Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
С., 08.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 76/2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. от[населено място] чрез адв.Ц. С. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-б отделение от 19.ІІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 114/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 41 състав от 30.ХІ.2004 г. по гр.д.№ 2756/2004 г., за уважаване на исковете с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, предявени от Р. Л. Ц. и Р. Л. В. от[населено място] срещу жалбоподателя и Ц. Т. Д. за обявяване за нищожен на договора от 8.ІV.2002 г. за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка като сключен без основание. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Ответниците Р. Л. Ц. и Р. Л. В. чрез пълномощника си адв. Д. Г. от САК в отговора по чл. 287 от ГПК поддържат, че жалбата е неоснователна и молят да се остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
От фактическа страна е установено по делото, че с нот.акт № 77 том І нот.дело № 72/8.ІV.2002 г. Ц. А. З. от[населено място] чрез пълномощника си Т. Д. М. е прехвърлила на последния с изрично съгласие по чл. 38 от ЗЗД на прехвърлителката притежавания от нея недвижим имот – 4/6 ид.части от апартамент в[населено място], ж.к. К. село срещу задължението на Т. М. да поеме гледането и издръжката на Ц. З., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива. Ц. З. е починала на 25.V.2002 г. месец и половина след нотариалното изповядване на сделката, извършена с нотариално заверено пълномощно на 22.ІІІ.2002 г. Приобретателят по договора е зет на прехвърлителката – съпруг на нейната дъщеря З.Б.Д., която е починала един ден преди своята майка - на 24.V.2002 г. Исковете по настоящото дело за обявяване нищожност на алеаторния договор са предявени от наследниците на Ц. З. – низходящи на починалата й дъщеря В. Ц. – Р. Л. В. и Р. Л. Ц. срещу приобретателя Т. М. и дъщеря му Ц. Т. Д. – наследница на своята майка З.Б.Д.. Основанията за нищожност, релевирани от ищците са за липса на съгласие от страна на прехвърлителката, на първо място и за липса на основание на сделката поради влошеното здравословно състояние на кредиторката и нейната напреднала възраст 87 години, които според ищците несъмнено предполагали неизбежната й и предстояща смърт, поради което прехвърлянето на имота се извършва без действително поето насрещно задължение за гледане и издръжка, на второ място. Като евентуални претенции са предявени на първо място иск квалифициран от ищците с правно основание чл.40 от ЗЗД поради прехвърлянето на имота без да се отрази изричното условие на кредиторката в упълномощителната сделка за запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. На второ място се иска разваляне на договора на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение на поетите задължения от длъжника и съпругата му.
С решението на Софийския районен съд, 41 състав от 30.ХІ.2004 г. по гр.д.№ 2756/2004 г. договорът е обявен за нищожен поради липса на основание, а въззивният съд с решението си от 19.ІІ.2008 г. по гр.д.№ 114/2007 г. е оставил в сила съдебния акт на районния съд за уважаване на претенцията с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД. Искът за обявяване нищожността на договора поради липса на съгласие от страна на прехвърлителката е отхвърлен с влязло в сила решение, поради което решението по тази претенция не подлежи на касационен контрол.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 582 от 31.V.2010 г. на ІV г.о. на ВКС по настоящото дело по материалноправния въпрос за известността (знанието) към момента на сключване на алеаторния договор у приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя, който в конкретия случай е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – решение № 148 от 12.ІІ.1991 г. по гр.д.№ 1448/1990 г. на І г.о. на ВС на РБ – при наличие на предпоставката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на обжалването. Посоченият въпрос е относим към главния иск за нищожност на договора на основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД. С писмената защита на ответниците по касация са представени още три решения на тричленни състави на ВКС с практика по посоченото основание за нищожност на сделката: Решение № 1042 от 29.ХІІ.2006 г. по гр.д.№ 768/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 660 от 26.ІХ.2000 г. по гр.д.№ 1080/1999 г. на І г.о. на ВКС и Решение № 1040 от 11.Х.1993 г. по гр.д. 382/1993 г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ.
Анализът на цитираната съдебна практика води до извод за изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание: наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементари движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
В писменото заключение на назначената в първата инстанция съдебномедицинска експертиза, извършена от д-р М. Г. Ч. – Р. са изброени заболяванията на кредиторката Ц. З., като състоянието й в края на 2001 г. и началото на 2002 г. е окачествено като общо увредено с диагнози : Паркинсонова болест, Мозъчносъдова болест, Хронична исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност 2-3 степен, Артериална хипертония. Констатираните по ехографски данни през 1991 г. метастази в черния дроб с предполагаемо първично огнище в дебелото черво не е проследявано от специалист и не може да се счита, че е диагностицирано раково заболяване, нито е лекувана за такова. Освен това към момента на смъртта й то би било с над 10 годишна давност и при наличие на метастази в жизненоважен орган, според тези ехографски данни, при отсъствие на каквото и да било лечение, тя не би преживяла такъв голям период от време. Според дадените пояснения устно в съдебното заседание на 24.VІ.2004 г. д-р Ч.-Р. е уточнила, че всички заболявания, от които е страдала З. са били нелечими с прогресиращ ход като в края на 2001 г. и началото на 2002 г. смъртта й е била очаквана, предвид дългия ход на заболяванията и напредналата й възраст. Най-вероятно й е оставало да живее месеци, а не години, но при полагани грижи и ако не настъпят усложнения тя би могла да живее от 6 до 8 месеца, което е много относително. Според вещото лице прилаганото лечение е било подходящо, поддържащо и единствена възможност при нея.
При съпоставка на данните по делото за заболяванията на кредиторката и нейното състояние към извършване на разпореждането с притежавания от нея недвижим имот в ж.к. К. село, с посочените по-горе критерии на съдебната практика при претенциите за нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка като лишена от основание – чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, очевидно кредиторката към момента на сключване на договора от 8.ІV.2002 г. не е била в състояние, което е предполагало предстояща в най-близко време нейна смърт, нито това е било известно на длъжника по сделката Т. Д. М.. Поради това направените в противен смисъл изводи на СГС в обжалваното решение от 19.ІІ.2008 г. по гр.д.№ 114/2007 г. са необосновани от фактическа страна и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт за основателност на предявената претенция за нищожност. След отмяна на неправилното решение на СГС при наличие на касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК, спорът може да се пререши в противен смисъл с оглед правомощията на ВКС по чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
С отхвърлянето на главния иск за нищожност на договора поради липса на основание съобразно разпоредбата на чл. 271 ал.2 от ГПК се възстановява висящността на евентуалните претенции квалифицирани от ищците по чл. 40 от ЗЗД и по чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Няма пречка ВКС да се произнесе и по тези претенции с оглед аналогичното приложение на тълкувателните актове на ОСГК на ВКС по стария ГПК, тъй като нормата на чл. 271 ал.2 от новия ГПК възпроизвежда разпоредбата на чл. 206 ал.2 пр.2 от отменения ГПК. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 1/ 2001 г. от 17.VІІ.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ разрешенията, отнасящи се до въззивното производство в т.2,13,14,15 и 16 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се прилагат и за касационното обжалване. В т.15 от последното цитирано тълкувателно решение се предвижда в случаите, когато въззивният съд след като е уважил жалбата срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по който не се е произнесла първата инстанция на основание чл. 206 ал.2 от ГПК(отм.). Посоченият процесуален принцип не противоречи на логиката на процеса по действащия ГПК.
Първият от евентуалните искове, предявени от наследниците на кредиторката по прехвърлителната сделка от 8.ІV.2002 г. се основава на твърденията им, че тя е извършена по силата на нотариално заверено пълномощно рег.№ 1458/22.ІІІ.2002 г., с което пълномощникът Т. М. е овластен с правото да прехвърли притежавания от З. недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка включително и на себе си, но при изрично условие на запазено за прехвърлителката пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. В сключения на 8.ІV.2002 г. договор липсва клаузата за запазено право на ползване на прехвърлителката. Това според ищците представлява договаряне на пълномощника в нейна вреда. Правилната правна квалификация според настоящия състав на ВКС според изложените от ищците правни твърдения е по чл. 42 от ЗЗД, тъй като в частта, с която е прехвърлен имота, без да се спази вписаното в пълномощното условие за запазване правото на ползване на прехвърления имот за кредиторката, сделката се явява без представителна власт. В този случай неудачно е квалифицирането на претенцията по чл. 40 от ЗЗД за споразумяване на представителя и лицето, с което той договаря (в нашия казус има съвпадане на тези лица, тъй като договора е сключен при условията на чл. 38 ал.1 от ЗЗД с изразено съгласие на представлявания за договаряне сам със себе си) във вреда на представлявания.
Уговореното право на ползване по своята правна природа е лично, неотчуждимо и ненаследимо субективно право. То се погасява съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за собствеността след смъртта на своя титуляр, ако не е учредено за по-кратък срок. Ищците по делото не са материалноправно легитимирани да търсят защита на това субективно право в полза на своята наследодателка, респ. от неучредяването му в договора от 8.ІV.2002 г. Поради това следва да се приеме, че тази претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По иска за разваляне на договора поради неизпълнението му от длъжника с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД: Безспорно по делото е, че кредиторката Ц. З. е живяла със семейството на ответника – неин зет Т. М. в негово собствено жилище в [жк] в значителен период от време – над 10 години преди сключване на атакувания алеаторен договор от 8.ІV.2002 г. Самият той е инвалид – без една ръка още от младостта си, съпругата му З. – дъщеря на кредиторката е страдала от множество болести, вследствие на което е претърпяла ампутация на двата си долни крайника поради усложнения от диабет и самата тя се е нуждаела от помощ в бита. Починала е един ден преди своята майка – наследодателка на двамата ищци, след престой от над един месец в болницата в тежко увредено състояние. Кредиторката Ц. З. се е установила да живее в семейството на дъщеря си З. именно поради необходимостта отначало тя да ги подпомага с оглед техните здравословни проблеми, както и за отглеждането на тяхното дете - ответницата по делото Ц. Д.. Впоследствие, в момент когато започнали да я напускат собствените сили поради напредналата възраст и увреденото здравословно състояние, тя сама е направила своя избор да прехвърли притежаваното от нея друго жилище в ж.к. К. село на своя зет Т. М., като за това очевидно е била мотивирана от по-тежкото здравословно състояние на дъщеря й З., починала преди своята майка.
В конкретната житейска ситуация на семейството на приобретателя не би могло да се търси обичайното съдържание на престацията по гледане и издръжка спрямо възрастен и болен прехвърлител, тъй като М. е полагал грижи и за тежко болната си съпруга със своите поначало налични физически затруднения, обусловени от собствената му инвалидност. Семейството е получавало подкрепа и помощ по хуманитарни подбуди и от близките си – свидетелите К., Д., така и от съпрузите на ищците по делото свидетелите В. и Ц.. Тези свидетели установяват и лични впечатления, че ответникът Т. М. е водил своята тъща Ц. З. на лекар, закупувал е необходимите лекарства, двамата със съпругата си са напомняли на кредиторката да ги приема. Самата кредиторка е била напълно наясно на каква помощ в бита може да разчита от своя зет поради дългогодишното съвместно съжителство със семейството му и изразената воля от нейна страна да се разпореди с имота си в негова полза срещу поето задължение за гледане и издръжка, както и приеманите от нейна страна грижи предлагани от длъжника дават основание да се приеме, че тя одобрява и е съгласна да получава като внимание и подкрепа предлаганата от ответника престация. Няма данни по делото, че тя е изоставена и без помощ в болестно състояние. Отсъстват събрани доказателства за разминаване между очаквано от нея и получено обгрижване от страна на длъжника по договора, което да обуславя претенцията на нейните наследници – ищците по делото за разваляне на сделката от 8.ІV.2002 г. На кредитора по договор за гледане и издръжка не е необходимо и очаквано да се натрапват грижи, които сам той не желае, както е прието в утвърдената съдебна практика по подобни спорове. Затова поради изложените съображения и тази претенция с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД следва да се отхвърли. При този изход на спора и с оглед направеното искане от касатора, на него следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ІV-б състав от 19.ІІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 114/2007 г. относно разноските и в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 41 състав от 30.ХІ.2004 г. по гр.д.№ 2756/2004 г. за уважаване на иска с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Л. Ц. от[населено място], ж.к. Д., бул. Д. Ц. № 59-63 вх. Ж, ет.4 ап. 12 и Р. Л. В. от[населено място], ж.к. К. село бл. 11 вх. А ет.5 ап. 17 срещу Т. Д. М. и Ц. Т. Д., двамата от[населено място], ж.к. К. село бл. 2 вх.Д ет.8 ап. 120 за признаване за нищожен на сключения с нот.акт № 77, том І, рег.№ 1802 дело № 72/ 8.ІV.2002 г. договор между наследодателката на ищците Ц. А. З. като прехвърлител и Т. Д. М. като приобретател поради липса на основание – чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове на същите ищци Р. Л. Ц. и Р. Л. В. срещу ответниците Т. Д. М. и Ц. Т. Д. с поддържано правно основание чл. 40 от ЗЗД за признаване на посочения по-горе договор като не произвеждащ правно действие, както и с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Л. Ц. и Р. Л. В. да заплатят всеки един от тях на Т. Д. М. направените разноски по делото за всички инстанции в размер по 287.94 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|