2 Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 28.12.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1827/2017 г. Производството е по чл.47 във вр. с чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на А. С. С. от [населено място], с която са предявени искове против [фирма] за отмяна на арбитражно решение № 3635 от 27.07.2016 г., постановено по в. арб. д. № 3635/2016 г. по описа на арбитър Б. Г. от Арбитражен съд при Център за алтернативно разрешаване на Спорове С.. Ищцата твърди, че узнала за постановеното срещу нея арбитражно решение от получена на 23.05.2017 г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20178610401302 на ЧСИ Д. В. с рег. № 861 с приложен препис от изпълнителен лист от 24.02.2017 г. по т. д. № 9299/2016 г. на Софийски градски съд. Поддържа, че не е била в договорни отношения с [фирма] и не е подписвала арбитражно споразумение с дружеството за разрешаване на спора, предмет на арбитражното решение, от арбитър Б. Г.. Твърди, че никога не е уведомявана за образуваното арбитражно производство, не е призовавана за съдебните заседания и не е участвала в производството, с което е нарушено правото й на защита. Поради изложеното прави искане арбитражното решение да бъде отменено на основанията по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 и т.4 ЗМТА и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът [фирма] - [населено място], възразява срещу допустимостта на исковете като сочи, че арбитражното решение е изпратено за връчване на ищцата на посочения в договора адрес незабавно след постановяването му и че исковете за отмяната му са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. В писмен отговор от 01.11.2017 г. ответникът излага доводи за неприложимост спрямо решението на законодателните изменения в ЗМТА, обн. в. ДВ бр.8/2017 г., и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл.48 ЗМТА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Исковете са допустими - изхождат от надлежна страна и са предявени в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Възражението на ответника, че арбитражното решение е връчено на ищцата веднага след постановяването му на 27.07.2016 г., не е подкрепено с доказателства. В изпратеното от арбитър Б. Г. арбитражно дело № 3635/2016 г. не се съдържа разписка или друг документ, удостоверяващ връчване на арбитражното решение на А. С. - ответник в арбитражното производство. Приложената към делото товарителница № 6100013781993/28.07.2016 г. на [фирма], с която решението е изпратено на посочения в исковата молба адрес на А. С., не доказва връчване на решението. В товарителницата е отбелязано „съборена къща” и няма данни арбитърът да е предприел повторен опит за връчване на решението след старателно издирване на друг адрес, на който може да се извърши връчването. Издирването на адреса е било необходимо с оглед на обстоятелството, че преписите от искова молба и доказателства и призовката за арбитражното заседание също са върнати от посочения в исковата молба адрес на ответницата като невръчени с отбелязване „празно място”. Неизпълнението от страна на арбитъра на задължението по чл.32, ал.1 ЗМТА съставлява пречка да се да се приложи фикцията за уведомяване и решението да се счете за редовно връчено. При липса на доказателства за редовно връчване следва да се приеме за истинно твърдението в исковата молба, че ищцата е узнала за арбитражното решение от поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително дело № 20178610401302 на ЧСИ Д. В. с рег. № 861. Поканата е получена на 23.05.2017 г., от когато е започнал да тече срока по чл.48, ал.1 ГПК, а исковата молба е постъпила във Върховния касационен съд преди неговото изтичане - на 26.07.2017 г., поради което възражението на ответника за недопустимост на исковете е неоснователно. С постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 3635 от 27.07.2016 г. по в. арб. д. № 3635/2016 г. е осъдена А. С. С. да заплати на [фирма] сумата 3 959.91 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство в размер на 587.19 лв. В мотивите към решението е посочено, че присъдената сума се дължи на основание сключен между страните договор за кредит от 17.08.2015 г., който е прекратен автоматично поради просрочие в плащането на погасителните вноски и за ответницата - кредитополучател е възникнало задължение да върне получения кредит от 3 448.66 лв., заедно с лихви в размер на 10.73 лв. и неустойка по чл.12.4 от ОУ към договора в размер на 500.52 лв. Арбитърът е обосновал компетентността си да разгледа и разреши спора, с който е сезиран, с арбитражно споразумение, инкорпорирано в т.14.1 от Общи условия към договора за кредит на [фирма]. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по исковете за отмяна на арбитражното решение на заявените в исковата молба основания, Върховният касационен съд следва да извърши проверка дали решението е валидно. Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от ДР на З.. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР на З., „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 ЗИДГПК е изменен чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени в ЗИДГПК, обн. в ДВ бр./2017 г., са приложими и за образуваните пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на З. преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна на арбитражното решение на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно изменените разпоредби на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, то е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при констатирана нищожност не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА. Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, който е компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и Върховния касационен съд в случаите, когато е сезиран надлежно с иск по чл.47 ЗМТА. С решението по арб. дело № 3635/2016 г. на арбитър Б. Г. е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с ответника договор за потребителски кредит. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13, т.1 ДР З., от което произтича извод, че спорът е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Поради изложеното Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на решението, без да се произнася по поддържаните в исковата молба основания за отмяна по чл.47, т.2, пр.1 и т. 4 ЗМТА. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за производството пред ВКС в размер на 158.40 лв. - платена държавна такса, а на процесуалния й представител по делото адв. В. В. Т. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗА, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2017 г., в размер на 500 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 3635 от 27.07.2016 г., постановено по в. арб. д. № 3635/2016 г. по описа на арбитър Б. Г. от Арбитражен съд при Център за алтернативно разрешаване на Спорове С.. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на А. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], бл.023, вх.А, ет.5, ап.517, сумата 158.40 лв. /сто петдесет и осем лв. и четиридесет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на адв. В. В. Т. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ет.2НП, център „В.”, сумата 500 лв. /петстотин лв./ - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :