Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 23.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември ...две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря И. Рангелова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 674 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на частните обвинители В. Х. и М. Х. против въззивно решение № 132/22.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 122/2017 г., с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия А. В. А. наказания за престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК и претенция за увеличаването им по размер. В с. з. пред ВКС поверениците на частните обвинители поддържат доводите и исканията, изтъкнати в касационната им жалба. Подсъдимият лично и чрез защитника си моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП намира наказанията за справедливи, поради което изразява становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият А. изразява съжаление за извършеното и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 24.11.2016 г., постановена по НОХД № 4487/2016 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. В. А. за виновен в това, че на 02.01.2015 г., около 18.30 ч. в [населено място], при управление на л.а. „Ф. П.” с ДК [рег.номер на МПС] по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], в района на кръстовището с [улица], на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17, нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пресичащия от ляво на дясно пешеходец Н. В. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 /пет/ години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, както и е присъдил в негова тежест заплащането на направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. Доводите, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК са били мотивирани с неправилна оценка на съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, игнориране на високата обществената опасност на деянието и дееца, както и на делът на престъпленията по транспорта, довели до необходимост от завишаване на предвидените за тях санкции (конкретно тези по чл. 343, ал. 3 от НК съгласно изм. от 26.09.2015 г.). На тази плоскост са застъпени твърдения, че размерите на наложеното основно наказание лишаване от свобода с прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и на кумулативното –лишаване от правоуправление, са занижени, а поради това и несправедливи. ВКС намира направените възражения за неоснователни. Поначало, обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността за дееца. В конкретния случай лишаването от свобода преди редукцията с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК е било отмерено на 4 години и 6 месеца, като индивидуалната тежест на деянието, предопределена от допуснатото едно, макар и сериозно по тежест, нарушение на правилата за движение, е била добре съпоставена с обема и значението на установените по делото обстоятелства по чл. 54 от НК, сред които смекчаващите са имали превес. Оплакванията за неотчетени отегчаващи обстоятелства не се потвърждават, като в мотивите ясно е отразено, че като такива са ценени както превишената скорост, с която подсъдимият се е движил в района на произшествието (която не е в причинна връзка с настъпилия удар), така и понесената лека телесна повреда от преминалия пътеката втори пешеходец – св. Г. (което увреждане е несъставомерно). Правилно в категорията на смекчаващите обстоятелства са били обхванати чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните му характеристични данни и млада възраст, а също и критично отношение. За последното се съдържат достатъчно данни, изводими от материалите както на ДП, така и в съдебната фаза и значението му не би могло да се омаловажава поради несъответствие с даваните от подсъдимия обяснения за пътната обстановка преди инцидента, които имат отношение към предприетата линия на защита. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, са оправдавали заключението, че за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е било наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода, както правилно са приели и предходните инстанции. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК за максимално предвидения срок от 5 години, което е достатъчно строго наказание, допълнено с кумулативното по чл. 343г от НК в размер на 3 години лишаване от право да управлява МПС. ВКС намира за ненужно да предлага отговор на възражението, че деянието е било извършено при евентуален умисъл. Достатъчно е само да се припомни, че внесеното обвинение е за непредпазливо престъпление по транспорта съобразно текста на чл. 343, ал. 3 от НК, а не за умишлено такова. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 132/22.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 122/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: