4 решение по т.д. № 1114-17 ВКС,Второ т.о. Решение № 236 гр. София,09.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 06 декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Б. БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1114/17г. и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск от М. К. Х. срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на решение на АС „А. ЮСТИЦИАРУМ” С. по АД №6623/2016 по описа на същия. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражното споразумение между страните е било едностранно развалено, като част от сключения договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г., евентуално е недействително, поради неравноправния си характер. Твърди се , също така,че молителката не е била надлежно уведомена за започване на самото арбитражно производство. Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че преди да разгледа наведените в ИМ основания за отмяна на арбитражно решение, следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, която преценка следва да извърши служебно. Този въпрос е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба - в чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК,обн.Д.в.бр.8/24.01.2017г.) и в чл. 47 ал. 2 ЗМТА(ЗИД ГПК,обн.Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения, са прогласени за нищожни. Със ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - чл.19 ал. 2 ГПК е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на З.; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на §13 т.1 от ДР на З., се прекратяват. Следователно по тях арбитражно решение не може да се постанови. Това правило следва да се приложи по отношение на неарбитруемите потребителски спорове, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск по чл. 47 ЗМТА от ВКС, по който е образувано дело, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на ЗИД ГПК (Д.в.бр.8/24.01. 2017 г.) - съгласно §6 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) висящите производства във ВКС се разглеждат по реда на този закон, а съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм. ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Това следва и от даденото в т.3 на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения. Същата,според КС се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий- защита по исков ред пред ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), вр. §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.). От това следва изводът, че ако защитата срещу постановено арбитражно решение, е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение, съгласно чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм.Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) се прогласява за нищожно като постановено по неарбитрум към тази дата висящ спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, ЗИД ГПК-Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила. На по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.). Ищецът по делото има качеството на потребител , съгласно §13 т.1 от ДР на З., като страна по договор за потребителски кредит, предоставен на физически лица и търси защита на правата си в това качество и предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение на арбитър ад хок, с което е решен спор на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на З. с [фирма], който спор е неарбитруем, от което следва, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска пред ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение , постановено на 15.07.2016 от АС „А. ЮСТИЦИАРУМ С. по АД №6623/2016 по описа на същия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: