Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 08 април 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1103/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Варна срещу въззивна присъда № 4 от 30.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 136/2019 г. от Апелативен съд – Варна. Касационният протест и допълнението към него се позовава на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В обхвата на второто от тях се изтъркват доводи, че предходната инстанция е пропуснала да анализира заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, приета от първоинстанционния съд. Твърди се още, че въззивният съд не е обсъдил показанията на една част от свидетелите и безусловно се е доверил на тези, които са наети от подизпълнителите „К. С.” ООД и „Н. С.” ЕООД и на обясненията на подсъдимия В.. В заключение се обобщава, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. В подаденото срещу касационния протест възражение, адвокат П., защитник на подсъдимия В., излага доводи в подкрепа на правилността на новата присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът не поддържа подадения протест. Намира, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, а при извършения доказателствен анализ не са допуснати претендираните нарушения. Защитниците на подсъдимите М. В. и Д. И. считат протеста за неоснователен и пледират за оставяне в сила на въззивната присъда. Подсъдимият И. К. и неговият защитник, редовно призовани не се явяват. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С първоинстанционната присъда № 1/16.01.2019 г., постановена по НОХД № 48/2018 г., Шуменският окръжен съд, признал тримата подсъдими за виновни, както следва: - подсъдимия М. В. за извършено в периода от 13.10.2011 г. до 08.12.2012 г., действайки в съучастие като извършител с подсъдимите Д. И. и И. К. (помагачи), престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 20, ал. 2, вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 250лв; за извършено в периода от 17.02.2012 г. до 19.03.2013 г., действайки в съучастие като извършител с подсъдимите Д. И. и И. К. (помагачи), престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 и 6 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основани чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 250лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 250 лв.; - подсъдимия Д. И. за извършено в периода от 27.09.2011 г. до 30.09.2011 г., действайки в съучастие като помагач на М. В., престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. чл. 20, ал. 4, вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 150лв; за извършено в периода от 27.09.2011 г. до 30.09.2011 г., действайки в съучастие като помагач на М. В., престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 и 6 във вр. чл. с 20, ал. 4, вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 150 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 150 лв. Приложена е разпоредбата на чл. 68 от НК. - подсъдимия И. К. за извършено в периода от 30.05.2012 г. до 30.11.2012 г., действайки в съучастие като помагач на М. В., престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 100лв; за извършено в периода от 30.05.2012 г. до 30.11.2012 г., действайки в съучастие като помагач на М. В., престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 и 6 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 150лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години и глоба в размер от 100 лв. С въззивна присъда, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло, а подсъдимите М. В., Д. И. и И. К. били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Касационният протест срещу постановения въззивен съдебен акт е неоснователен. В проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, но това не освобождава съда от задължението да се произнесе по възраженията в него. Съдържанието на доводите, изложени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, разкрива, че недоволството от атакувания съдебен акт се отнася до доказателствените разсъждения на съда, като им се противопоставя собственият на касатора прочит на доказателствата, на установените факти и тяхната оценка. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Проверила е изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като е провела и допълнително съдебно следствие, в рамките на което подсъдимият В. е депозирал допълнителни обяснения и е разпитан свидетелят Я.. Съобразявайки всички доказателства, събрани по делото, апелативният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност и е обосновал своето заключение за недоказаност на обвинителната теза. Не е налице твърдяната празнота в мотивите на въззвивната присъда относно анализа на експертните заключения. Апелативният съд последователно е обсъдил всички назначени и приети по делото експертизи, включително и това по назначената в първоинстанционното производство допълнителна съдебно-техническа експертиза. По експертен път е установено необходимият на дружеството възложител („Р. И.“ ЕООД и неговите подизпълнители) брой работници, както и времето необходимо за изпълнение в срок на сключените договори за СМР. Експертните изводи са оценявани не сами по себе си и изолирано, а във връзка с всички събрани доказателствени материали по делото - писмени такива и изводимите данни от гласните доказателствени източници. По този начин не е нарушен реда за проверка и оценка на доказателствата по делото и не може да се приеме, че втората инстанция е игнорирала експертното заключение. Възражениията срещу изводите на второстепнния съд, инкорпорирани в постановената нова присъда, се простират и върху оценката на част от гласните доказателствени средства. Действително апелативният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия В., но това по никакъв начин не опорочава проверявания съдебния акт. Както в практиката, така и в правната доктрина е безспорно, че въпреки спецификата на обясненията на обвиняем, респ. подсъдим, като средство за защита, те са и доказателствено средство, което може да бъде ценено наред с целия събран и проверен по делото доказателствен материал, като на тази основа съдът не е ограничен да изгражда фактическите положения, които приема за установени. Нещо повече, в мотивите на новата присъда изрично е обосновано становището, че обясненията на подсъдимия В., дадени пред първата инстанция и тези възприети непосредствено от апелативния състав, кореспондират както със събраните писмените доказателства, експертни заключения, така и с множеството гласни доказателства. Не се оправдава от данните по делото претенцията, че втората инстанция е игнорирала част от гласните доказателствени източници. Непредубеденият прочит на мотивите към присъдата показва, че съдът е обсъдил свидетелските показания както тези депозирани в съдебното следствие, така и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (виж мотиви, л.25-27 от мотивите). Аргументирал е тезата си да се довери на част от тях, като в тази връзка е подкрепил разсъжденията си с наличните писмени документи по делото, както и с данните, изводими от показанията на свидетелите, несвързани с трите дружества. Съдържанието на показанията на свидетеля П. не дават сериозна доказателствена сигурност за извършени от подсъдимите деяния, най-малкото защото той не отрича, че подписът, положен върху предявените му документи, вкл. и граждански договор, да са положени от него. Апелативният съд е откроил и ценил като източник на факти само онази част от показанията на свидетелката В., отнасящи се до нейните лични възприятия, придобити при посещенията на обектите и именно този подход е верен и процесуално издържан. Неубедително е и възражението, че съдът е придал задължителна сила на влязлото в сила решение на административния съд, с което ревизионният акт е бил отменен. Напротив, втората инстанция изрично е посочила, че това решение няма обвързваща сила. Впрочем, в протеста се отправя упрек към съда, но се изтъкват и съждения за обема на експертизата, ценена в рамките на административното производство, и се разискват причините, поради които актът на данъчната администрация е бил отменен с цитираното решение. Поддържания довод в протеста, че подсъдимият В. бил осъждан по друго наказателно производство с предмет, идентичен на този в настоящия процес, е несъстоятелен. Така заявеното насочва към известното в теорията понятие за „сходни факти“, които не могат да служат като доказателства за виновността/невиновността на дееца. Извършената касационна проверка не установи наличие на претендираните от касатора нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателствени материали са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок при изграждане на вътрешното убеждение на съда. Ето защо, не са налице основания да се удовлетвори искането, направено с касационния протест, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Варна. Заявеното в бланкетния протест и допълнението към него касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е без изложени в негова подкрепа данни. При липса на пороци в доказателствената дейност на втората инстанция, проверката за приложението на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. С направените въз основа на тях изводи за недоказаност на обвинителната теза не е допуснато нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4/30.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 136/2019 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.