РЕШЕНИЕ   № 423   София, 25.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, четаърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1112/2009     година.   Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на И. Н. П. от гр. Благоевград срещу въззивно решение на Благоев градския окръжен съд по гр. д. № 1277/2008 г., с което е частично обезсилено първоинстанционното решение на Благоевградския районен съд по гр. д. № 614/2008 г. и е прекратено производството по иска на П. срещу ответнрша „Водоснабдяване и канализация" Е. гр. Б. по иска му за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата над 578.09 лв.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 30. 11. 2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос с основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Взето е предвид, че въззивният съд е счел за недопустим искът на П. за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ над първочаналпо заявената сума в исковата молба, представляваща едномесечното му трудово възнафаждение от 578.09 лв, тъй-като е увеличил размера на иска чрез устно изявление в съдебно заседание, а не чрез писмена молба, както изисква чл. 102 ГПК. При касационната проверка се установи следното: Благоевградският районен съд, с решение по гр. д. № 614/2008 г. е признал за незаконно дисциплинарното уволнение на И. П. , наложено със заповед от 15.2.2008 г. на управителя на „В” Е. , Благоевград, възстановил го на работа на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил” и осъдил „В” Е. , гр. Б. да му заплати сумата 3 468.54 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца поради незаконно уволнение. Присъдени са и разноски в полза на ищеца и разноски, направени от бюджета на съда, дължими от дружеството — очветник по иска. По негова въззивна жалба е образувано гр. д. № 1277/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, който с решение от 7. 4. 2009 г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отменено уволнението на П. като незаконно, той е възстановен на работа и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно присъждане на обезщетение за безработицата на ищеца вследствие на уволнението само до размер па сумата 578. 09. лв., обезсилил решението в останалата част, с която е присъдено обезщетение до размер на сумата 3 468.54 лв. и прекратил исковото производство в тази част поради недопустимо изменение на иска. Решението на въззивния съд за частично обезсилване на първоинстанционното решение и неразглеждане на част от претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е неправилно. Заповедта за уволнението на ищеца П. е постановена на 15. 2. 2008 г., връчена му е на 18. 2. 2008 г., а исковата му молба за отмяна на уволнението е подадена на 25. 3. 2008 год. или след месец и няколко дни. С оглед на този обективен факт, в петитума на исковата молба е посочено, че ищецът претендира сумата 578.09 лв., равняваща се на брутното му трудово възнаграждение за един пълен работен месец. По заключение на вещо лице счетоводител е установено, че това е брутното му трудово възнаграждение за месец ноември 2007 г. в размер на 578.09 лв.. В хода на производството по делото прел районния съд, в съдебно заседание, в присъствие на процесуалния представител на дружеството работодател, ищецът, чрез неговия пълномощник е изменил размера на първоначално заявената сума 578.09 лв. и увеличил същата на 3 468.54 лв., като заявил, че това е размера на шестмесечното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като ищецът продължава да е безработен. В съдебно заседание на 25. 9. 2008 г. пред районния съд са представени доказателства, че ищецът е без работа след уволнението и е даден ход по същество. Първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като е съобразил доказателствата, че в продължение на шест месеца след уволнението П. е останал без работа. Въззивният съд е обезсилил решението с което е уважена претенцията за разликата над 578.09 лв. до сумата 3 468.54 лв. и прекратил производството в тази част поради недопустимо изменение на иска. В чл. 270 ГПК е предвидена възможност за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, когато съдът се е произнесъл по недопустим иск или по непредявен иск. В случая тази хипотеза не е налице, тъй-като искът за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е изрично предвиден в закона и този иск е бил предявен още с исковата молба. Що се касае до обстоятелството, че в исковата молба е посочена сумата 578.09 лв., тя е предопределена от факта, че поради предявяване на иска само месец след уволнението, то и безработицата на ищеца е имала продължителност от около един месец. В хода на делото ищецът е продължил да бъде в състояние на безработица и към момента на приключване на производството, това му положение е продължило повече от шест месеца и той е имал основание за присъждане на шестмесечния размер на последното му брутно трудово възнграждение. Необоснован и несъответен на закона е изводът на въззивния съд, че изменението на размера на обезщетението в хода на производството е опорочено, тъй-като не е направено с писмена молба и не следва ла бъде зачетено. Съдът е анализирал относимите но този въпрос правни норми - чл. 100, 102 и 214, ал. 1 ГПК и като се е позовал на „систематичното" им тълкуване е приел, че за да е валидно, изменението на размера на иска следва да бъде направено в писмена форма. Касационният съд не споделя този извод. В чл. 100 от ГПК изрично е предвидено, че в съдебно заседание, страните извършват процесуални действия устно. В конкретния случай, изменението на първоначално посочената сума на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е извършено в съдебно заседание, в присъствие на другата страна и няма основание за разширително тълкуване на чл. 100 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото се върне на друг състав на окръжния сьд за разглеждане и произнасяне по същество по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в предявения размер 3 468. 54 лв.. Върховният касационен съд   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението от 7. 4. 2009 г. по гр. д. № 1277/2008 г. на Окръжен съд — Благоевград В ЧАСТТА, с която е обезсилено решението на Районен съд — Благоевград по гр. д. № 614/2008 г. и е прекратено производството по иска на И. П. за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ над сумата 578.09 лв. до размер на сумата 3 468.54 лв.. ВРЪЩА делото в отменената част на Друг състав на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане и произнасяне по същество по иска с размер 3468.54 лв.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: