Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463

София, 10.06.2020 г.



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 622 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. М. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. Б., против решение № 542 от 29 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 405/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново, с което е потвърдено решение № 71 от 22 февруари 2019 г., постановено по гр.д. № 2025/2018 г. по описа на районния съд в гр. Горна Оряховица, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение „Уникредит Булбанк” АД договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 1812, т. X, рег. № 6695, дело № 1375/2015 г. на нотариус И. М., с район на действие районен съд [населено място], рег. № *** на Нотариалната камара, по силата на който П. е дарила на Б. Д. Д., [дата на раждане] , действащ чрез своята майка и законен представител С. С. Д., 5/6 идеални части от апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б“.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е уважил иска, без да отчете, че имотът, предмет на атакуваната сделка, е несеквестируем. Поддържа се, че несеквестируемостта не е отпаднала поради извършеното от страна на П. дарение, тъй като тя е прехвърлила само идеални части от имота, запазвайки пожизнено правото на ползване върху цялото жилище. Сочи се, че прехвърлянето чрез дарение на „гола собственост” не уврежда интересите на кредитора. В нарушение на закона било прието, че приобретателят по сделката е знаел за увреждането, без да бъде съобразено, че той е бил малолетен, тоест недееспособен, а установената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция не визира законния представител на приобретателя. Оспорва се изводът, че волята на законовия представител следва да се счита за воля на представлявания, тъй като представителят е извършил само процедурни действия, но в кръга на правомощията му не се е включвало приемането на последиците на презумпцията. Неправилно било прието, че сделката е увреждаща, предвид факта, че преди извършването ѝ въхру целия имот е била вписана договорна ипотека в полза на същия кредитор, като така интересите му са били защитени. Сочи се, че дори при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, вземането на кредитора не би могло да бъде удовлетворено от евентуална публична продан, тъй като вписаната вече ипотека за друго вземане на банката се полза с предимство. В нарушение на чл. 272 ГПК въззивната инстанция не била изложила собствени мотиви във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Освен това не била извършена самостоятелна преценка на доказателствата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението.
В срока за отговор на касационната жалба „Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. И. А., излага становище както за липса на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество.
След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно: по силата на договор за ипотечен кредит № ****** г. банката е предоставила на П. паричен кредит, обезпечен със законна ипотека върху апартамент № 3.2 на трети етаж от вх. „Б“ в четириетажна жилищна сграда, със застроена площ 490.15 кв.м., завършена на фаза груб строеж, построена в УПИ ** - за хотел с площ от 2763.00 кв.м., в кв. 608 по плана на [населено място], заедно с придаващата се към него изба с площ 6.35 кв.м., находяща се в сутеренния етаж, ведно с 3.01% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради забава на длъжника, за което П. е уведомена на 18.03.2013 г.; на 30.04.2013 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 707/2013 г. по описа на районният съд в гр. Горна Оряховица за сумите: 62711,60 лева главница; 6055,18 лева лихва върху главницата от 20.08.2012 г. до 28.04.2013 г.; 109,92 лева дължима такса по тарифата на банката; 2744,05 лева съдебни разноски; законна лихва от 29.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението; въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 286/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Б., рег. № *** на КЧСИ, поканата за доброволно изпълнение по което П. получила на 23.08.2013 г.; въпреки реализирането на публична продан на ипотекираните за обезпечаване на изпълнението по договора недвижими имоти, по делото останал остатък от дълга; с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 1812, т. X, рег. № 6695, дело № 1375/2015 г. на нотариус И. М., П. дарила на Б. Д. Д., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. Д., 5/6 идеални части от апартамент № 8 на трети етаж, вх. Б от жилищна сграда с пл. № ***, построен върху държавна земя в [населено място], [улица], представляваща УПИ ***-за ЖС в кв. 203 по плана на ЦГЧ [населено място], със застроена площ от 71.00 кв.м., ведно с придаващото се към него избено помещение № 8, със застроена площ 8.88 кв.м., заедно с 4.52% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като прехвърлителката си запазила пожизнено правото на ползване върху имота; с нотариален акт № 1406, т.VIII, рег. № 14976, н.д. № 1322/2010 г. на нотариус К. Б. върху същия този имот е учредена договорна ипотека за обезпечение на парично вземане на „Уникредит Булбанк”АД към трето лице. При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Прието е, че е налице увреждане на кредитора, доколкото по делото е доказано, че длъжникът няма друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, както и знание у длъжника за увреждане на кредитора, тъй като към момента на сключване на атакуваната сделка e било налице некоректно изпълнение на задълженията по договора за кредит. Отчетено е, че дарението е извършено след получаване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, а доколкото приобретателят по атакуваната сделка е внук на прехвърлителката, по отношение на него е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не е била оборена в хода на производството.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора, конкретизиран от настоящия съдебен състав въпрос приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице. По този въпрос на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, поради което обжалването следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По останалите въпроси, свързани с интереса на кредитора да предяви иска при конкретните обстоятелства, съдът ще се произнесе в решението по съществото на спора. Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните.
За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 224 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 29 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 405/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново.
УКАЗВА на Т. М. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 224 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: