест месеца и шестнадесет дни. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. Както бе посочено по-горе, както в жалбата, така и в съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник не се сочат конкретни доводи в подкрепа на касационните основания. Изброяват се общи твърдения за недоказаност на авторството, нарушаване на разпоредбите по чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 16, чл. 107, ал. 5, сочещо, че не са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда, както по отношение на фактите, така и относно приложимото право. Твърдението за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата, не може да бъде споделено. Контролираните съдилища в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията, в това число и в показанията на пострадалата Д.. Посочил е защо дава вяра на едни доказателства за сметка на други. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които е приела за правилна първоинстанционната присъда. Отговорила е на всички релевантни доводи, свързани с авторството на извършените от страна на Д. три престъпления при условията на реална съвкупност. Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съобразно предмета на доказване по конкретните престъпления. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 142, ал. 3, чл. 142а, ал. 3 и чл. 152, ал. 3 НК. Изброените твърдения в саморъчно подадената касационна жалба от страна на Д. не намират опора в доказателствения материал. Същите задълбочено са опровергани от окръжния съд в мотивите към присъдата. Съдът е взел отношение по; СМЕ, установяващи произхода на семенната течност и кръвта, констатирани по веществените доказателства – стари бикини и кувертюра /л. 152 и л. 154/; броя на изнасилванията /л. 153/; девствеността на Д. „преди и по време на досъдебното и съдебното производство”, съответно полови контакти преди инкриминираното изнасилване с други лица /л. 154 и 155/; изгорени веществени доказателства /всички относими вещестевни доказателства по далото са придадени с протокол от 27.12.12 от деловодството на прокуратурата в това на съда /л. 12/; на коя дата е отвлякана /л. 151/; за „признанието” на други лица, че са били с пострадалата в къщата, докато Д. е бил в Гърция /л. 155-156/. Правилно апелативният съд изцяло е възприел обосновката на първата инстанция по тези твърдения. По отношение на наложените за отделните престъпления наказания и приложението на чл. 24 НК в двете жалби и в съдебно заседание не са сочат никакви доводи. При определянето на отделните наказания съдът е отчел обществената опасност на трите престъпления в рамките на съответната квалификация и тази на самия извършител – осъждан три пъти за тежки умишлени престъпления, в това число и за изнасилване на 74 годишна жена, както и подбудите за извършване на деянията, предмет на настоящото дело. Пред касационната инстанция не се сочат смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени или отегчаващи такива, които са надценени. Съобразени са и целите по чл. 36 НК. С оглед вида на наложените наказания и завишената степен на обществената опасност на Д. законосъобразно контролираните инстанции са увеличили определеното общо най-тежко наказание в размер на тринадесет години с още една. Отделните наказания, както и завишеното по силата на чл. 24 НК общо най-тежко такова не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Последното ще постигне целите по чл. 36 НК и най-вече да се въздейства предупредително към Д. и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, с оглед на обстоятелството, че деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок по постановеното с определение № 349 от 18.10.11 год. по НЧД № 707/11 год. на ОС – гр. Стара Загора условно предсрочно освобождаване с остатък 1 година, 6 месеца и 16 дни. Съгласно посочените съображения, жалбата от страна на Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 31.10.13 год., постановено по ВНОХД № 133/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................