Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 28 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 966 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото, трето по ред, касационно производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София и по жалба на частния обвинител П. В., чрез повереника й адв.С. П., против въззивна присъда № 2/23.01.2020 г., постановена по внохд № 905/2018 г. по описа на Апелативен съд - София. В протеста са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към протеста е посочено е, че въззивният съд не е извършил обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствената съвкупност, за да достигне до обективната истина по делото, като не е изложил в необходимата степен в мотивите кои доказателства приема, кои не и защо. Съдът е подценил установените факти относно скоростта на движение на подсъдимия и възможността му да възприеме пешеходеца в рамките на осветената от фаровете зона при наличното улично осветление. Според представителя на държавното обвинение допуснатото от подсъдимия нарушение на режима на скоростта не е оценено правилно и съобразно останалите по делото доказателства, следствие на което съдът е достигнал до неправилния извод за несъставомерност на деянието и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, тъй като сам се е поставил в състояние да управлява процесното МПС в нарушение на законовата разпоредба за скоростта, т.е. той е допуснал нарушение на правилата за движение, свързано с определяне на режима на скоростта и неговата пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Прокурорът претендира да се отмени присъдата, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се потвърди първоинстанционната осъдителна присъда. В жалбата на частния обвинител е отбелязано, че въззивната присъда е постановена при неправилна и незаконосъобразна оценка на доказателствената съвкупност, като назначената комплексна медико - авто техническа експертиза не сочи по категоричен начин невинността на подсъдимия. Твърди се, че нарушените правила за движение от страна на подсъдимия, не са съобразени от съдебния състав, въпреки че те са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В съдебно заседание представителят на ВКП, счита че протестът и жалбата на частното обвинение следва да се уважат по изложените в тях доводи, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“ от НК, тъй като е причинил смъртта на пострадалия пешеходец, консумирайки нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и му се наложат двете предвидени наказания, в рамките на определения от първоинстанционния съд размер, като няма пречка да се приложи и чл.66 от НК, тъй като са налице формалните основания за това. Частният обвинител П. В., лично и чрез повереника си адв. С. П., напълно споделя становището на представителя на държавното обвинение. Счита, че по делото категорично е установено, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил в лявата лента за движение, което е в нарушение на разпоредбите на ЗДП, изискващи водачите да се движат вдясно на пътното платно и то с превишена скорост, безспорно установена и потвърдена от вещите лица. Подсъдимият В. В. А. и защитникът адв. Н. Д. молят да се остави в сила въззивната присъда като правилна и законосъобразна по подробно изложените в представеното писмено възражение съображения. Сочат, че подсъдимия няма обвинение, че е следвало да се движи в дясната лента на пътното платно, а и в градски условия се избира най-удобната лента за движение, като ударът е настъпил не на кръстовището, а на 10 м. след него. Защитникът поддържа тезата, че по делото не е установена по категоричен начин скоростта на движение на лекия автомобил, а ако се възприеме посочената такава в заключенията, то тя не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат, поради което правилно апелативният съд е приел, че е налице случайно деяние. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационния протест и жалбата на частния обвинител са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В протеста и жалбата са наведени идентични възражения, което позволява тяхното едновременно разглеждане. Процесуалното развитие на делото е усложнено, тъй като след първоинстанционната осъдителна присъда са проведени три въззивни и две касационни производства, като в постановените различни съдебни актове са засегнати въпроси, относими към релевираните в протеста и в жалбата съображения. С присъда № 163/20.05.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 3665/2014 г. подсъдимият В. В. А. е признат за виновен в това, че на 03.10.2013 г., около 20,50 ч. в [населено място], на [улица], при управление на МПС - л.а. „БМВ“, модел „520Д“, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Р., който е предприел пресичане от дясно на ляво на посоката на движение на лекия автомобил, поради което и на основание 343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като подсъдимият е оправдан да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП. На основание чл. 343г от НК А. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 5057 лв. 1. По жалба на подсъдимия, на защитника и на частния обвинител П. В. е образувано внохд № 830/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото нова присъда № 1/13.01.2016 г. е отменена първоинстанционната, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и вместо нея А. е признат за невинен да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Р., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В останалата – оправдателна част, първоинстанционната присъда е потвърдена. По протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София и жалба на частните обвинители П. В. и А. Р. с решение № 125/08.09.2016 г. по н.д. 486/2016 г. на ВКС, I н.о. на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК е отменена постановената въззивна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. 2. С решение № 406/04.10.2017 по внохд № 963/2016 г. по описа на Апелативен съд - София е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Срещу решението е постъпила единствено жалба от защитника на подсъдимия, т.е. с оглед забраната за „reformatio in pejus“, представляваща допълнителна процесуална гаранция за правото на защита и осигуряваща свободата на подсъдимия да обжалва без опасения, че сам ще влоши положението си, първоинстанционната присъда в частта, с която А. е оправдан да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП е влязла в сила, въпреки постановеното решение № 77/03.07.2018 г. по н.д. 262/2018 г. на ВКС, II н.о., с което на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК е отменено въззивното решение в неговата цялост и делото е върнато за ново разглеждане на апелативния съд. 3. С атакувания съдебен акт третият възивен състав е упражнил правомощията си по чл. 334, т.2 вр. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК като е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и вместо това е признал подсъдимия за невинен да е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Р., поради което и на основание чл.304 от НПК А. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1, т.3 от НК. Напълно излишно /с оглед отбелязаното по-горе в т. 2/ въззивният съд е посочил, че потвърждава първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП. Според преценката на настоящия състав в изпълнение на дадените в отменителните касационни решения задължителни указания, третият въззивен състав на Софийски апелативен съд, след провеждане на съдебно следствие е попълнил доказателствената съвкупност, като е установил нови, различни факти, от кръга по чл.102 от НПК – друг механизъм на удара, а от тук и на техническата възможност на водача да предотврати пътно транспортното произшествие. Следва да се посочи, че основните спорни моменти не се отнасят нито до авторството на деянието, времето и мястото на извършването му, нито до неговите общественоопасни последици, а касаят единствено механизма на протичане на пътно транспортното произшествие, обусловени от отсъствието на непосредствени преки очевидци на случилото се. Правилно въззивният състав е приел, че двамата свидетели К. М. и Д. П. не са видели удара, тъй като първият от тях само го е чул, докато се е намирал в кухнята на жилището си, а вторият свидетел е дошъл на мястото с автомобила си веднага след удара. В този смисъл логично, както е отбелязал и предходния съдебен състав, единственото пряко гласно доказателство се явяват обясненията на самия подсъдим, съобразно които той е управлявал собственото си моторно превозно средство си със скорост от около 40 - 45 км./ч., а пострадалият пешеходец се появил на пътното платно на 10-15 м. пред него, изскачайки и тичайки перпендикулярно, от дясно на ляво на посоката на движение на автомобила. Отсъствието на обективни данни за скоростта на автомобила, от една страна и движението на пешеходеца от друга – със спокоен ход, с бърз ход или със спокойно бягане, предвид възрастта му – на 46 години и физическите му характеристики, е обусловило назначаването и изслушването на множество автотехнически и комплексни съдебно медицински, автотехнически и компютърна експертизи. В мотивите на атакувания съдебен акт подробно са анализирани всички тези експертни заключения, включително и изготвеното на досъдебното производство, като съдът не е възприел единствено първоначалното заключение, което противоречи на останалите, които са кредитирани, предвид тяхната последователност и обилна аргументация. С основание в основата на фактическите и правни изводи на въззивния съд е поставено заключението по последната медико - автотехническа експертиза, която е кредитирана като най-изчерпателна, подробна и аналитична, още повече, че в хода на проведеното съдебно следствие, при условията на устност и непосредственост е направен и повторен разпит на вещите лица Т., д-р М. и К. /заменил в.л. Д./. В този смисъл въззивният съд е отстранил допуснатите процесуални нарушения при предходните разглеждания на делото, т.е. изразеното несъгласие на държавното и на частното обвинение се отнася единствено до резултата от направената въз основа на доказателствата оценка, която е извършена в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Същевременно, за да се преодолеят в максимална степен констатираните различия - съмнението на експертите относно механизма на настъпване на инициалния удар, възможността подсъдимият от техническа гледна точка да преодолее сблъсъка, като се потвърди или опровергае становището на въззивния съд, настоящият касационен състав, предвид правомощията си по чл. 354, ал.5 от НПК, въпреки проявената от страните процесуална пасивност, прецени, че следва да се проведе съдебно следствие. В рамките на същото беше назначена повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като изслушването на трите вещи лица и приемането на заключението, съобразно реда на чл.282 от НК, не доведе до промяна на възприетите за установени факти и тяхната доказателствена обезпеченост. Касационният състав кредитира приложеното по делото заключение като обективно и компетентно, изготвено с необходимите професионални знания и опит в процесната област, което се яви в подкрепа на възприетото от въззвиния съд становище, а не доведе до неговото опровергаване. При настоящата проверка не се установи контролираният съд да е допуснал и твърдените в протеста и жалбата нарушения при оценката на доказателствата, които впоследствие да са довели и до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия. Не са подценени установените по делото факти относно скоростта на движение на подсъдимия и възможността му да възприеме пешеходеца в рамките на осветената от фаровете зона и при наличието на улично осветление. Изложените съображения относно невъзможността на подсъдимия да предотврати сблъсъка при установената скорост на движение на автомобила над максимално разрешената такава от 50 км./ч., допълнително конкретизирана в приетото в касационното производство заключение, в границата до 69 км./ч. и на 61,7 км./ч в момента на удара /определени чрез механоматематично моделиране на относителното движение на тялото на пострадалия спрямо автомобила и компютърна модулация/, се споделят изцяло от настоящия състав. Безспорно подсъдимият е допуснал нарушение на режима на скоростта на управлявания от него автомобил, но въззивният съд, включително и първоинстанционния състав /л.206 на мотивите/, въпреки постановената осъдителна присъда, са приели, че в случая превишаването на скоростта не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилите съставомерни последици, тъй като и при разрешената скорост ударът пак би настъпил. Въз основа на заключенията на вещите лица правилно въззивният съд е приел, че независимо от скоростта на подсъдимия – максимално разрешената от 50 км./ч. или приетата за установената такава, съобразно възприетите факти, включително и по експертен път – внезапната поява на пешеходеца на платното за движение, в тъмната част на денонощието, след кръстовище, не на пешеходна пътека, при отчетеното количество етилов алкохол от 0,40 на хиляда в кръвта и 0,95 на хиляда в урината, като най-вероятният ход на пешеходеца е в горната граница на спокоен или бърз ход, при който А. доказано не е имал техническа възможност да намали скоростта и да спре. Между впрочем, този начин на преминаване на пешеходеца – започнал да преминава пътното платно с бърз ход до спокойно бягане е възприет и в самия обвинителен акт. Въз основа на направените експертни изчисления вещите лица са категорични, че единствено при движение на пешеходеца при спокоен ход и скорост на автомобила от 50 км./ч. ударът е бил предотвратим. При останалите варианти на движение на пострадалия – в горната граница на спокоен ход, бърз ход или спокойно бягане, независимо от скоростта на автомобила, пешеходецът е навлязъл в опасната зона за спиране, което е довело до технически непредотвратим удар поради липса на време за реакция и практически неизпълнимо спиране. Според експертите основната причина за възникването на ПТП е предприетото пресичане на платното за движение от пешеходеца на необозначено място, без да се съобрази с положението на приближаващия автомобил. С оглед на това правилна се явява оценката, че попадането на пострадалия в опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил не е по негова вина, а непредотвратимостта на удара изключва ангажирането на наказателната отговорност на А., защото той не е бил длъжен и не е могъл да предвид настъпването на общественоопасните последици. Посоченото обуславя съгласието на настоящия състав за утвърждаване на постановената спрямо подсъдимия въззивна оправдателна присъда. По изложените съображения и като намери касационния протест и жалбата на частния обвинител за неоснователни, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 2/23.01.2020 г., постановена по внохд № 905/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: