4 Р Е Ш Е Н И Е №. 163 Гр. София, 26 ноември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 745/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. И. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 303/2011 год. по описа на Районен съд – Нова Загора. В искането и две допълнения към него, основаващи се на чл. 423, ал. 1 от НПК, са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за воденото срещу него наказателното производство, тъй като се е намирал на работа в Германия. Поддържа се, че поради непризоваването му за съдебното заседание, М. не е могъл да упражни правото си на лично участие в наказателния процес. Наред с това се изтъква, че осъденият е бил лишен от възможността да сключи споразумение, както и че наложеното наказание е завишено и съдът не е съобразил, че вредите от деянието са възстановени. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изтъкнатите в него съображения. Заедно с тях излага и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и настоява наказателното производство да бъде възобновено и присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Осъденият Д. М. се солидаризира с аргументите на защитника и настоява наказателното производство да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира искането да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес и е напуснал посочения от него адрес без да уведоми разследващия орган или съда, което е довело до невъзможността за призоваването му в съдебно заседание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: По допустимостта на искането: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазен е и срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като присъдата е била приведена в изпълнение на 10. 01. 2020 год., от когато осъденият би могъл реално да упражни правото си да поиска възобновяване на делото. Същевременно на л. 61 от н. о. х. д. № 303/2011 год. се намира изходящ от М. документ, неточно наименован жалба, с който се атакува влязлата в сила присъда именно на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратено искането, датата на подаването му е 31. 03. 2020 год., т. е. в рамките на законно установения шестмесечен срок. По основателността на искането: Разгледано по същество, искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. С присъда № 78/15. 02. 2012 год., постановена по н. о. х. д. № 303/2011 год., Районният съд – Нова Загора. е признал Д. И. М. за виновен в това, че на 04. 11. 2010 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив чрез използване на техническо средство и МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 555 лева от владението на Д. Т. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 02. 03. 2012 год. Досъдебното производство е протекло присъствено за осъдения. С постановление от 10. 05. 2011 год. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото по-горе престъпление. Постановлението му е предявено лично на същата дата, взета му е мярка за неотклонение подписка и осъденият е уведомен за задължението си да не променя местоживеенето си без да уведоми разследващия орган. На същата дата – 10. 05. 2011 год. осъденият е разпитан в качеството на обвиняем и са му предявени материалите от разследването. Обвинителният акт е внесен в съда на 07. 06. 2011 год. За съдебното заседание на 29. 07. 2011 год. осъденият е призован на посочения от него адрес в [населено място]. Призовката е върната в цялост ведно с официален отговор от кмета на населеното място, че М. не се намира на територията на селото, а близките му не желаят да получат призовката, тъй като не им е известно местонахождението му. Тези обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд да измени мярката за неотклонение на М. от подписка в задържане под стража и да спре наказателното производство. Впоследствие производството по делото е възобновено и е изискана адресна справка за осъдения. Освен известния по делото адрес в [населено място], [улица] са установени още два такива – в [населено място], [улица] отново в [населено място], [улица]. Изпратени са призовки и на трите адреса. Всички са върнати в цялост с отбелязване от кмета на селото, че осъденият не живее на съответния адрес и няма данни къде се намира. При тези данни за невъзможността да бъде установено местонахождението на осъдения съдът му е назначил служебен защитник и е разгледал делото в негово отсъствие. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият Д. М. е бил информиран за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Съпоставката на постановлението за привличане в качеството на обвиняем с обвинителния акт показва, че фактическите и правните параметри на обвинението не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. След приключване на досъдебното производство, независимо от поетите задължения, осъденият е напуснал заявения адрес, преустановил е всякакви контакти с органите на правосъдието и до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт не е съобщил за новото си местопребиваване. По този начин М. е демонстрирал ясно и недвусмислено отказа си от правото на лично участие и лична защита в наказателния процес, а поведението му следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК. Неизпълнението на актуалната към момента на разглеждане на делото процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК е последица именно от недобросъвестността на осъдения, а не се дължи на немарливо изпълнение на служебните задължения от страна на съда. Напротив, били са предприети необходимите действия за установяване местонахождението на осъдения и едва след като той не е бил открит на нито един от известните адреси делото е било разгледано в негово отсъствие при спазване изискванията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, като правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник, осъществявал защитата на осъдения още в досъдебната фаза на наказателния процес. Предвид изложеното искането за възобновяване, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Останалите доводи на осъдения, направени още с искането от 31. 03. 2020 год. и поддържани и в двете допълнения към него – за нарушено право да поиска приключване на делото със споразумение и за несправедливост на наказанието, намират правното си основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК компетентен да се произнесе по тях е Бургаският апелативен съд, на който следва да бъде изпратено делото. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 303/2011 год. по описа на Районен съд – Нова Загора. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по искането на осъдения с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.