1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 434 гр. София, 24.07.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1393 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. К. М. срещу решение № 230 от 12.04.2018г. по в. ч. гр. дело № 73/2018г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6 от 13.03.2018г. на съдията по вписвания при Служба по вписванията при Габровски районен съд, с което е отказано извършването на вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 473, том III, рег. № 3122, дело № 198/2014г. под № 103, т. I, рег. № 1373, д. № 63 от 13.03.2018г. на нотариус П. К. с рег. № 299 на НК, с район на действие района на Габровски районен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Следва ли да се сключи и впише в Служба по вписванията договор за изменение на договор за ипотека в нотариална форма, с който се изменят някои от съществените условия на обезпеченото вземане /срок или лихва/ или вписване се извършва само при изчерпателно изброените случаи по чл. 171 ЗЗД? Частният жалбоподател се позовава на противоречие с определение № 626/05.12.2012г. по ч. гр. д. № 578/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с доводите, че с отговора на поставения правен въпрос ще се избегне постановяване на откази от съдиите по вписванията да вписват актове само поради това, че не са сред изрично изброените в текстовете на ЗЗД и Правилника на вписванията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, представляващ по своята същност въззивно определение. Въззивният съд е приел, че представените пред съдията по вписвания към РС Габрово седем броя еднообразни екземпляра от нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот са във връзка с направените изменения с анекс № 2/12.03.2018г. към договор за кредитна линия № 007 от 18.06.2014г. Изложил е съображения, че вписване или отбелязване към първоначално вписване се извършва само при изчерпателно изброени случаи по чл. 171 ЗЗД. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише процесния нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че направеното изменение касае облигационни отношения между страните – промяна на лихвен процент и не е от категорията документи, които подлежат на вписване съгласно чл. 17 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. Посочил е, че няма представени доказателства за промяна в представеното обезпечение, предмет на договорната ипотека от 20.06.2014г., вписана под № 473, том III, рег. № 3122, дело № 198/2014г. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е изпълнено някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, както и ако е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че обусловилият изхода на делото правен въпрос „подлежи ли на вписване в Служба по вписванията договор за изменение на договор за ипотека, сключен в нотариална форма, с който се изменят някои от съществените условия на обезпеченото вземане /срок или лихва/ или вписване се извършва само при изчерпателно изброените случаи по чл. 171 ЗЗД” е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 419/27.07.2017г. по ч. т. д. № 770/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 401/31.07.2017г. по ч. т. д. № 922/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 446/01.08.2017г. по ч. т. д. № 768/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 417/04.08.2017г. по ч. т. д. № 771/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 608/19.12.2017г. по ч. гр. д. № 1339/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, която се споделя от касационната инстанция, нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не представлява договор за новация на задължението за годишна лихва и не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 от ЗЗД. Този нотариален акт може да бъде вписан като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията. Наличието на постоянна практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния правен въпрос за проверка на съответствието на въззивното определение с практиката на ВКС. Предвид отговора на значимия за делото правен въпрос, въззивната инстанция неправилно е приела, че направеното изменение /промяна на лихвен процент/ не е от категорията документи, които подлежат на вписване съгласно чл. 17 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. С анекс № 2/12.03.2018г. и сключения нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот главницата не е променена, а с промяната на размера на лихвения процент не се променя нито основанието, нито предмета на поетото задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит, поради което изменението не води до погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент, начина на определяне, вида и размера на всеки от компонентите на възнаградителната лихва /годишния лихвен процент/ не новира задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД /чл. 17, ал. 1, б. „д” от Правилника за вписванията/. Не са налице и останалите хипотези на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията, поради което въззивният съд неправилно се е аргументирал с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД. По отношение на дължимата държавна такса се налага изводът за неприложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, тъй като не се касае до отбелязване по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията. В горепосочените съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че дължимата държавна такса за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на размера на лихвата следва да бъде определена по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Независимо от обстоятелството, че нотариусът не е удостоверил материалния интерес, по който е таксуван нотариалният акт, същият обаче може да бъде установен с оглед събраната от нотариуса пропорционална такса - 30 лв. Съгласно чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност такса в размер 30 лв. се събира при удостоверяван материален интерес до 100 лв. включително. Поради това следва да се приеме, че цената, по която е таксуван процесният акт, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е в размер 100 лв. и следователно дължимата за вписването му такса съобразно посочената норма /0.1 на сто/ възлиза на сумата 10 лв., каквато е заплатена от молителя. При тези данни като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на нотариален акт № 103, т. I, рег. № 1373, нот. дело № 63 от 13.03.2018г. на нотариус П. К. с рег. № 299 на НК, с район на действие района на Габровски районен съд, за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 473, том III, рег. № 3122, дело № 198/2014г. на същия нотариус, въззвивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Налице са всички формални изисквания за вписване на представения нотариален акт, като по отношение на описанието на недвижимите имоти следва да бъде съобразено извършеното препращане към изменения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти. Предвид изложените съображения обжалваното решение, представляващо по своята същност въззивно определение, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписвания при Районен съд Габрово за извършване на по-нататъшни действия по подадената от нотариус П. К. молба за вписване на горепосочения нотариален акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 230 от 12.04.2018г. по в. ч. гр. дело № 73/2018г. на Габровски окръжен съд и потвърденото с него определение № 6 от 13.03.2018г. на съдията по вписвания при Служба по вписванията при Габровски районен съд, с което е отказано извършването на вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 473, том III, рег. № 3122, дело № 198/2014г. под № 103, т. I, рег. № 1373, д. № 63 от 13.03.2018г. на нотариус П. К. с рег. № 299 на НК, с район на действие района на Габровски районен съд, по молба с вх. № 619/13.03.2018г. от входящия регистър на Служба по вписванията - Габрово. ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Районен съд Габрово за извършване на исканото вписване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.