Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 272
гр. София, 04.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1087/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Топлофикация София“ ЕАД със седалище в [населено място] и „Диагностично консултативен център - 29 - София“ ЕООД - [населено място] срещу въззивно решение № 52 от 04.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 2122/2020 г. на Апелативен съд - София.
С касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 258 от 03.02.2020 г. по т. д. № 3366/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД иск по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 34 470.39 лв. до сумата 41 453.24 лв. - главница, и за сумата 4 228.67 лв. - мораторни лихви.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска по чл.422 ГПК в пълен размер и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че сключвайки договор само по отношение на абонатен № 2418, ответникът е загубил качеството на клиент на „Топлофикация София“ ЕАД за потребената топлинна енергия за абонатен № 5132, без да вземе предвид подаденото заявление за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на [населено място] и изпратените покани за сключване на договор и за изплащане на задължения за двата абонатни номера с посочен единен номер за платеца. Излагат се доводи, че липсата на сключен договор не изключва облигационната връзка между страните, след като сградата е топлоснабдена и ответникът не е предприел действия, свързани с предвиденото в общите условия рекламационно производство и с оспорване на обстоятелството, че не дължи заплащане на задълженията за абонатен № 5132, отразени в ежемесечно издаваните и получавани от него данъчни фактури.
В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Топлофикация София“ ЕАД се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че „е налице спор, който се решава противоречиво от съдилищата и се нуждае от тълкуване с оглед уеднаквяване на съдебната практика“.
Касационната жалба на „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД е насочен срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по т. д. № 3366/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че дружеството дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 34 470.39 лв. - стойност на потребена в периода 01.11.2013 г. - 31.03.2014 г. топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден имот на [улица] [населено място], аб. № 2418, без сключен писмен договор, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до окончателното плащане, съгл. издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение от 11.11.2015 г. по ч. гр. д. № 15173/2015 г. на Софийски градски съд.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение като се твърди, че ищецът не е изпълнил в срок дадените от първоинстанционния съд указания по чл.129 ГПК за довнасяне на дължимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса и поради това производството е следвало да бъде прекратено. Релевират се и доводи за неправилност на решението поради пропуск на въззивния съд да изпълни задължението си по чл.269 ГПК за проверка на допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение и да обсъди възраженията за недопустимост на исковото производство.
Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът - ответник сочи вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и противоречие на решението със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от Тълкувателно решение № 3/2009 от 19.07.2020 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в т.7 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката в определение № 34/15.01.2016 г. по т. д. № 3688/2015 г. на ВКС, II т. о., по следния въпрос „от значение за решаване на делото“ : „Следва ли ищецът, заявител н производството по чл.410 ГПК, да изпълни указанията на съда за довнасяне на държавна такса при предявяване на иска в законовия едномесечен срок, съгласно чл.415, ал.4 от ГПК“.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори, в които всяка от страните оспорва искането на насрещната страна за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната й жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че е налице валидно възникнало вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД към ответника „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД за сумата 34 470.39 лв., представляваща стойност на потребена през периода 01.11.2013 г. - 31.03.2014 г. топлинна енергия за топлофициран имот, отчитан под аб. № 2418, която сума се дължи по правилата за неоснователно обогатяване предвид отсъствието на писмен договор за продажба на топлоенергия по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. По отношение на останалата част от вземането, предмет на установяване с предявения по реда на чл.422 ГПК иск - 6 982.84 лв., представляваща стойност на доставена през исковия период топлинна енергия, отчитана под аб. № 5132, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно доказване на факта, че ответникът е бил ползвател на топлинна енергия на обект в същия топлоснабден имот, отчитан под аб. № 5132, поради което ответникът не дължи начислената за този абонатен номер сума от 6 982.84 лв. Относно вземането за мораторни лихви в размер на 4 228.67 лв., включени в заповедта за изпълнение, въззивният съд се е произнесъл, че не е възникнало, тъй като не е доказано отправянето и получаването от ответника на покана за плащане на дължимата стойност на потребената топлинна енергия преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и ответника е съществувала облигационна обвързаност по силата на договор № 6987/Ш 725/08.12.2008 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ със срок на действие от 01.12.2008 г. до 31.12.2010 г. Договорът е сключен въз основа на заявление от 08.12.2008 г., с което ответникът е изявил желание да сключи договор за топлоснабден имот на [улица] [населено място] с абонатен № 2418 и код на платеца 725, предоставен му за ползване и управление с решение на СОС от 24.07.2000 г. В сградата на същия адрес са ползвани помещения и от „Стоматологичен център ХХIХ - София“ ЕООД, по отношение на което дружество е проведено производство по ликвидация, приключило през 2005 г. За потребените количества топлинна енергия през периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г. в сградата на [улица] са издадени фактури от дружеството - ищец, с които за аб. № 2418 е начислена дължима сума от 34 370.39 лв., а за аб. № 5132 - сума в размер на 6 769.82 лв., но в счетоводството на ищеца не са отразени постъпили плащания по фактурите.
В производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е възприето от въззивния съд. Според констатациите в заключението абонатната станция на адрес [улица] захранва с топлоносител цялата сграда и отчетеното през топломера количество топлинна енергия се разпределя между потребителите в сградата въз основа на данни за пълен отопляем обем по проект, отопляем обем на имота и разход на топла вода; В сградата има четирима потребители с четири различни абонатни номера, от които аб. № 2418 е на ищеца „Диагностично консултативен център - 29 - София“ ЕООД, а аб. № 5132 - на потребителя „Стоматологичен център XXIX - София“ ЕООД; Дължимите суми за ползвана топлинна енергия от потребителите със съответните абонаментни номера са начислени от ищеца в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката; Общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол; С констативен протокол от 15.12.2016 г. е направено преизчисление на обемите като е приспаднат един етаж и сутерена и абонаментни номера 2418 и 5132 са обединени.
След преценка на фактите по делото въззивният съд е направил извод, че отношенията между страните по повод ползваната от ответника топлинна енергия през исковия период следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД. Изводът е мотивиран с императивната разпоредба на чл.149 ЗЕ, предвиждаща писмена форма за действителност на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, и с липсата на сключен между ищеца и ответника писмен договор след изтичане на срока на договора от 08.12.2008 г. Като е съобразил, че ответникът е бил ползвател на отчитаната под аб. № 2418 топлинна енергия, че аб. № 5132 е обслужвал доставяната топлинна енергия за частта от сградата, ползвана от „Стоматологичен център - XXIX“ ЕООД, че ищецът не е ангажирал доказателства след приключване на производството по ликвидация ползваните от посоченото дружество помещения да са предоставяни на ответника и че на ответника е доставяна топлинна енергия за обектите, отчитани под аб. № 5132, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период по отношение на аб. № 5132 и по тази причина дължи заплащане само на стойността на потребената и отчетена за аб. № 2418 топлинна енергия, не и стойността на начислената за аб. № 5132 топлоенергия. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза и на заключението на съдебносчетоводната експертиза съдът е установил, че реално доставената за имота под аб. № 2418 енергия за периода м.11.2013 г. - м.03.214 г. е на стойност 34 470.39 лв. с ДДС, с оглед на което се е произнесъл, че искът по чл.422 ГПК е доказан и основателен до размер на посочената сума, а за разликата от 6 982.84 лв. - стойност на отчетената за аб. № 5132 топлинна енергия, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, но от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното решение като последица от недопустимост на иска по чл.422 ГПК. Касаторът не оспорва, а и от доказателствата се установява, че искът по чл.422 ГПК е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК. С разпореждане от 18.12.2017 г. на Софийски градски съд са дадени указания до ищеца в едноседмичен срок да довнесе дължимата за разглеждане на иска държавна такса в размер на 913 лв. Разпореждането е връчено на 22.12.2017 г. - петък, и според правилото на чл.60, ал.4 ГПК едноседмичният срок за довнасяне на таксата е следвало да изтече на 29.12.2017 г. - петък. Към момента на връчване на разпореждането е действала разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, обн. ДВ бр.86/2017 г., отм. ДВ бр.65/2018 г., предвиждаща, че сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154, ал.1 от Кодекса на труда. По силата на посочената разпоредба срокът за изпълнение на указанията за таксата е спрял да тече за дните на официалните коледни и новогодишни празници празници - 24, 25 и 26.12.2017 г., 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г., поради което невнасянето на таксата в срок до 29.12.2017 г. не е съставлявало основание за връщане на исковата молба. С молба от 02.01.2018 г. ищецът е представил по делото платежен документ за внесена на 02.01.2018 г. държавна такса по сметката на Софийски градски съд в размера, указан в разпореждането от 18.12.2017 г. Предвид спирането на срока на основание чл.60, ал.2 (отм.) ГПК, с внасяне на таксата на 02.01.2018 г. ищецът е отстранил своевременно нередовностите на исковата молба и противно на твърдението на касатора - ответник, производството по чл.422 ГПК не е подлежало на прекратяване. Решението на първоинстанционния съд е постановено по надлежно предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, поради което въззивното решение за неговото потвърждаване не е вероятно недопустимо и не следва да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост.
Във връзка с допустимостта на обжалваното решение касаторът се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но предвид констатацията, че ищецът е изпълнил в срок указанията за довнасяне на държавна такса при предявяване на иска по чл.422 ГПК поставеният в изложението въпрос „Следва ли ищецът, заявител н производството по чл.410 ГПК, да изпълни указанията на съда за довнасяне на държавна такса при предявяване на иска в законовия едномесечен срок, съгласно чл.415, ал.4 от ГПК“ не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и на заявените от ответника - касатор основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поддържани по отношение на въпросите „Налице ли е облигационна връзка между ищеца и ответника при липса на подписан договор за доставка на топлоенергия при липса на изявление за прекратяване на топлоподаването за определена топлоснабдена сграда и липса на противопоставяне от страна на потребителя на топлинна енергия; Постановеното съдебно решение и по-точно в отхвърлителната му част в противоречие с постановеното решение на Съда на Европейския съюз, което се отнася към задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо от това дали са в договорни отношения с топлофикационното дружество или не“.
Първият въпрос е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода по конкретното дело в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е отговорил отрицателно на поставения въпрос, след като от доказателствата по делото е установил, че през исковия период между ищеца и ответника не е имало сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, а съгласно императивната разпоредба на чл.149 ЗЕ писмената форма е условие за валидност на този вид договор. Отговорът на въпроса е обусловен от преценката на доказателствата, което - според разясненията в цитираното тълкувателно решение, означава, че въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Наред с изложеното следва да се има предвид, че частичното отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК не е резултат от отричането на договорната връзка между страните, а от извода, че през исковия период ответникът не е имал качеството на ползвател на топлинна енергия за аб. № 5132 и по тази причина не дължи стойността на потребената и отчетена от този абонатен номер топлинна енергия. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по поставения въпрос е и отсъствието на посочена от касатора практика на ВКС, доказваща специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Вторият въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на делото, не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и не е обусловил решаващите правни изводи на съда, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без посочване на относима практика на Съда на ЕС, не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 2122/2020 г. на Апелативен съд - София.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52/04.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 2122/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :