Решение по т.д. №806/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е №. 141 гр. София, 08.10.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №806/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ДЪРЖАВЕН Ф.” ЗЕМЕДЕЛИЕ”- [населено място] срещу решение №203 от 03.02.2011 г. по гр.д. №246/2010 на САС, В ЧАСТТА, с която се потвърждава решението на СГС от 05.02.2010 г. по т.д. №383/2008 г. за уважаване на иска на [фирма] срещу касатора за сумите от 53 578 лева-дължима част от стойност на многофункционален товарач –челен и 1 466,87 – дължима стойност на бременна юница порода Х. Фризийска, ведно със законните последици и В ЧАСТТА, с която въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил касатора да заплати сумата от 49 267лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма, както и сумата от 3 506,15 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 23.08.2007 г. до 19.02.2008 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 26 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение №273 от 12.04. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали за да е налице основание за изплащането на безвъзмездна финансова помощ, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по С., е достатъчно ползувателят на същата да докаже най-общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция или е необходимо да се установи и фактическото съответствие и съответствието по документи на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес-план, поради наличие на основание за допускане до касация , съгласно т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК- въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по силата на уговорките в договор №2046/16.06.2006 г. ДФ „Земеделие” се е задължил да заплати половината от одобрените и реално извършени разходи от ищеца, в качеството му на ползувател на безвъзмездна по- мощ по програма С. по одобрен бизнес- план за създаване на кравеферма в землището на [населено място]. В плана са залегнали спорните вземания като инвестиционни разходи до размерите претендирани в исковата молба: 53 578 лева-дължима част от стойност на многофункционален товарач –челен и 1 466,87 – дължима стойност на бременна юница порода Х. Фризийска, 49 267лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма. От приетите като доказателства договори, фактури и заключението на техническата експертиза относно закупения челен влекач, решаващият състав е намерил за доказани като действително извършени разходите за закупуване на товарача и юницата, както и тяхното фактическо и документално съответствие със заложените в одобрените в плана и проекта пера. По отношение на извършените СМР и тяхната стойност, съдът е преценил, че същите се доказват от съдържанието на приемо-предавателните протоколи, съставени и подписани от страна на ищеца.-възложител и трето за процеса лице-изпълнител по договора за строителство, още повече, че последните не са изрично оспорени от страна на ответника. Така съставените протоколи за приемане на СМР и актовете образец 15, като установяващи годността на построеното, са достатъчни според съда, за да се приеме , че е налице фактическо съответствие и съответствие по документи на извършените СМР и одобрения инвестиционен проект като условие за заплащане на финансовата помощ, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Исковата претенция на [фирма] срещу касатора ДЪРЖАВЕН Ф.” ЗЕМЕДЕЛИЕ”- [населено място] се основава на уговорките в договор №2046/16.06.2006 г., по силата на които ДФ „Земеделие” се е задължил да заплати половината от одобрените и реално извършени разходи от ищеца, в качеството му на ползувател на безвъзмездна помощ по програма С. по одобрен бизнес- план за създаване на кравеферма в землището на [населено място]. В т.4.6 от този договор ответникът се е задължил да заплати предвидената сума по отпуснатата финансова помощ в срок от три месеца от постъпването на заявката за това, заедно с всички необходими документи ,доказващи направената инвестиция , съобразно Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/.Съгласно съдържанието на чл.26 от тази наредба, условие за заплащането на договорената финансова помощ на ползувателя й е предварителната проверка на базата на анализ на фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. Този анализ и преценка са нормативни предоставени на ДЪРЖАВЕН Ф.” ЗЕМЕДЕЛИЕ” като при констатирано несъответствие, последният може да откаже изплащането на помощта, което е направено от последния, видно от съдържанието на приложено и прието като доказателство уведомително писмо от 03.08.2007 г.. От същото се установява, че основание за отказа за изплащане на сумата 49 267лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма се явява констатирано несъответствие на протоколите за приемане на строително-монтажните работи /СМР/ извършени за изграждането на сградата на кравефермата и резултатите от проверката на място с количествено-стойностната сметка към договора за изпълнение на СМР . Отказано е също така изплащането като финансова помощ и на разходите за закупуване на 53 578 лева-дължима част от стойност на многофункционален товарач –челен и 1 466,87 – дължима стойност на бременна юница порода Х. Фризийска. За първата инвестиция отказът е обоснован с довода, че машината не отговаря на определеното в договора и бизнес-плана функционално предназначение, а за втората: че не се доказва придобиването на конкретната юница. По отношение на разходите за придобиване на товарача, обаче твърденията за несъответствие са опровергани от събраните и пред двете инстанции по същество писмени доказателства: договор за закупуване от 09.01.2006 . и от изричните констатации в заключението на изслушаната техническа експертиза. Придобиването на селскостопанското животно/юница/ също се установява от приетите: договор от 26.01.2006 г., приемо-предавателен протокол и платежно нареждане за плащане за цената за него от страна на ползувателя на финансовата помощ. Ето защо, по отношение на тези ве инвестиции няма основание за отказ от изплащането на финансова помощ от страна на ответника в съответствие с поетите него задължения в процесния договор с ищец, поради което и обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила в тази част. По отношение на извършените СМР за построяване на сградата за кравеферма и тяхната стойност, съдът е преценил, че същите се доказват от съдържанието на съставените протоколи за приемане на СМР и актовете образец 15, съставени и подписани от страна на ищеца-възложител и трето за процеса лице-изпълнител по договора за строителство. Според настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. необосновано с обжалваното съдебно решение е прието, че от тези актове следва, че е налице фактическо съответствие и съответствие по документи на извършените СМР и одобрения инвестиционен проект като условие за заплащане на финансовата помощ, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/. Протоколите за приемане на извършените СМР и актовете за установяването на извършените строителни работи касаят отношенията между възложителя и изпълнителя по договора за строителство. Те не се отнасят до фактическото съответствие и съответствие по документи на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес-план. Съответствието, фактическо и по документи, на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес-план е елемент от правопораждащия фактически състав на правото на получаване на финансова помощ от страна на ползувателя и следователно установяването му по аргумент от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК е изцяло в доказателствена тежест на последния. Това е и отговорът, който настоящият състав на ВКС дава на обуславящия правен въпрос. Когато се касае за установяване на това съответствие относно изпълнени СМР по конструктивната, архитектурата и В и К части на съответната сграда, доколкото за това са необходими специални знания от съответната област,то е било необходимо назначаването на вещо лице, което при бездействие от страна на ищеца е следвало да стане служебно от съда, съгласно изричната разпоредба на чл. 195 ал.2 от ГПК/ в тази насока и т.10 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК по отменения ГПК, но актуално и по сегадействащия/. С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.2 във връзка с ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени само в тази част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 195 ал.1 ГПК/ и необоснованост и да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия във връзка с горните указания. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №№203 от 03.02.2011 г. по гр.д. №246/2010 на САС В ЧАСТТА, с която въззивният съд е осъдил ДЪРЖАВЕН Ф.” ЗЕМЕДЕЛИЕ”- [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 49 267 лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма, както и сумата от 3 506,15 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 23.08.2007 г. до 19.02.2008 г. и в съответната част за присъдените разноски . ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.