Р   Е  Ш  Е  Н  И   Е                                                                                           № 86                                  София,  11 март 2009година                                                                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                             ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                  при участието на секретаря  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело  № 15/09 година       Производстово е образувано по жалби на подсъдимите Д. С. Д. и И. В. Д. срещу въззивна присъда № 156/20.11.2008год., постановена по в.н.ч.х.д. № 1184/08г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбите, са релевирани всички основания по смисъла на чл.348 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,,ал.1,т.2,пр.последно НПК и в алтернативна даденост- връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Подсъдимите, редовно уведомени не се явяват и не изпращат процесуален представител. Частният тъжител и граждански ищец Х. А. С. изразява становище за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.   Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: С атакувания акт е отменена присъда № 91/ 16.06.2008г, постановена по н.ч.х.д. № 402/05г. на Районен съд-Асеновград, с която са признати за невиновни и оправдани подсъдимите по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК и отхвърлен граждански иск и вместо нея постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Д. Д. и И. Д. за извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК и им е наложено наказание – на Д. Д. „пробация”, а на И. Д. „обществено порицание”. Подсъдимият Р. Д. е признат за виновен по същото обвинение и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78АНК, с налагане на административно наказание глоба в размер на 600лв. Предявеният граждански иск от С. срещу подсъдимите е уважен за сумата от 500 лв., дължима солидарно. Жалбите на подсъдимите Д. и И. Д. са основателни, но не по изложените в тях доводи. Не са допуснати заявените от касатора съществени процесуални нарушения. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност и Окръжният съд е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 НПК, поради което не може да бъде възприето виждането на защитата в същата насока. По начало, касационната инстанция не би могла да обсъжда “непълнота” на доказателствения материал и преценката на такива доводи е обвързана само с евентуалното накърняване на процесуалните права на подсъдимия. Въззивният съд задълбочено и внимателно е обсъдил показанията на свидетелите С, като същите са оценени през призмата на тези на Ш. Д. и Н. М. , обслужващи защитната теза на подсъдимите и на независимите свидетели Т. /полицейски служител/,Светла З. /кметски наместник/ и д-р П. Констатираните различия са преодолени от въззивната инстанция чрез съпоставяне на свидетелите в очна ставка и са изложени съображения, които се базират не само на житейската и формална логика, но обстойно са анализирани и проверени. Гласните доказателствени източници са еднопосочни, относно установяването на правнорелевантните факти – нанасянето на удари от подсъдимите и с какво, разположението на телата на подсъдими и пострадала, което е в синхрон с изводите на съдебномедицинската експертиза, във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера му. Достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане от касационната инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на предходните инстанции по фактите. Наложителна у намеса на касационния състав, в случаите когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Инстанциите по същество са обсъдили задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, като са изложените съображения за изводите по достоверността им. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Аналогичните възражения, свързани със силно раздразнение у подсъдимите, в резултат от неправомерното поведение на тъжителката, както и за приложение института на „реторсията”, са отхвърлени от въззивния съд аргументирано. Но въззивният съд не е обсъдил правната възможност за приложение разпоредбата на чл.88а, ал.4 НК. Видно от свидетелството за съдимост/л.107 от сл.д./, някои от осъждания на касатора Д. Д. са със значителна давност. За приложимостта на посочената разпоредба е необходимо да се съберат доказателства кога са изтърпени от Д. наложените наказания,за преценка сроковете по чл.82,ал.1 НК, каквито данни липсват. При пасивността на съдилищата, проявена по отношение изясняване на това обстоятелство, процесуалните права на касатора са нарушени, защото в случай, че се установи настъпила реабилитация по реда на чл.88а НК, институтът по чл.78а НК се прилага задължително. Касационната инстанция намира, че въззивният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, относно невъзможността за приложението на чл.78а НК по отношение на касатора И. Д. Вън от всякакво съмнение, наличието на материалноправните предпоставки за приложимостта на посочения институт се преценяват винаги към момента на извършване на деянието, съобразно правилото на чл.2, ал.1НК, за действие по време на наказателния закон, а не към този на постановяване на присъдата. В конкретния случай, изискващите се от закона предпоставки са били налице, с изключение на фактът, че към този момент, не е съществувала правната възможност за освобождаването на непълнолетен деец от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, предвидена по късно с ал.6 на чл.78АНК /Д.в. бр.86/28.10.05г./. Посочената разпоредба е отменена на 29.04.2006год. Неправилно въззивният съд е посочил, че неприложимостта на чл.78аНК по отношение на непълнолетни лица, е следствие от отменената ал.6 на този текст, след като тази разпоредба е била част от действащото право в хода на започнало наказателно производство срещу И. Д. Разпоредбата на чл.2,ал.2 НК изисква от правоприлагащите органи при последващи деянието промени в законодателството до постановяване на присъдата, да приложат най-благоприятния за дееца наказателен закон, какъвто е чл.78а,ал6 НК/отм./ В конкретния случай, облекчаване наказателно правното положение на дееца, не е обвързано с последващо деянието обстоятелство, като навършване на пълнолетие, което е ирелевантно, а е резултат на действието на по-благоприятния за дееца наказателен закон. Без правно значение е фактът, че при това положение видът на наказанието би бил идентичен с определеното от Окръжния съд, защото несъмнено отговорността на И. Д. ще бъде административна, а не наказателна. Касационната инстанция намира, че с оглед нарушените процесуални права на подсъдимия Д предвид на това, че е лишена от възможността за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна в тази му част, а делото-на връщане на въззивния съд, на стадия на съдебното заседание. Присъдата в гражданско-осъдителната й част е правилна и законосъобразна. Размерът на гражданската обезвреда е съобразен с претърпените болки и неблагоприятни последици и съответен на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.   Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда № 156/ 20.11.2008г., постановена по в.н.ч.х.д. № 1184/08г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Д. С. Д. и И. В. Д. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание, в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: