Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 68   гр. София, 19.03.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 40 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. К. К., чрез пълномощника й адв. Д. Б. , против въззивното решение от 26.06.2008 год. по гр. д. № 205/2008 год. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение от 12.11.2007 год. по гр. д. № 11478/2006 год. на Софийския районен съд в частта относно квотите, при които е допусната делба на съсобствения апартамент, е постановено друго, с което са определени квоти на съделителите за извършване на делбата, а именно: за касаторката – 2 500/17 000 ид. ч. и за А. С. Б. – 14 500/17 000 ид. ч. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това се определят равни дялове между съделителите за извършване на делбата. Ответникът не е взел становище по жалбата. С определение № 197 от 16.03.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената от ищцата касационна жалба, поради противоречие с представената съдебна практика по релевантните за изводите въпроси – наличие на частична трансформация на лични средства на съпруга, представляваща дарение от майка му при придобиването на имота на името на двамата съпрузи. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да приеме, че е налице частична трансформация на лични средства на съпруга в придобития по време на брака на страните апартамент, въззивният съд е приел, че част от цената му в размер на 12 000 щатски долара е дарена в негова полза от майка му, свидетелката Б. За да направи този извод съдът кредитирал показанията й, които намерил за подробни и логични, както и кореспондиращи с тези на свидетелката С, установяваща произхода на тази част от цената на апартамента, възлизаща на сумата от 17 000 щатски долара. Приел, че тази сума е дарена на ответника, а не на двамата съпрузи, независимо от обстоятелството, че свидетелката Б я е превела по сметка в банка на името на ищцата, тъй като няма пречка дарението да се приеме от посочено от дарения лице. С оглед на настъпилата частична трансформация на личното имущество на съпруга в придобития имот, съдът приел, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиването на собствеността и за тази част в размер на 12 000/17 000 ид. ч. приел наличие на индивидуална собственост. Останалата част, като придобита в режим на съпружеска имуществена общност, след развода се е превърнала в обикновена дялова съсобственост, при равни квоти по 2 500/17 000 ид. ч. за всеки от съпрузите и поради това определил посочените във въззивното решение квоти за всеки от тях при делбата на имота. Изводът в обжалваното решение е неправилен. Установено е от представения нотариален акт № 91/2001 год., че в придобиването на имота и двамата съпрузи са участвували като купувачи по договора. Съгласно приетото в представеното решение № 409 от 30.12.2005 год. по гр. д. № 502/2005 год. на петчленен състав на ВКС, това обстоятелство изключва претендираната трансформация на извънбрачни средства и съответно индивидуална собственост върху придобития имот, като настоящият състав счита, че практиката в приложеното съдебно решение е правилната. Неправилен и необоснован е и изводът на въззивния съд за оборване на презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./, с приетото, че сумата от 12 000 щатски долара, вложена в придобиването на апартамента, представлява дарение в полза на ответника А. Обстоятелството за превод на сумата от неговата майка на името на касаторката за покупка на жилище установява единствено произходът на тази сума, но не и твърдяното дарение единствено на сина й, за да е релевантно обстоятелство при решаване на въпроса за приноса на съпрузите в придобиването на вещното право на собственост, което в случая е и съвместно от двамата. Последното опровергава тезата за дарение в полза на единия от съпрузите, в подкрепа на който извод е и факта на превод на сумата на името на снахата, поради което и с оглед момента на закупуване на имота – скоро след сключване на брака на страните, което предполага обичайно нормални отношения, то следва извод за подпомагане на семейството от майката на ответника при набиране на средствата за покупката на апартамента. Свидетелските показания не могат да обосноват обратен извод, поради което и с оглед практиката в този смисъл, приложена от касаторката, следва да се направи извод за неправилност на въззивното решение. Не е налице различен от установения в закона принос на двамата съпрузи в придобиването на имота по време на брака им, поради което и след прекратяването му, имотът е съсобствен при равни права за двамата. С оглед на този извод обжалваното решение следва да се отмени и вместо това се постанови друго в горния смисъл. С оглед изхода на спора и съгласно направеното искане за присъждане на разноските за тази инстанция, ответникът следва да зарлати направените такива от касаторката в размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивното решение № 306 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 205/2008 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в частта му относно квотите на страните и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАНОВЯВА съдебната делба на описания апартамент да се извърши при равни дялове за А. К. К. и А. С. К. Осъжда А. С. Б. да заплати на А. К. К. направените съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.