Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 05 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2152/2012 г. Производството е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по искане на осъдения М. А. срещу присъда №38 от 03.10.2012г., обявена по нохд №345/2012г., по описа на Районен съд /РС/- Бяла Слатина. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в приобщаване и оценка на събрани в хода на досъдебното разследване негодни доказателствени средства, послужили при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган за доказателствената обоснованост на обвинителната теза. Поставя се акцент на обстоятелството, че огледът на 03.06.2011г. е извършен от некомпетентен полицейски служител /оперативен работник/ и при грубо несъблюдаване на установения в чл.126, ал.2 от НПК регламент за назначаване на технически помощник, като съставеният писмен протокол е в противоречие с предписаното от чл.156 от НПК, по отношение на отразените данни за участващите поемни лица в текстовото му съдържание. Предлага се възобновяване на делото, отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване на правомощията на ВКС по чл.422, ал.1, т.2 от НПК, чрез прекратяване на наказателното призводство. В съдебно заседание на 24.01.2013г. осъденият А. и неговият упълномощен адвокат поддържат искането, като в хода на пренията защитата излага допълнителни фрагментарни съображения за налични несъответствия в повдигнатото обвинение, несвоевременното предявяване и неяснотата на които възпрепятства произнасяне от настоящия състав. Частният обвинител и граждански ищец Н. П. участва лично в инициираната от осъденото лице извънредна съдебна процедура и след изразено несъгласие с присъденото му обезщетение за причинените с престъпното посегателство имуществени вреди, пледира молбата на М. А. за възобновяване да бъде оставена без уважение. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №38 от 03.10.2012г., по нохд №345/2012г., след проведено по чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Белослатински РС е признал М. В. А. и А. М. Ш. за виновни в това, че за времето от 15.05.2011г. до 03.06.2011г. в с.Търнак при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 1892,17 лева, от владението на собственика- Н. Р. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл.195, ал.1, т.т.3 и 5, вр.чл.194 и чл.26, ал.1 от НК, и чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от същия закон ангажирал тяхната наказателна отговорност, с произтичащите от това санкционни последици – лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при строг режим на изтърпяване за А. и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за Ш.. Съдебният акт не е бил предмет на въззивен контрол и придобил юлидически стабилитет на 19.10.2012 година. Искането на М. А. е допустимо за разглеждане в производството, регламентирано от разпоредбите на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но обсъдено в контекста на доводите за отмяна на постановената и влязла в сила присъда, е неоснователно. При реализираната в пределите на извънредния способ проверка, настоящият състав не констатира визираните процесуални нарушения. Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, заявено от М. А. в съдебно заседание на 03.10.2012г., пред РС - Бяла Слатина е създало предпоставки за провеждане на диференцираната процедура по чл.370-374 от НПК, при очертаната в чл.371, т.2 от НПК алтернативна форма. Първостепенният съд е съобразил, че изричното волеизявление на подсъдимото лице, словно материализиращо съгласие с тезата на прокурора за осъществена през инкриминирания период в с.Търнак квалифицирана кражба, е подкрепено от събраната при досъдебното разследване доказателствена съвкупност, удовлетворявайки провъзгласения в чл.31 от Конституцията принцип, възпроизведен в чл.116 от НПК, за недопустимост обвинението и съдебният акт да се базират на единствено на направено от обвиняемия /подсъдим/ самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на М. А. и мотивираното от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК, сочи на стриктно спазване на особените норми, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза на съкратеното съдебно следствие, като в обсега на осъществената процесуална дейност, решаващият орган с проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм е анализирал и ценил инкорпорираните доказателства. Правилни са изводите на контролираната съдебна инстанция за включване в доказателствения материал по делото на протокола за оглед от 03.06.2011г. /л.5 от д.п.№598/11г., на РУП - гр.Бяла Слатина изготвен в съответствие с предявените от процесуалния кодекс императивни изисквания. По своята правна природа и иманентно присъщи характеристики, огледът в разглеждания казус се явява първото действие, с което започва наказателното следствие и досъдебното производство се счита за образувано. Той е извършен при условията на неотложност по чл.212, ал.2 от НПК от надлежно длъжностно лице по смисъла на чл.52, ал.1, т.3 от НПК – Ц. Д., в качеството на полицейски орган в Министерство на вътрешните работи, който видно от приложения писмен документ на л.3 от д.п.№598/11г., на РУП - гр.Бяла Слатина в изпълнение на задълженията си по чл.212, ал.3 от НПК, незабавно е уведомил наблюдаващия прокурор. При използване на предвидения в закона способ за доказване, не са дерогирани и лимитираните в чл.126, ал.2 от НПК правила, очертаващи възможност за назначаване на технически помощник от разследващия в рамките на процесуална дейност по изготвяне на веществени доказателствени средства и при налична необходимост от специални знания и подготовка. Цитираната разпоредба е неотносима към конкретиката по делото. Съставянето на протокола, словно материализиращ огледът на местопроизшествие е съобразено и с предписанията на чл.156 от НПК. На 03.06.2011г., през деня, в присъствието на поемни лица, внимателно е изследвана обстановката в наследствената къща на пострадалия Н. П., находяща се на ул.”Г.С.Раковски”, в централната част на с.Търнак. Реализираното от компетентния орган е обективирано в писмен документ с изискуемата се форма и съдържа нужните реквизити – дата и място на процесуално-следственото действие; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на дома и на намерените в него вещи. В коментирания аспект,оплакванията на защитата за непълнота във визирания протокол, изразяваща се в липсата на отразен ЕГН на едно от поемните лица, поставяща под съмнение присъствието му при огледа, са некоректни. Подобно задължение за разследващия, с произтичащите от това санкционни доказателствени последици, не може да бъде изведено при буквалното, семантическо и логическо тълкуване на нормата на чл.156, ал.1 от НПК. Интерпретацията на приобщения протокол за оглед от 03.06.2011г., в корелация с останалата доказателствена маса - обяснения на М. А. и А. Ш.; свидетелски показания на Н. П., П. И. и А. А.; протокол за доброволно предаване на електрическа косачка и разписка за нейното получаване от пострадалия; и оценителна експертиза, с необходимата степен на доказателствен интензитет обезпечава повдигнатото срещу осъденото лице обвинение и предпоставя заключение за консумиран състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3 и 5, вр.чл.26 от НК. Изложената аргументация обосновава отсъствие на релевираното от процесуалния представител на М. А. основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на нохд №345/2012г. на РС-Бяла Слатина, отмяна на обявения на 03.10.2012г. и придобил юридически стабилитет съдебен акт, и оправдане на осъденото лице. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. С. за възобновяване на нохд №345/2012г., по описа на Белослатински РС и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда №38 от 03.10.2012г., по предвидения в чл.425, ал.1, т.2 от НПК ред. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.