Р Е Ш Е Н И Е № 514 гр. София, 21.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осми декември...........................две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Яв. Гебов изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 514 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 83/2008 г. на Районен съд – Е. П. и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу Я. А. А. в частта относно приложението на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1, т. 1, б. „б”от НК, за което му е наложил наказание пробация, включваща 3 пробационни мерки, РС неправилно е извършил групирането по реда на чл. 25, вр. 23 от НК. Във формираната съвкупност е включил деянието по НОХД № И-4039/2008 г.(с наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода), което е в съотношение на рецидив с деянията по НОХД № 271/2007 г. и № 15072/2006 г., а поради това е следвало да се постанови отделното му изтърпяване. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд за ново произнасяне и групиране на наказанията. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 11.02.2010 г. по НОХД № 83/2010 г., в производство по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК, РС – Е. П. е одобрил постигнато от прокурора и защитата на подсъдимите, вкл. на подсъдимия Я. А., споразумение за решаване на делото, съобразно което същият е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, вр. чл. 20 ал. 2, като във вр. чл. 55 ал. 1, т. 1, б. „б”от НК му е било наложено наказание пробация, включваща 3 пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни срещи с пробационен служител и 300 часа безвъзмезден труд, и трите за срок от 1 година. На основание чл. 25 – 23 НК на подсъдимия А. е било определено общо наказание по това дело и по НОХД № 15072/2006 г., № 271/2007 г., № 11324/2008 г., № 2814/2008 г., № 2754/2009 г., № 504/2009 г. и № И-4039/2008 г.в размер на 11 месеца лишаване от свобода, като съгласно чл. 25 ал. 3 от НК са били приспаднати изтърпените по присъдите наказания. Атакуваното определение e незаконосъобразно в частта относно извършеното групиране по чл. 25, вр. 23 от НК. Общо наказание по този ред се определя само, когато деянията по влезлите в сила присъди са в съотношение на съвкупност, като онези в съотношение на рецидив подлежат на отделно изтърпяване. Видно е, че деянието по НОХД № И-4039/2008 г. е в съотношение на рецидив с тези по НОХД № 271/2007 г. и № 15072/2006 г., защото е извършено на 18.12.2008 г. или след влизане в сила на присъдите по посочените две дела, респ. на 04.03.2008 г. и на 05.09.2007 г., което изключва възможност за формиране на съвкупност между тях. За да не допусне нарушение на закона, съдът е следвало в да предложи промяна в споразумението, касаеща приложението на чл. 25-23 от НК, а ако по нея не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това, съгласявайки се с предложеното от страните, е реализирал основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за одобряване на споразумението да бъде отменено в тази му част и делото върнато за ново разглеждане на Е.пелинския районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да упражни правомощията си по чл. 384, вр. чл. 382 ал. 5 от НПК с оглед правилното прилагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 83/2010 г. на Районен съд – Е. П., КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 11.02.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу Я. А. А. в частта относно приложението на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: