О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 368 гр. София, 21.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1584 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 260118/22.04.2021 г. по в.т.д. № 45/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260023/19.10.2020 г. по т.д. № 250/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд настоящият касатор е осъден да заплати на Л. П. К. на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 14.06.2019 г., в размер на 8000 лв., представляващо разликата между присъдените 7000 лв. и дължимите 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът Л. П. К., [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от Л. П. К. неимуществени вреди вследствие ПТП от 14.06.2019 г., причинено от застрахования при ответника водач Й. К.. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав, позовавайки се на представената медицинска документация, включително епикриза, съдебномедицинско удостоверение, изготвено на 19.06.2019 г. от съдебен лекар от ОКПСМ при „МБАЛ П.“ АД и амбулаторен лист от 18.06.2019 г., както и на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и свидетелските показания на бащата на ищеца – П. К., е съобразил като относими вида и характера на уврежданията – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, екскориации /нарушаване на повърхностния слой на кожата/ по десен крак и лява ръка, рана с активно кървене на дясна длан, травматичен оток с размери 3х3 сантиметра в дясната челна област на главата, в неокосмената част, кръвонасядане с морав цвят и размери 12х9 сантиметра в дясната странична поясна област, кръвонасядане с размери 14х10 сантиметра под свивката на седалищната област в дясно, сред което има разкъсно-контузна рана с размери 2х0,8 сантиметра, кръвонасядане със зеленикав цвят и размери 9х3 сантиметра по външната повърхност на лява предмишница, разкъсно – контузна рана с поставени два хирургични конеца по вътрешната повърхност на дясната длан и оток в околността, травматичен оток и мораво кръвонасядане с размери 21х13 сантиметра по външно – страничната повърхност на лявото бедро в горната трета, травматичен оток и синкаво кръвонасядане с размери 7х7 сантиметра по външната повърхност на дясното коляно, сред което има разкъсно-контузна зееща рана с размери 0,5х,05 сантиметра, следи от изгаряне на кожата с размери 22х10 сантиметра по задната повърхност на лявата подбедрица, от средна трета и надолу до глезена; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания – проведеното консервативно и симптоматично болнично лечение, а на черепно – мозъчната травма - медикаментозно, извършената хирургична обработка на раната на дланта и превръзки на останалите наранявания, болничния престой от три дни, след което спазването от ищеца в дома си на лечебно – охранителен режим. Апелативният съд е съобразил още, че на осемнадесетгодишна възраст пострадалият е изпитал негативни психически изживявания, изразяващи се в необходимост да промени мястото си на живеене, да се установи при родителите си и да разчита на тяхната помощ за ежедневното си обслужване, невъзможността да спи и необходимостта да приема лекарства, страха от шофиране и управление на мотоциклет, който не е преодолян, необходимостта да промени работата си заради този страх, неудобството от съществуващите белези, отказът заради белега на крака да носи къс панталон. Отчел е и периода от около двадесет дни, през който е продължила временната неработоспособност, преодоляването на физическите болки и страдания в рамките на три седмици, както и че пострадалият продължава да изпитва само психически такива. Въззивният съд е съобразил и обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП, включително размера на застрахователните лимити и съдебната практика по сходни казуси. С оглед на тези съображения решаващият състав е заключил, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение възлиза в размер на 15 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус?“; 2. „Общественият критерий за справедливост като едно от преценимите обстоятелства относно понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД включва ли определянето на аналогични размери на обезщетение при аналогично установени фактически обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди?“. Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси са относими към предмета на конкретното дело, тъй като касаят приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, но не е изпълнено поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – същите да са разрешени в противоречие с цитираното ППВС № 4/23.12.1968г. Според задължителните указания на посоченото постановление, както и съобразно постановената по реда на чл.290 ГПК постоянна практика на ВКС – решение № 171/18.11.2016 г. по т.д. № 2811/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 226/08.12.2016 г. по т.д. № 2940/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 199/30.11.2016 г. по т.д. № 2432/2015 г. на ВКС, II т.о. и други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици. С решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 25/03.04.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, I т.о. и решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. В случая, при определяне на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, в това число вида и броя на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, проведеното лечение, възрастта на пострадалия към датата на ПТП, необходимостта от чужда помощ при възстановяването, останалите от увреждането негативни последици, изразяващи се в страха от шофиране и управление на мотоциклет, необходимостта да промени работата си заради този страх и неудобството от съществуващите белези. Отчел е още обществено – икономическите условия в страната към момента на увреждането, нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя и съдебната практика по сходни казуси. В допълнение, с оглед наведения от касатора втори въпрос, следва да се отбележи, че за определянето и възмездяването на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий, нито задължение за съда за прилагане на присъдени размери на обезщетение по аналогично установени други казуси. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, тъй като зависи от конкретни факти и обстоятелства, установени с различни доказателствени средства по всяко отделно дело. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. По разноските. На основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 510 лв., определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260118/22.04.2021 г. по в.т.д. № 45/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], [улица], да заплати на адв.М. И. Д., [населено място], бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 57, офис 215, адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева) на основание чл.38, ал.2 ЗА. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.