1 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 26.06.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3060 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С Определение № 94 от 19.02.2014г. касационното обжалване на решението по в.т.д.№ 205/2013г. на Пловдивския АС е допуснато само в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 2396/2010г. за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, които ЗД [фирма] е осъдено да заплати на ищците П. П. и В. П. за моралните вреди от смъртта на сина им, считано от датата на пътното произшествие - 02.09.2005г. При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК касационният контрол е допуснат по въпроса за приложимия давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност. В насроченото открито съдебно заседание страните не са се явили и не са изразили становище. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, намира следното: За да потвърди първонистанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове са допустими, като се е позовал на ТР № 2/2012г. на ОСТК и липсата на плащане от страна на делинквента на присъденото с решението по гр.д.№ 143/2007г. на ОС Стара Загора обезщетение от по 100 000лв. Приел е за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица със срок на валидност към датата на пътното произшествие. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд, че сумата от по 100 000лв. е справедливият размер на обезщетението за търпените от ищците морални вреди във връзка със загубата на 22 годишния им син. За неоснователно е прието възражението за погасяване на претенцията за лихви по давност, като е мотивирано, че законната лихва е дължима от датата на увреждането, касае се за компенсаторна лихва и приложимата давност за нея е също пет години, а не три, каквито са били твърденията във въззивната жалба на застрахователя. Изводите на Пловдивския АС за приложението на общата петгодишна давност по отношение на вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди са неправилни. И вземането за обезщетение за неимуществени вреди по прекия иск срещу застрахователя и дължимото при неизпълнението на това парично задължение обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД имат обезщетителен характер, но законът регламентира различен срок за погасяването им. Приложимият съобразно датата на настъпване на произшествието закон – отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ, /а така и Кодексът за застраховането/ съдържат специална регламентация на давностните срокове / чл.392-отм.ТЗ, респ. чл.197 КЗ/, в които се погасяват правата по застраховката „гражданска отговорност”, но не въвеждат специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение. Поради функционалната обусловеност на прякото право на третото увредено лице към застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквият им обем, задължението по застраховката „гражданска отговорност” и застрахователното покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на задължението за застрахователно плащане /лихвите за забава/, които би дължал застрахованият делинквент, при начален момент и срок на погасителна давност, приложими за вземането по деликтното правоотношение. Това обуславя приложението на общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл.111,б.”в”,предл.второ ЗЗД. Константната практика на ВКС е, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111,б.”в”ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Като се присъединява към това становище, настоящият състав намира, че въззивното решение е частично неправилно. Въззивният съд не е разграничил двете хипотези: за началният момент, от който увреденият има право да претендира обезщетение за забава и за приложимия давностен срок за погасяване на това вземане, при позоваване от насрещната страна на изтекла давност. Обстоятелството, че ищецът по прекия иск срещу застрахователя има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта не означава, че това вземане се погасява с общата петгодишна давност. В случая искът е предявен на 26.08.2010г., след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на смъртта на сина на ищците, резултат на пътното произшествие - 02.09.2005г. Поради това вземането е погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба- до 25.08.2007г. За периода след 26.08.2007г. до датата на завеждане на исковата молба обезщетението за забава е дължимо и възражението за давност е неоснователно. Това обуславя отмяна на решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва върху определените обезщетения за периода преди 26.08.2007г. и отхвърлянето на претенцията за лихви до 25.08.2007г. и оставянето му в сила в сила по претенцията за лихва за периода следващ 26.08.2007г. При този изход на делото ищците следва да заплатят на касатора ЗД [фирма] разноски за настоящото производство-платената от него държавна такса, съобразно молба и списък по чл.80 ГПК от 28.02.2011г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1,предл.второ ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 167 от 28.03.3013г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№ 205/2013г. в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 2396/2010г. на Пловдивския ОС за присъждане на законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000лв., които ЗД”Б. И.” е осъден да заплати на П. В. П. и В. Т. П. за периода 02.09.2005г. до 25.08.2007г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. П. и В. Т. П. от [населено място], Пловдивска област искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото им обезщетение за неимуществени вреди във връзка с пътно произшествие от 02.09.2005г. за периода от 02.09.2005г. до 25.08.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение, с което е потвърдено решението на Пловдивския ОС по гр.д. № 2396/2010г. в частта за присъждане на законната лихва, считано от 26.08.2007г. ОСЪЖДА П. В. П. и В. Т. П. да заплатят на [фирма] сумата 1 635.40лв.разноски по делото за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.