Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№57

гр. София, 27.06.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 591 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 6609 от 09.08.2016г. по гр.д. № 1478/2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.10.2013г. по гр.д. № 2381/2008г. на Софийски районен съд, в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост и вместо това е отхвърлен предявения от Б. против [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване, че дружеството не е собственик на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт от 2004г., на ПИ № 3716 с площ 6 025 кв.м., включващ имоти със стари планоснимачни номера 3862, 3863, 3866 и 3868/, нанесен в кад. Лист № 602 и 603 по плана на С., местн. „Ю. градска територия-2 част”, като по кадастралната карта е с идентификатор 68134.4083.480.
Касационната жалба е подадена от Българска академия на науките. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения на страните и не е извършил преценка на доказателствата съобразно задължението си по чл. 12 ГПК. Съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи, че въз основа на отчуждаването по Указ № 128 от 29.12.1941г. имотът е завладян от администрацията с оглед прогласената в указа спешност; нито факта, че имотите фигурират по балансовите сметки на и основните средства на ЦЗИИ към 1955г. На следващо място, процесните имоти не са внасяни в ТКЗС, нито са заявявани за възстановяване пред ПК. Въз основа на тези и други съображения се поддържа, че решението, с което е възстановено правото на собственост е нищожно и договорът за покупко-продажба с ответника [фирма] няма вещен ефект.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор, но в съдебно заседание, чрез пълномощниците си, оспорва жалбата.
Подпомагащите страни В. В. Я., С. В. С., А. Л. З., Л. Й. З. и В. Й. З. оспорват жалбата.
С определение №527 от 19.12.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/за начина на доказване и съвкупната преценка на релевантните доказателства за установяване фактическо завземане на имот, който попада в терен, отчужден въз основа на Указ от 29.12.1941г. по реда на ЗОНИДОП/отм./, но законовата процедура по провеждане на отчуждаването и заплащане на обезщетение не е проведена докрай; 2/ тече ли придобивна давност в полза на ищеца по време на висящ процес по предявен установителен иск за собственост и следва ли съдът да зачете изтеклата такава след предявяване на иска.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост относно поземлен имот. Ищецът Българска академия на науките /Б./ основава правото си на собственост на чл.10, ал.2 ЗБАН, като поддържа, че имотът попада изцяло в границите на Научния комплекс на Б.-8 км., на [улица], който ищецът владее от 1955г. и до настоящия момент. Ответникът претендира да е собственик на същия имот на основание договор за покупко-продажба от 2004г. като неговите праводатели са лица, на които имотът е възстановен през 2003г. по реда на ЗСПЗЗ. Те са конституирани като трети лица - помагачи.
Установено е, че с Указ № 12 от 11.03.1941 г. на Ц. Б. III е основан Българо-немски институт за земеделски изследвания, а с Указ № 128 от 29.12.1941г., издаден на основание чл.2, т.1, чл.3, ал.2 и чл.54 ЗОНИДОП, за нуждите на този институт, са били отчуждени „за опитни цели”, частни недвижими имоти, обозначени на приложен към Указа план и опис, като е предвидено стойността на отчуждените имоти да се изплати от бюджета на Министерство на земеделието и държавните имоти. Представен е оценителен протокол от 13.02.1942 г. за оценяване на отчуждените имоти, както и план на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на института, от който е видно, че имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 попадат между червените линии, обозначаващи отчуждените имоти. Налице е и списък на имотите, в който като собственик е посочен Я. З. В.; отразени са също землището, местността, площта и стойността на всеки имот. С Постановление на Министерски съвет от 23.11.1944г. Българо-немският институт е закрит и е решено земята, машините и др. да се предадат на Централния земеделско-изследователски институт в С.. Въз основа на последващи преобразувания ЦЗИИ преминава към Отделението за селскостопански науки на Б..
С Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. за нуждите на Б. - за Атомна научно-експериментална база и Физически институти са отчуждени срещу заплащане 76 дка ниви, собственост на ТКЗС [населено място], а с Разпореждане на МС № 1837/09.11.1956 г. са отчуждени още 154 дка.
С решение на ОСЗГ-В. от 07.02.2003г. на наследниците на В. Я. З. е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 6 025 кв.м., местност „Новия кър-Х.”, в строителните граници на [населено място], представляващи имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 по кад.план от 1939 г., при посочени граници. Правото на собственост на наследодателя е установено с декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ. С договор за продажба от 15.12.2004г. С. В. С., В. В. Я. и Й. В. З. прехвърлят на ответното дружество / с предишно наименование [фирма]/ поземлен имот № 3716, кв.1, кад.лист № 602 и 603 по кад.план на [населено място], м.”ж.к.М.-1а”, целият с площ от 6 025 кв.м.
Установява се от основното и допълнителното заключение на вещо лице П., приети в първоинстанционното производство, че имот пл.№ 3716 е идентичен с имоти пл. № 3862, 3863, 3866 и 3868 по кад.план от 1939г. и изцяло попада в отчуждения с Указ № 128/29.12.1941 г. терен. Вещото лице е посочило, че първият кадастрален план, в който е нанесен имотът, е този от 1939г., а по действащия регулационен план от 1981г. процесният имот попада в УПИ I-за общежитие, кв.1, а част от него е извън регулация. При огледа на място вещото лице е констатирало, че процесният имот изцяло попада в терена, ограден от Б., като оградата съвпада и с червената линия, представляваща граница на отчуждените имоти по Указа от 29.12.1941г. Имотът е празен, незастроен е и е обрасъл с трева.
Според приетата счетоводна експертиза до 31.07.2007 г. цялата земя на научния комплекс на Б.-8-ми км. с обща площ от 360 дка, включително и имот пл.№ 3716, се е водила като дълготраен материален актив в баланса на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Б., а на 31.07.2007г. е заведена в баланса на Б., на базата на извършена експертна оценка и актуална скица; основанието за записване в баланса е Постановлението на МС от 1955 г., с което ЦЗИИ преминава към Б..
Мнозинството от вещи лица от тройната експертиза през въззивния съд е направило извод, че имотът е загубил границите си между 1956 г. и 1969 г., тъй като при справка в кад. план на м. „Напоително поле“, изработен преди 1956г. имотът е нанесен като четири отделни имота с пл. №№ 3862, 3863, 3866 и 3868, записани в разписния лист на Я. З. В., а след изработване на кадастралния план, границите на тези имоти са заличени, като в одобреното през 1969г. отреждане за Управление „Хидрология и Метрология”, границите на процесния имот вече не са нанесени. Вещото лице П. поддържа особено мнение, според което към момента на изработване на кадастралния план около 1956 г. процесните имоти са били нанесени, поради което счита, че предвиденото отчуждаване по Указа от 1941 г. не е било проведено. Едва на по-късен етап, върху кад. план от 1956 г. имотните граници и номерата на имотите са зачеркнати, от което прави извод, че имотът е загубил границите си около 1956-1958 г. в резултат на обобществяването му в ТКЗС.
Събрани са показанията на свидетели на двете страни, които установяват обстоятелства досежно ползването на имота от 1968г. до сега.
При тази фактческа обстановка и предвид заявеното уточнение на иска, Софийски градски съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 97 ГПК /отм./ като ищецът Б. е заявява самостоятелни права върху процесния имот, основавайки се на придобиването основание по чл.10, ал.1 ЗБАН или евентуално на придобивна давност. С оглед на това ищецът следва да докаже твърдените правопораждащи факти за своето право.
По въпроса за момента на настъпване на отчуждителния ефект при отчуждаване по ЗОНИДОП /отм./ съдът е възприел практиката на ВКС по решение №601 от 29.09.2010г. по гр.д.№ 504/2009г. и решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г., и двете на I г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В нея са разяснени етапите, през които преминава отчуждаването и актовете които се издават, както и възможността за т. нар. “фактическо отчуждаване“, при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота, дори и да не са изпълнени формалностите на закона.
Спрямо конкретното отчуждаване съдът е установил, че няма данни нито за издаден административен акт по чл.47, нито за съдебно решение по чл.17 от закона по отношение на имотите, собственост на Я. З. В., така че не може да се приеме че е завършило производството по отчуждаване на имотите в полза на държавата. На следващо място според съда, не е налице и т.нар “фактическо отчуждаване“. Заключението на тричленната експертиза сочи, че при изработване на кадастралния план около 1956 г. имотите с пл. №№ 3862, 3863, 3866 и 3868 са били нанесени в плана и записани в разписния лист на името на Я. В.; едва впоследствие върху този план границите на тези имоти са заличени /задраскани/; също така, границите на терените на Б. - АНЕБ и Х. не са нанесени като материализирани огради в кад.план от 1956г., а това е станало едва с изработването на кадастралния план от 1975 г. Представеният списък-извлечение от 28.02.1955г. за балансовите сметки и основните средства на Централен земеделски изследователски институт /правоприемник на Българо-немския институт за земеделски изследвания, който през 1955 г. се прехвърля към Б./, където са посочени земи в [населено място], на 7-ми км. в размер на 286,3 дка, колкото са били предвидени за отчуждаване с плана към царския указ, не установява фактическото завземане на процесните имоти, тъй като самият факт на включването им в балансовите сметки на института не е достатъчен за това.
В крайна сметка съдът е счел, че процесните имоти попадат в обхвата на указа от 29.12.1941г., но не са били надлежно отчуждени по предвидения в закона ред, нито са били фактически завзети за мероприятието, за което са отчуждени при действието на ЗОНИДОП /отм./, поради което същите са останали в патримониума на наследодателя на третите лица - помагачи до момента на кооперирането им. Налице са били всички материални предпоставки за реституиране на имота по реда на ЗСПЗЗ /наличие на право на собственост към момента на обобществяване; земеделски характер на имота; липса на законови пречки за реституция, доколкото имотът е незастроен и не е прилежащ терен към сграда/, поради което решението на службата по земеделие от 10.03.2003г. легитимира праводателите на ответното дружество като собственици на имота.
В заключение, според съда не се установява имотът да е бил собственост на държавата и да е предоставен от нея на Б. за оперативно управление, поради което при влизане в сила на чл.10, ал.2 ЗБАН, не са били налице предпоставките за трансформиране на правото на стопанисване и управление в право на собственост.
Наведеното от ищеца второ твърдение, с което обуславя правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, че е придобил имота по давност, съдът е намерил също за неоснователно. Позовал се е на Тълкувателно решение № 10/2012 г. на ОСГК, според което е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен. Приел е, че процедурата по възстановяване на процесния имот е приключила на 10.03.2003г. и едва от този момент може да тече давност срещу реституираните собственици. В случая от посочената дата 10.03.2003 г. до подаване на исковата молба от ищеца - 29.01.2008 г., не е изтекъл срокът по чл.79, ал.2 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практиката на ВКС по два въпроса. Първият е процесуален и касае начина на доказване и съвкупната преценка на релевантните доказателства за установяване фактическо завземане на имот, който попада в терен, отчужден въз основа на Указ от 29.12.1941г. по реда на ЗОНИДОП/отм./, но законовата процедура по провеждане на отчуждаването и заплащане на обезщетение не е проведена докрай. Според практиката по Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о. решението следва да бъде постановено след обсъждане на всички събрани доказателства и излагане съображения защо част от тях се отхвърлят като недостоверни. В Решение № 601 от 29.09.2010г. по гр.д. № 504/2009г. на І г.о. е даден отговор на въпроси, свързани с прилагането на Закона за отчуждение на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г./ЗОНИДОП/, а именно: от кой момент настъпва отчуждителният ефект по този закон; дали за това е необходимо провеждане на съдебна процедура или е достатъчно само издаване на княжески указ; дали нарушенията на предвидената в закона процедура водят до запазване на собствеността. Решението разглежда отчуждаване на земи въз основа на същия Указ №128 от 26.12.1941г. на цар Б. ІІІ за нуждите на Българо-немския институт за земеделски изследвания. След проследяване на уредената в закона процедура и създадената практика по прилагането му от 30-те години на миналия век, съставът е приел, че собствеността може да премине върху държавата и с така нареченото „фактическо отчуждаване”, при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона. Счел е, че завладяване от държавата е установено видно от списък-извлечение от 28.02.1955г. за балансовите сметки и основните средства на Централния земеделски изследователски институт /ЦЗИИ/ С., правоприемник на Българо-немския институт за земеделски изследвания, където са посочени земи в С., на 7-ми км., в размер на 286,3 дка, колкото са предвидени за отчуждаване по указа.
Вторият правен въпрос касае течението на придобивна давност в полза на ищеца по време на висящ процес по предявен установителен иск за собственост и необходимостта съдът да зачете изтеклата такава до приключване на устните състезания - чл. 235, ал.3 ГПК. Следва да се възприемат разрешенията в приложената практика - Решение № 177 от 09.11.2015г. по гр.д. № 2803/2015г. на І г.о. и Решение № 109 от 25.05.2015г. по гр.д. № 7420/2014г. на І г.о., според които придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск, само ако искът е предявен срещу лице, което се позовава на давността; а теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от самия него иск. В същия смисъл са и Решение №99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г. на І г.о., Решение № 116 от 24.11.2014г. по гр.д № 2592/2014 г. на ІІ г.о. като последното се отнася до отрицателен установителен иск за собственост.
По касационната жалба.
При възприемане на посочената практика по първия правен въпрос не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за недоказаност на предоставянето на имота на Б. към момента на влизане в сила на чл.10, ал.2 от ЗБАН.
Основният спорен момент се свежда до това завзет ли е имота въз основа на предвиденото отчуждаване по Указа от 29.12.1941г. или същият е останал в патримониума на бившия собственик и е обобществен едва през 1958г. при образуването на ТКЗС. Въззивният съд е постановил акта си, без да обсъди някои доказателства и най-вече да извърши цялостна и комплексна преценка на доказателствата, за да изгради извода си дали има фактическо завземане на имота, с което се осъществява неговото одържавяване въз основа на Указа от 1941г. Съвкупната преценка на доказателствата налага извод, че макар и да не е доказано законовата процедура по отчуждаване да е реализирана докрай, то имотът на Я. З. В. е фактически завзет от държавата преди образуване на ТКЗС. Този извод се гради на следните обстоятелства: Приложен е списък на отчуждените по указа имоти, в който процесните имоти са описани, оценени и собственикът им се е подписал, т.е. по този начин е изразено неговото знание и съгласие за отчуждаването. В представения списък-извлечение от 28.02.1955г. за балансовите сметки и основните средства на Централния земеделски изследователски институт/ЦЗИИ/-С., правоприемник на Българо-немския институт за земеделски изследвания, на втора страница са посочени земи в С., 7-ми км., в размер на 286,3 дка, колкото са предвидените за отчуждаване с плана към Указа от 1941г. Според приетата допълнителна счетоводна експертиза имотът е записан първоначално в баланса на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Б., а след това по баланса на Б., като основанието за записване е постановлението от 1955г., с което Централния земеделски изследователски институт преминава към Б.. Не може да бъде възприето виждането на въззивния съд, че записването на имота в баланса няма никакво отношение към фактическата власт върху него - логично е включеният в баланса имот да е в патримониума на лицето, което го сочи като част от активите си. При извършеното през 1956 /с Р. от 09.03.1956г./ и през 1959г. /с Р. №1837 от 09.11.1959г./ допълнително отчуждаване за нуждите на АНЕБ и Физическия институт при Б. на имоти на ТКЗС Г. - 76 дка и 154 дка, опитното поле на Б. е посочено като съсед на отчуждените имоти, което също показва, че към този момент отчуждените по царския указ земи са завладяни и са представлявали опитно поле.
Наред с това, мнозинството вещи лица от тройната експертиза /стр. 176 от въззивното дело/ приема, че сочи, че имотът е загубил границите си между 1956 и 1969г. когато е станал част от терените на Б. - АНЕБ и Х. и този извод основава на отреждане за Управление Хидрология и метеорология от 1969г., където границите на бившите четири имота вече не са нанесени. Особеното мнение на вещото лице П., възприето от въззивния съд, се базира на отказа да бъде взето предвид горепосоченото отреждане. Въпреки изнесеното от свидетеля В. Б., че имотът е обработван от В. З. до 1958г., когато станало ТКЗС-то, следва да се приеме мнението на мнозинството от вещите лица, че четирите имота с пл. №№ 3862, 3863, 3866 и 3868 са били загубили границите си към 1956г., а не след това. В подкрепа на това мнение са и следните обстоятелства: в заявлението за възстановяване на собствеността на В. З. имотът е описан в т.2 като нива от 8 дка в местн. „А.”,/с друг почерк е допълнено „Х.”/ при съседи: П. К., П. З., Я. Г. /л. 146 от делото на СРС/; в опис-декларацията за влизане в ТКЗС такъв имот не фигурира; правото на собственост на наследодателя е установено с декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /л.150 от делото на СРС/; имотът е възстановен в местн. „Новия кър-Х.”, при същите съседи. При тези данни от преписката по възстановяване на собствеността, не може да се даде вяра на удостоверението на л.183 от въззивното дело, издадено на 10.02.2015г. от ОСЗ”О. купел”, според което има подадено заявление от В. Я. З. за включване на имотите в ТКЗС през януари 1958г. В обратен смисъл, че няма данни имотът да внесен в ТКЗС, са и устните обяснения на вещите лица в с.з. на 31.03.2015г. пред СГС. В преписката по възстановяване на собствеността се съдържа и протокол за съдебна делба от 1956г. между наследниците на Я. З., в който е посочено, че имот от 6,7 дка в землището на Дървеница, м.”Б. път” е включен в блока на А. на науките и няма да се дели, а страните са получили по замяна други две ниви. Идентичност между този имот в местн. „Б. път” с процесния не е установена, но е видно, че площта и един от съседите - П. З. съвпадат, което внася съмнение относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на подпомагащите страни.
Ето защо, въз основа на изложеното, следва да се приеме, че процесният имот е бил одържавен въз основа на Указ № 128 от 29.12.1941г. на Ц. Б. ІІІ на основание Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885г./отм./. Към 1955г. имотът е бил фактически завзет от държавата и предоставен на Централния земеделски изследователски институт, чийто правоприемник се явява Б.. Така че, към момента на влизане в сила на чл. 10, ал.2 ЗБАН през 1991г. имотът, като предоставен на А., е станал нейна собственост. Същият не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и извършената такава в лицето на наследниците на В. Я. З. не произвежда правно действие. Извършената през 2004г. продажба на имота от възстановените собственици на ответника [фирма], е лишена от транслативно-вещен ефект. Предявеният от Българска академия на науките отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи, без да се налага обсъждане на второто основание за собственост - придобивна давност.
При горните изводи обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна с постановяване на ново за уважаване на иска.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за трите инстанции, включващи държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултстко възнаграждение, в размер на общо 6 945 лв., от които 1600лв. за първата инстанция, 2407 лв. за въззивната и 2938лв. за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6609 от 09.08.2016г. по гр.д. № 1478/2014г. на Софийски градски съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, [населено място], ул.”15-ти ноември” №1, че [фирма], ЕИК[ЕИК], не е собственик на Поземлен имот № 3716 с площ 6 025 кв.м., включващ имоти със стари планоснимачни номера 3862, 3863, 3866 и 3868, нанесен в кад. лист № 602 и 603 по плана на С., местн. „Ю. градска територия-2 част”, при съседи: от север и запад - имот № 5622 /стар имот пл. № 131/ собственост на Б., от юг - имот пл. № 3250, път и имот пл. № 2931, от изток - имот пл. № 130; който имот по одобрената кадастрална карта е с идентификатор № 68134.4083.480.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ сумата 6 945 /шест хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева разноски по делото за всички инстанции.
В производството като подпомагащи страни участват: В. В. Я., С. В. С., А. Л. З., Л. Й. З. и В. Й. З..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: