Р Е Ш Е Н И Е №26 гр. София, 28 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2139 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 и сл. НПК и е образувано по искане на М. Б. Д. за възобновяване на ВНОХД №388/2012 г. по описа на Окръжен съд-- гр.Сливен. С решение №120 от 15.10.2012 г., постановено по ВНОХД №388/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен е потвърдена присъда №579 от 12.07.2011 г., постановена по НОХД №1444/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Сливен. С присъдата М. Д. е призната за виновна в това, че на 09.08.2010 г. в гр.Сливен, чрез подаване на жалба до Главния прокурор на РБ, пред надлежен орган на властта набедила Ж. Т. И. в престъпление по чл.131, ал.1, т.2 НК, като знаела, че И. е невинна, като на основание чл.286, ал.1 НК и чл.54 НК са и наложени наказания една година „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в „затвор” и „обществено порицание”. С присъдата Д. е призната за невиновна на същата дата и място да е съставила неистински частен документ- жалба до Главния прокурор на РБ и го е употребила, за да докаже, че съществува някое правно отношение- Ж. И. да е ударила шамар на лишената от свобода М. М., като на основание чл.304 НК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.309, ал.1 НК. С присъдата Д. е осъдена да заплати и разноски по водене на делото в размер на 730 лева. С искането (и допълнителното изложение към него) се предлага приключилото наказателното производство да бъде възобновено, като се поддържа, че неправилно предходните съдебни състави са приели, че осъдената Д. е осъществила състава на престъплението по чл.286 НК. Предлага се делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата на осъдената поддържа искането, като твърди, че неправилно решаващите съдилища се преценили, че инкриминираната жалба е било изготвена от осъдената Д.. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че не е било допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Осъдената Д. моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл.422 НПК намери за установено следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдената Д. за възобновяване на ВНОХД №388/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до приключило наказателно производство, което не е проверявано по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Касационната инстанция прецени, че първостепенния и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, при оценката на доказателствените материали, събрани в хода на приключилото наказателно производство. В постановените съдебни актове и двете съдилища се приели, че инициативата за съставяне и депозиране на процесната жалба е била на осъдената и именно тя е мотивирала М. да изготви жалбата, като е осъществила това въз основа на съществуваща зависимост между Д. и последната. Тези факти са били възприети, след като решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелите Ч. (началник на затвора) и Д. и Ч. (служители, работещи там). Показанията на тези лица са в противоречие с обясненията на осъдената и показанията на свидетелите М. и В., които са възприели случилото се на датата, за която се твърди, че И. е ударила М., както и са водили многократни разговори с нея по повод изготвянето на жалбата. От показанията на тези свидетелки се установява принципно различна фактическа обстановка, като те са категорични, че инициативата за изготвяне на жалбата е била на М. и тя е била написана от осъдената Д. само и единствено защото първата е била фактически неграмотна. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката В. (напълно незаинтересувана от случилото се и известна с това, че умело изготвя жалби), която поддържа, че първоначално М. се е насочила към нея с искане да напише жалбата, а след като получила отказ накарала осъдената да я напише. Не могат да бъдат възприети и изводите на съда за това, че Д. е имала влияние на М. и последната се е страхувала от нея. Напротив от показанията на обсъдените свидетели и от приложените писмени доказателства по делото (относими към предходни нарушения на реда в затвора, осъществени от М.) се установява, че последната е била известна с агресивното си поведение и няколкократно е била наказвана за сбивания, в едно от които е пострадала осъдената. Ето защо възприетата от съдилищата зависимост на М. от Д., дала възможност да се изготви процесната жалба е извод, който не следва от доказателствата, събрани в приключилото производство. Въз основа на неправилно установените факти предходните съдебни състави са направили и неверни изводи, относно правната квалификация на действията на осъдената Д.. Няма спор, че тя е написала и подписала жалбата, но това действие е било осъществено по изричното настояване на свидетелката М., която е твърдяла, че е била удряна от И.. Тази теза свидетелката е поддържала неотклонно и пред първостепенния и въззивния съд. Практически осъдената е била използвана единствено да напише жалбата и обективира желанието на М. да се оплаче от надзирателката и да уведоми главния прокурор за факти и обстоятелства, които тя твърди, че са се случили. Няма как фактическото изготвяне на писмена жалба по инициатива на неграмотно лице да бъде възприето като съставомерно действие по чл.286 НК, тъй като при това престъпление е необходимо от обективна страна извършителят да е набедил трето лице (в случая И.) в престъпление и от субективна- да е осъществил това действие като е знаел, че набеденият е невинен. В хода на производството е било установено, че осъдената не е възприела случилото се между М. и И. и конкретно не е видяла последната да удря първата, респективно Д. (дори да се приеме, че е осъществила престъплението от обективна страна) няма как да го е извършила от субективна, тъй като тя не е имала информация за случилото се и не е знаела, че набедената е невинна. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че неправилно и първостепенния и виззивния съд са концентрирали вниманието си върху въпроса за това дали действително И. е ударила М.. Това обстоятелство действително е важно, с оглед принципната невъзможност да се носи наказателна отговорност за отразени в жалбата верни факти, но също толкова важно е било да се установи с какви конкретни действия осъдената е осъществила състава на престъплението по чл.286 НК. Фактическото изготвяне на писмена жалба от името на трето лице очевидно не може да бъде достатъчно за ангажиране на наказателната отговорност на Д., респективно съдилищата е трябвало да отграничат ясно кое от осъществените от нея действия е изпълнило състава на престъплението от обективна и субективна страна. Това не е сторено, като и пръвостепенният и въззивният съд са направили неверни изводи за това, че за ангажиране на отговорността на Д. е достатъчно отразеното в жалбата да не е било вярно и документа да е написан от нея. Касационният съд прецени, че като инстанция само по правото е ограничен от фактите, възприети от първостепенния и въззивния съд, като няма възможност да направи нов верен анализ на доказателствените материали и да възприеми различни от отразените в атакуваните съдебни актове обстоятелства. Ето защо няма как делото да бъде решено по същество в края на касационното производство и за съдебния състав няма друга възможност освен да върне същото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неправилен анализ на доказателствените материали. Няма спор, че посоченото нарушение е допуснато и от първостепенния съд, но делото трябва да бъде върнато на въззивната инстанция, тъй като те я инстанция по правото и по фактите и има възможност да отстрани констатираното нарушение. При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани евентуално съществуващите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №388/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен. ОТМЕНЯ решение №120 от 15.10.2012 г., постановено по ВНОХД №388/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.