Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за заем * неправилна правна квалификация


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 593

гр.София, 07.10.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година в състав:


Председател:Надежда Зекова
Членове: В. РАЙЧЕВА
С. бояджива

при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1484/2009г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. С. К. срещу решение от 18.05.2009г. по гр.д.№ 90/2008г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу В. С. искове за сумата 13 700 лева предоставени за периода от 01.09.1999г. до 31.07.2007г. за стопанска дейност на последния и за сумата 1000 лева, представляваща равностойност на двумесечни вноски от печалбата за времето от 01.08.2000г. до 01.10.2000г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск.
Ответникът В. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 10.12.2009г. е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуален въпрос от значение за изхода по спора а именно относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за задължението на съда да определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 05.09.2007г. по гр.д.№831/2004г. на Благоевградски ОС, е отхвърлил предявените от П. С. срещу В. С. искове за сумата 13 700 лева предоставени за периода от 01.09.1999г. до 31.07.2007г. за стопанска дейност на последния и за сумата 1000 лева, представляваща равностойност на двумесечни вноски от печалбата за времето от 01.08.2000г. до 01.10.2000г. Съдът е изложил съображения, за това че след поправка на исковата молба предявеният иск следва да се счита с правно основание чл.240 ЗЗД, а от доказателствата по делото не е установено между страните да е бил сключен договор за заем, доколкото от съдържанието на подписан помежду им и приет по делото документ от 31.07.2000г. по скоро се налага извод за извършване на съвместна стопанска дейност от двамата. След като съдът е приел, че между страните не е бил сключен договор за заем, е отхвърлил и иска за заплащане на възнаградителна лихва по същия като неоснователен.
Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване, като е приел, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за последиците от отстраняване на недостатъците й, в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай съдът е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС и в решение №1/1972г. по гр.д.№10/1972г. на ВС, в която се приема, че при констатирани нередовности на исковата молба въззивният съд следва да я остави без движение с указания ищецът да ги отстрани и ако бъде отстранен недостатък на исковата молба, тя се счита за редовно подадена, и то с обратна сила, като по вече редовната искова молба съдът определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея, а не от доказателствата. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с искова молба или по реда на чл. 100 или чл. 116 ГПК/отм./ фактически основания на иска/ би довело до недопустимост на съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Ако обаче съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон, което не обуславя обезсилване на съдебния акт, а само отмяната му като неправилен.
При така дадения отговор на поставения въпрос, обусловил допустимост на касационното обжалване, настоящия състав намира, че в конкретния случай въззивният съд като съд по същество сам е следвало да даде правилната квалификация на спорното право и да реши спора по същество. Изводът за неоснователност на предявен иск с правно основание чл.240 ЗЗД при неточна квалификация на спорното право, е основание за отмяна на въззивното решение. Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства претенцият на ищцеца не следва да се квалифицира по чл. 240 ЗЗД, а по чл.361 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за разпределяне печалба между съдружници в едно гражданско дружество/чл.357 ЗЗД/. Изложени са твърдения в исковата молба, че ищецът и ответникът са се съгласили да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Същите сочат на налично правоотношение между страните, възникнало от съгласувани волеизявления, насочено към трети лица, с оглед постигане на общата цел, която си поставят съдружниците, образували гражданското дружество, което правоотношение е типично за уредения в ЗЗД договор за дружество, а не за заем. При договора за дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, каквито се поемат при двустранните договори, но печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора им не е уговорено друго разпределение. Направените фактически и правни изводи от въззивния съд не кореспондират с действителнито правоотношения между страните.
С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който като даде правилната квалификация на спорното право, да реши спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :


О Т М Е Н Я В А решение от 18.05.2009г. по гр.д.№ 90/2008г. на Софийски апелативен съд.

В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: