4 Р Е Ш Е Н И Е № 547 София, 11 април 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Пламен Петков при секретар Даниела Околийска ................. и с участието на прокурора Искра Чобанова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2081/2013 год. Осъденият М. И. М. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлата в сила присъда № 31/17.VІ.2012 г. по нохд № 12/2013 г. на РС-Ловеч с доводи за всички касационни основания по съображения, че делото е разгледано от незаконен състав – съдиите са предубедени, допуснати са нарушения при събиране и проверка на доказателствата – не е разкрита обективната истина и неоснователно е отказан преразпит на пострадалия като свидетел. Така е ограничено правото на защита на подсъдимия. Прокурорът от ВКП поддържа, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № 31/17.VІ.2013 г. по нохд № 12/2013 г. на РС-Ловеч М. И. М. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал.1, т.7 във вр. с чл. 129, ал.1, чл. 28, ал.1 от НК на 2(две) години лишаване от свобода за това, че на 24.V.2012г., около 5:30 ч. в Л., при повторност нанесъл побой на П.Г.И., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на долната челюст на две места двустранно, което трайно затруднило отхапването, дъвченото и говора за около два месеца; на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по присъда № 7/28.І.2010 г. по нохд 374/2009 г. на РС-Тетевен в размер на 1(една) година лишаване от свобода; на основание чл. 61, т.2 във вр. с чл. 61 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията. Присъдата е в сила от 19.VІІ.2013 г., когато с решение № 78 от същата дата по внохд № 289/2013г. на ОС-Ловеч е потвърдена. Не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване е от 16.ІХ.2013 г., така че срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен; подадено е от лице с такова право – чл. 420, ал.2 от НПК, което го прави допустимо. То обаче е неоснователно – при разглеждане на делото и постановяване на присъдата и въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили основното процесуално право на подсъдимия, правото му на защита. Неоснователно е оплакването за разглеждане на делото от незаконен състав – пред първата инстанция в съдебното заседание, когато е даден ход на делото, защитникът категорично е заявил: „Нямаме възражения против състава на съда.”. Обстоятелството, че мярката за неотклонение е изменена от състава на съда, който е разгледал делото и постановил присъдата не налага отвод; не са налице и другите основания по чл. 29 от НК. Няма никакви съмнения, че някой от членовете на състава, разгледал делото е бил предубеден или заинтересован от изхода му. Същото се отнася и за състава на въззивния съд, който е потвърдил мярка за неотклонение задържане под стража, взета в съдебното производство, а не в досъдебното. Делото е решено след разкриване на обективната истина с достатъчно доказателства, преценявани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил правилни съображения кои от тях възприема за достоверни и защо. Разпознаването на М.М. от очевидците съответства на процесуалните правила за провеждането му. Посочено е и защо обясненията на подсъдимия са преценени само като защитна позиция и стремеж да се избегне отговорност за извършеното престъпление. Не е нарушено правото на защита с отказа да се преразпита св. П.Г.И., пострадал от престъплението. Показанията му в съдебното заседание пред първата инстанция противоречат на тези от досъдебното производство. Преценявани са внимателно и задълбочено и изводите, че вторите са достоверни и разкриват обективната истина са логични, последователни и правилни. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на нохд № 12/2013 г. на РС-Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: