5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. София, 21 юни 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор К.Иванов изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 509/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Х. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6512/2016г. по описа на РС - Варна поради неучастието му в съдебното производство.
В искането осъденият посочва, че е разбрал за влязлата в сила присъда при завръщането си на територията на Република България през м.04.2018г. Твърди се, че разглеждането на делото в негово отсъствие е в нарушение на процедурата по чл.254, ал.4 и ал.2/отм./, тъй като не е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност за лично участие в процеса.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Защитникът изтъква съображения, че присъдата е постановена и в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, доколкото случаят е бил „маловажен”.
Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият Б. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда.
За дата на узнаване от осъдения Б. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на „Аерогара”-София и привеждането му в Затвора - Варна на 16.03.2018г. от служители на ОД „Охрана”- Варна за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по нохд № 702/2016г. на ОС-Варна, приведено в изпълнение на осн чл.68, ал.1 от НК с присъдата по нохд № 6512/2016г. на РС-Варна.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения:
Осъденият Х. Л. Б. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 6512/16г. по описа на Районен съд - Варна.
Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения. С постановление от 08.12.2016г. Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, на същата дата е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, като в протокола е отразен отказа му да дава обяснения. С постановление от същата дата са му предявени материалите по разследването.
При извършването на действията с участието на осъдения спрямо него е взета мярка за неотклонение „ Подписка”, а той самият е посочил като единствен адрес за призоваване – [населено място], [улица], [ет.], [ап.].
След образуване на съдебното производство по нохд № 6512/2016г. на Районен съд – Варна, съдията - докладчик с разпореждане от 21.12.2016г. разпоредил да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, както и да бъде призован за датата на съдебното заседание на 24.02.2017г. от 16,00ч. Спазил и задължението си по чл. 254 от НПК/отм. ДВ бр.63/2017г/ да разясни в призовката за съдебното заседание на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК – в негово отсъствие.
На 04.01.2017г. осъденият получил лично призовката си за насроченото съдебно заседание. В нея било отбелязано и разяснението по чл.254, ал.4 от НПК/отм./, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК.
В съдебно заседание на 24.02.2017г. по нохд № 6512/2016г. на РС-Варна, редовно призованият подсъдим Х. Б. не се явил, без да посочи каквито и да било причини за това. Неявяването му се явило предпоставка за отлагане на делото, а съдът го обявил за общодържавно издирване, изменил мярката му за неотклонение от „Подписка” в „Задържане под стража” и изискал справки от ГД”Изпълнение на наказанията”, НСлСл, ОД на МВР-Варна относно задграничните пътувания на подсъдимия, както и справки от мобилните оператори в Република България, с цел установяване на неговото местонахождение.
Действията на съда за осигуряване възможност на подсъдимия Х. Б. да участва в процеса не дали резултат – установено било, че осъденият не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на страната на друго основание; че не се намира в арестите на страната; че по информация от баща му, че е заминал за Великобритания с цел работа, като липсвала информация за датата на завръщането му.
В съдебно заседание на 10.05.2017г. по нохд № 6512/16г. съдът отново не дал ход на делото, като повторно изискал актуална информация от съответните служби и институции, за да се снабди с информация относно местонахождението на подсъдимия. Усилията отново не дали резултат, а данните за това, че липсват данни за пътувания зад граница, както и че осъдения не се намира в затворите и арестите на страната се потвърдили. Изпратената призовка на домашния адрес била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице, че по сведение на дядото на осъдения, той е в чужбина от 1 година и липсва връзка с него.
В съдебно заседание на 09.06.2017г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”в” от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Производството протекло в присъствието на назначения служебен защитник на отсъстващия подсъдим. То приключило с постановяване на присъда № 275/27.09.2017г., с която подсъдимия Х. Л. Б. е признат за виновен по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева. С присъдата, на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 2/две/ години, наложено с определение за одобряване на споразумение по нохд № 702/2016г. по описа на Окръжен съд- Варна. Така постановената присъда не е била предмет на проверка по реда на инстанционния контрол и е влязла в законна сила на 13.10.2017 година.
При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият Б. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения Б. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, лично е бил уведомен за първото по делото съдебно заседание, като са му били разяснени последиците на неявяването му в съдебно производство и в частност-възможността то да се разгледа в негово отсъствие. Същевременно, осъденият е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Процедурата по чл.254, ал.4/отм/ от НПК е била надлежно реализирана. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения Х. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение.
В искането за възобновяване се заявява също, че постановената присъда е резултат на съществени процесуални нарушения, а в съдебно заседание защитата пледира, че с нея е нарушен и материалния закон- оплаквания, които са относими към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- Варна, на който делото следва да се изпрати.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6512/2016г. по описа на РС – Варна.
Изпраща делото на Апелативен съд - Варна за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |