Р Е Ш Е Н И Е                                            № 68                                София, 21.04. 2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и осми януари  две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ЛИДИЯ РИКЕВСКА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 338/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 943 от 26.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 641 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 591/ 2008 г. на Д. окръжен съд в частта относно отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., м.”Ю”. В касационната жалба се поддържа, че в тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Искът на Р. С. М. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се основава на твърдението й, че имотът –лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., местността “Ю” е принадлежал на нейната наследодателка Й, която пък ги има по наследство от бившия собственик Е. Б. , видно от съдебно решение за делба от 1962 г., според което наследодателката на ищцата Й има дял от 1/8 ид. ч. От тези и други доказателства по делото е установено, че Е. Б. е притежавал и други имоти, които са възстановени на наследниците му в максималния допустим размер по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ във вр. с чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС, поради което е прието, че за лозето от 5, 8 дка наследниците имат право само на обезщетение по реда на чл.35 ЗСПЗЗ, но не и за възстановяване. По тези съображения е направен извод, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ подлежи на отхвърляне. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тази част решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВС- т.3 от ТР № 2/ 1996 г. на ОСГК на ВС, в която е дадено разяснение за предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно утвърдената съдебна практика предмет на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване е последващо действие и се извършва от поземлената комисия. В закона са уредени няколко способа за възстановяване на имота- в стари реални граници, в нови реални граници с план за земеразделяне, със земя от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове. Във всички случаи обаче начинът на обезщетяване се определя след като на лицето е признато правото за възстановяване на бившата земеделска земя, а това става след подаване на заявление до поземлената комисия. Когато е пропуснат срока за подаване на заявление правото за възстановяване може да се установи по съдебен ред с предявяване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Признатото право за възстановяване / което съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ означава установяване притежаването на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС/ е обща предпоставка за самото възстановяване, независимо по какъв начин ще се извърши последното. По тези съображения в т.3 на ТР № 2/ 96 г. е указано, че начинът на възстановяването е извън предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Във връзка с данните по настоящото дело следва да се приеме, че това се отнася и до случаите по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, когато трябва да се установи право за възстановяване на незаявени в срок земеделски земи, надвишаващи по количество размерите, определени в чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС / отм./, за които съгласно чл.35 ЗСПЗЗ собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. По изложените съображения следва да се приеме, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за лозе от 5, 8 дка е основателен, тъй като е установено, че наследодателят на ищцата / респ. неговите наследници в съсобственост/ са притежавали този имот към момента на образуване на ТКЗС и за него не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 641 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 591/ 2008 г. на Д. окръжен съд в частта относно отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., м.”Ю” и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на О. с. по з. гр. Б. и О. гр. Б. правото за възстановяване на недвижим имот- лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., местността “Ю”, бивша собственост на Е. Б. , б.ж. на с. Ц., починал на 13.07.1922 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: