Р Е Ш Е Н И Е № 280 Гр.София, 20 юни 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 761/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 59/14.02.13 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 12 състав по Н.Д.4966/12 г., подсъдимият В. Г. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.249,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК за това, че е изтеглил обща сума от 90 лв.и е извършил три неуспешни трансакции, определени като опит за престъпление по чл.249,ал.1 НК, поради което вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 180 лв. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК те са кумулирани с наказание глоба в размер на 500 лв., постановено по Н.О.Х.Д.13848/10 г.по описа на СРС, като общото наказание глоба от 500 лв.е присъединено към лишаването от свобода за срок от две години. Постановено е последното да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е и по време на престоя в пенитенциарно заведение спрямо подсъдимия да бъде проведено принудително лечение-на основание чл.92 НК. В. е оправдан за част от деянията по вменената му продължавана престъпна дейност-на 19.08.11 г.в 19.24 ч.и на 20.08.11 г.в 09.41 ч.да е извършил справки за наличния баланс по дебитна карта. С решение № 196/19.06.13 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 7 състав по В.Н.Д.326/13 г. /образувано по протест на прокуратурата в наказателно-оправдателната част и по отношение на трите пункта, по които е приет опит по чл.249,ал.1 НК, както и по жалба на подсъдимия в наказателно-осъдителната част/, така посочената присъда е потвърдена. По касационен протест със съдържание като въззивния такъв и по касационна жалба на В. е образувано К.Н.Д.1597/13 г.по описа на 2 н.о.на ВКС на РБ. С решение № 463/12.02.14 г. посоченият въззивен съдебен акт е отменен в частта по потвърждаване на присъдата на СГС в наказателно-оправдателната част по правене на справки, както и за трите деяния с неуспешни трансакции и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е оставено в сила в обжалваната от подсъдимия част, иначе казано по отношение на двете реални тегления на общо 90 лв., част от продължаваната престъпна дейност по чл.249,ал.1 НК. С присъда № 13/06.03.14 г., постановена от САС, НО, 1 състав по В.Н.Д. 135/ 14 г., В. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.249, ал.1 НК за три неуспешни трансакции и за извършване на две справки по дебитна карта № ............., издадена от У. Б. АД на В. С. М., част от продължаваното престъпление, с което е признат за виновен с първоинстанционната присъда, оставена в сила с решение № 463/ 12.02.14 г.на ВКС на РБ, 2 н.о.в останалата част Постановено е подсъдимият да изтърпи наложеното му с присъда №59/14.02.13 г.,постановена от СГС,НО,12 състав по Н.Д.4866/12 г., наказание. Срещу така оповестения съдебен акт е постъпила касационна жалба и допълнение към нея, с релевирани цифрово оплаквания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Конкретно са развити съображения само за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и чрез служебния си защитник поддържа жалбата със сочените в нея доводи, като основно набляга на допуснатите процесуални нарушения, влияещи върху липсата на сигурност за извършване на инкриминираната дейност. Представителят на ВКП намира, че присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК и с оглед отменителното решение на ВКС, намира за установено следното: Първият довод /който би могъл да бъде охарактеризиран като такъв по чл.348,ал.1,т.2 НПК/ по сезиращия настоящата инстанция документ касае липса на доказателства за извършване на някакви действия от страна на подсъдимия на банкомат – АТМ устройство 01059918 в гр.С., [жк], магазин Б., собственост на Райфайзенбанк АД и постановяване на осъдителната присъда по предположения. Това възражение следва да бъде неминуемо съобразено с обстоятелството, че е налице цитираното вече отменително решение на ВКС на РБ по К.Н.Д.1597/13 г., по което са дадени конкретни указания, взети предвид от САС при повторното разглеждане на делото пред него. Конкретно във връзка с него, става дума за едно теглене на сума от 80 лв., три неуспешни транзакции и извършване на справка за наличния баланс по дебитна карта. Такъв довод е правен и при предишното разглеждане на делото пред ВКС и въпреки че в решението на върховната съдебна инстанция по наказателни дела не му е посветено мотивно внимание, цялостният подход за отмяна на решението на САС в определена част и потвърждаване на същото в осъдителната част, свързана с касационната жалба на подсъдимия, говори за невъзприемане на отправената от защитата претенция. Затова, макар че при втория въззивен преглед на делото не е взето отношение по този въпрос, са изпълнени указанията на ВКС и е безпредметно обсъждане на въздигнатото процесуално нарушение от страна на настоящия съдебен състав. Прието е безусловно, обстоятелство, потвърдено и от общата доказателствена съвкупност, че В. е извършил инкриминираните му и оспорвани по жалбата действия. Все в контекста на стриктно изпълнение на указанията по приложение на материалния закон, дадени от предишния касационен съдебен състав,с атакуваното решение САС е приел, че престъплението по чл.249,ал.1 НК не е резултатно. В тази насока следва да се имат предвид обществените отношения, обект на защита с такава престъпна деятелност. Дебитната банкова карта платежна карта/, която по Наредба №3/16.07.09 г.на БНБ е вид платежен инструмент, е носител на определена банкова информация. Нейното използване при отдалечен достъп до платежната сметка на титуляра и/или до предварително определен договорен кредитен лимит, не е относимо само към прехвърляне на пари или парични стойности /каквото е определянето на платежен инструмент съобразно чл.93,т.24 НК/. Неправомерното ползване на платежния инструмент чрез действие с него след поставянето му в АТМ устройство, от неоправомощено лице, вече съставлява довършено престъпление, без значение дали се осъществява само справка за наличност или пък трансакцията е неуспешна. Точно затова въззивният съд е приел, че не може да има опит при неуспешните транзакции, а са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл.249,ал.1 НК, както и относно двете направени справки за парична наличност. Обратно е становището, разгледано в настоящата касационна жалба, което е отхвърлено и при предишното разглеждане на делото пред ВКС. Съгласно него, след като не е зададена операция „теглене” на конкретна парична сума, стореното не може да се субсумира от обективна страна под престъпление по чл.249,ал.1 НК. Прави впечатление предвид казаното, че позицията на защитата е еволюирала, с оглед твърдението в сезиращия ВКС документ за резултатност на обсъжданото престъпление, при което би бил възможен опит. Но в съдебно заседание на 14.02.13 г. пред първостепенния съд се е лансирала теза, че деянието е такова на просто извършване, непредпоставящо присъствие на имуществени вреди, поради което е възможно сключване на споразумение между подсъдимия и представител на прокуратурата. Сега обаче се застъпва обратната позиция, като за пореден път в насока на резултатност се изтъква предвиденото в санкционната част на обсъжданата материалноправна норма наказание- глоба до двойния размер на получената сума. Макар и да не е изложил съображения по коментирания въпрос, въззивният съд е съобразил становището, отразено в отменителното решение на ВКС. Съгласно него, кумулативно предвиденото наказание глоба с посочените характеристики касае избрана законодателна техника при определяне размера на това наказание, без да се отнася до елементите за съставомерност на деянието. На последно място, макар и в касационната жалба да е релевирано цифрово основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК, липсва словна мотивировка за явна несправедливост на наложеното наказание. Такава не е представена и в съдебно заседание пред ВКС, поради което последният не намира повод за разсъждения по тази касационна предпоставка. Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 13/06.03.14 г., постановена от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.135/14 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/