Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * справедливост


4
Р Е Ш Е Н И Е


95


гр.София, 29.04. 2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 16 април 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5462 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Бургаска апелативна прокуратура против решение № 68 от 23.07.2014 г., постановено по гр. д. № 169 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 501 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 607 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Б. В. С. 82 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата Б. В. С. я оспорва и моли решението на Бургаския апелативен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 134 от 04.02.2015 г. по настоящото дело поради противоречие с т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията на пострадалия. Наред с тези индивидуални критерии съдът трябва да съобрази и обществените критерии: икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Тези обществени критерии съществуват всякога, тъй като обезщетението за имуществени вреди има паричен израз и е детерминирано от икономическата конюнктура в страната. Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е възприето в задължителната практика на ВКС, отразена в решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на ІV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г на І ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на ІІ ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г., № 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на ІІ ТО и много други. Прилагането само на първата група индивидуални критерии, без да се вземат предвид обществените критерии, би довело до неоправдано висок размер на обезщетението, което може да го превърне в източник на неоснователно обогатяване. По този начин е постъпил в случая Бургаският апелативен съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Правилно съдът е съобразил неоправдано дългата продължителност на наказателното производство и на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, страданията от лишаване и ограничаване на конституционно установени права на ищеца и най-вече: влошаването на психичното му заболяване. Погрешно обаче съдът е определил прекомерно висок размер на обезщетение, който не съответства на конкретните икономически условия на живот през исковия период/2010-2012 г./. При наличните данни за обвинение в тежко умишлено престъпление, продължило две години наказателно производство, полицейски задържания и задържания под стража в продължение на девет месеца и тринадесет дни, влошаване на съществуващото психично заболяване, предизвикало нервна криза и престой в затворническо психиатрично лечебно заведение за два месеца необходимата и достатъчна сума за обезщетяване на неимуществените вреди според настоящата инстанция възлиза на 40 000 лв.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 40 000 лв. до 82 000 лв. и следва да бъде постановено друго решение, с което искът за разликата да се отхвърли. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, решението на Бургаския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила.
Поради липса на искане разноски на касатора не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 68 от 23.07.2014 г., постановено по гр. д. № 169 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Граждански състав, както и потвърденото с него решение № 501 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 607 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. В. С. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 40 000 лв. до 82 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. С.-ЕГН [ЕГН], против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 40 000 лв. до 82 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 23.07.2014 г., постановено по гр. д. № 169 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 501 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 607 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Б. В. С. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: