3 Р Е Ш Е Н И Е № 228 [населено място] , 29.10. 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №6119 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Р. П. Б. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К. Г., и на С. А. Б. и А. Д. Б., чрез процесуален представител В. Р., срещу решение от 30.05.2013г., постановено по в.гр.д. №148/2013г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение от 14.01.2013г. по гр.д.№314/2012г. на Златоградски районен съд и след отмяна на допълнително решение от 19.02.2013г. по същото дело на Златоградски районен съд, е отхвърлен предявения от Р. П. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №692 от 28.05.2014г. по съображения, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради това, че с основното решение е разгледан иск на непредявено основание – за нищожност на договора, а допълнителното решение по предявения иск за разваляне на договора е постановено по нередовна искова молба – поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване за нищожен на договор за издръжка и гледане от 12.03.1975г., сключен с н.а. №66/1975г., по силата на който А. С. Б. прехвърля на сина си С. А. Б. ½ ид.част – източната половина от къща и съответстващата от тази страна половина от дворно място, находящи се в имот пл.№1338 в кв.93, върху който имот са отредени парцели ІІІ и ІV, идентичен с източната част от поземлен имот с идентификатор 31111.35.232 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-75/15.07.2008г. на изп.директор на А.-С., за която е отреден УПИ V-748 в кв.134 по действащия ПУП на [населено място], одобрен през 1982г., при описани граници, като източната половина на жилищната сграда е с идентификатор 31111.35.232.4. След отмяна на допълнителното първоинстанционно решение, е отхвърлен предявения от Р. П. Б. иск за разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В. съд е приел, че правилно е прогласена нищожността на договора, по съображения, че за нищожността на договора, чието разваляне се иска, съдът следи служебно, тъй като може да се иска разваляне само на валиден договор. Приел е, че при действието на СК от 1968г. е разпореден общ недвижим имот на съпрузите само от единия от тях без съгласието на другия, което води до неговата нищожност. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. По делото не е предявен иск или възражение за нищожност на договора поради разпореждане при действието на СК от 1968г. с общ имот, извършено от единия съпруг без съгласието на другия съпруг. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящият състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради това, че с основното решение е разгледан иск на непредявено основание – за нищожност на договора, а допълнителното решение по предявения иск за разваляне на договора е постановено по нередовна искова молба – поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Искането в исковата молба е за разваляне на договора, а в съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на който Р. Б. основава иска си за разваляне на сключения от съпруга й А. Б., починал през 1992г., договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение на приобретателя С. Б. – техен син, да ги издържа и гледа, но ищцата не е посочила, че правото на собственост върху разпоредения имот е придобито по време на брака. Посочването на обуславящото правоотношение ще приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с петитума. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 30.05.2013г., постановено по в.гр.д. №148/2013г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение от 14.01.2013г. по гр.д.№314/2012г. на Златоградски районен съд и след отмяна на допълнително решение от 19.02.2013г. по същото дело на Златоградски районен съд, е отхвърлен предявения от Р. П. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Смолян. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: