О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 244 гр. София, 07.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4635/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. П., [населено място], чрез пълномощника адвокат С. С., срещу въззивно решение № 90/22.07.2021г. по гр. д. № 223/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност и въз основа на това да формира правните си изводи относно спорното право; 2. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба и да даде отговор на доводите в нея във връзка с пороците на първоинстанционното решение досежно обсъждането на свидетелските показания и незачитането на определени писмени доказателства. Твърди се противоречие с решение № 292/2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, ІII г.о., решение № 27/2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV, решение № 217/2011г. по гр.д.№761/2010г., ВКС ІV г.о. и др. Ответниците по касация М. С. Д. и Д. С. Д., [населено място], оспорват касационната жалба в отговор по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260041/2021 г. по гр. д. № 1152/2019 г. на Районен съд – Троян. С него е отхвърлен предявеният от С. П. срещу М. Д. и Д. Д. иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство и давност на 533/1104 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, по КК на [населено място], целият от 1104кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, нива /подробно описан/.Въззивният съд е приел, че ищцата е съпруга на Й. П., починал на 18.01.2004 г., а последният е син на С. П..С решение № 192/22.02.2000 г. на ОСЗГ - гр. Априлци, на наследниците на С. П. е възстановено право на собственост в съществуващи стари, реални граници върху ливада с площ от 2.332 дка, пета категория в местността „И. “, съставляваща имот № * при съседи: имот № * , имот №*, имот № *- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № * - местен път на държавата, имот № * -населено място на [община], № *- полски път на [община]. От история на имот № * се установява,че в регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ няма данни за бивши собственици на имота и за начало на историята се приема възстановяването му по ЗСПЗЗ. От обяснения по чл. 176 ГПК на ищцата е прието за безспорно, че свекърва й С. П. не е притежавала земеделска земя около процесния имот преди образуването на ТКЗС. Ищцата е уточнила, че заедно с мъжа си Й. П. са купили 3 дка. В съдебно заседание от 24.02.2021 г. пълномощникът й изрично е заявил, че се отказва от посоченото в исковата молба основание за придобиване собствеността върху процесния имот по силата на реституция, тъй като той е закупен и владян от ищцата и съпруга й, а свекърва й е имала имоти на друго място. Видно от договор от 26.10.1974 г., ищцата и съпругът й са закупили от С. П. и Б. П. наследството от починалия им брат В. П., а именно къща и плевня с дворно място в землището на [населено място] за сумата 4200.00 лв. Между страните е постигнато съгласие купувачите да броят на продавачите сумата 3000.00 лв. в деня на подписване на договора, а останалата сума от 1200.00 лв. - след снабдяване на купувачите с акт за собственост. От нот. акт № 91/1975 г. е видно, че ищцата и съпругът й закупили от С. П. и Б. П. дворно място от 500кв.м. в [населено място], извън регулация и извън блок на ТКЗС, заедно с къщата и плевнята по реда на ЗСГ /отм./ с оценка 2050 лв. Продавачите С. П. и Б. П. са брат и сестра на В. П., починал през 1974 г. Ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез наследство и давностно владение № 154/2017 г. на недвижим имот: ПИ с идентификатор *** в [населено място], целият с площ от 1104 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, заедно с построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ 5 кв. м. В приложената по делото скица на ПИ с идентификатор *** като собственици са записани С. П. на основание решение №192/22.02.2000 г. на ОСЗГ - гр. Априлци, М. Д. и Д. Д. - на основание нотариален акт № 75/2017 г. С влязло в сила решение № 10/19.01.2017 г. по адм.дело № 280/2016 г. на Административен съд –Ловеч е отменена като незаконосъобразна Заповед № 18745/09.09.2016 г., с която е одобрено изменение на КККР на гр. Априлци, представляващо отстраняване на непълноти и грешки на територията на ПИ с идентификатор *** и ***. С оспорената заповед, издадена по заявление на С. П., е одобрено изменение, при което е заличен ПИ *** с площ от 1104 кв.м.,вписан като собственост на М. Д., и от съществуващия ПИ *** с площ от 536 кв.м. и площта на заличения ПИ *** се обособява ПИ *** с площ от 1599 кв.м. и се създава нов ПИ *** с площ от 40 кв.м. Въззивният съд е обсъдил данните от извършения оглед на място от първоинстанционния съд и разпит на свидетелите в присъствието на вещото лице. Приел е за установено от огледа наличие на ограда между имотите на страните, която е стара. От свидетелските показания е установил, че ответниците владеят имота на юг от оградата, а на север от оградата владее ищцата. Обсъдил е показанията и на свидетелите на ищцата като е посочил, че и тримата установяват, че тя не е владяла имот от оградата до къщата на ответниците. От показанията на свидетелите на ответниците е приел, че в имота на ответниците има сушилня за сливи и фургон, а под черницата шахта, дерето е заринато преди около 25 години. Телената ограда между имотите е от около 50 години и страните не са имали спор за имота от другата страна на оградата. На юг от оградата и до къщата на М.Д. имотът се владее от ответниците от 50 години, те са засаждали дръвчета, косят тревата, поддържат постройките, използват мястото и за паша на овцете. На север от оградата имотът е на ищцата. След анализ на техническата експертиза въззивният съд е достигнал до извод, че е налице идентичност между част от възстановената с решението на ПК от 2000г. ливада и процесния имот, но не и идентичност между имота по нот.акт №171/1975г. и този на ответниците. В случая ищцата твърди, че е собственик на 533/1104 ид.ч. от ПИ № *** по КККР на гр. Априлци по наследство и давностно владение. Въззивният съд е приел, че са останали недоказани от ищцата, чиято е доказателствената тежест, твърденията, че е собственик на 533/1104 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Априлци на основание наследство и давностно владение. Установено е, че описаният в нот. акт № 91/1975 г. имот, закупен от С. П. и съпругът Й. П. от С. П. и Б. П., представляващ дворно място от 500 кв. м. в [населено място], заедно с къщата и плевнята, не е идентичен с процесния имот с идентификатор ***. За недоказани са приети твърденията на ищцата, поддържани и във въззивната жалба, че със съпруга си са закупили 3 дка, а не както е посочено в нотариалния акт 500 кв.м. При изповядване на сделката е представен и приложеният по делото н.а. № 110/1974 г., с който продавачите са признати за собственици на недвижимия имот по наследство и давностно владение, описан като дворно място от 500 кв.м в [населено място], извън регулацията на селото, заедно с къща и плевня при описани съседи. За този имот те са се лигитимирали и той е предмет на сделката, обективирана в нотариалния акт от 1975 г. Поддържаните във въззивната жалба доводи, че целта е била заобикаляне на императивните норми на действалия ЗСГ /отм./, са намерени за неоснователни. Въззивният съд е приел за недоказано и поддържаното второ основание за придобиване на процесния имот -давностно владение. Посочил е, че заявената от ищцата претенция е, че е собственик на идеални части от процесния имот по силата на давностно владение и тя е следвало да докаже, че е налице съвладение в срока по чл.79 ЗС, т.е упражняване на фактическата власт и своене на съответните идеални части. При съвладение по смисъла на чл.68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението – обективен и субективен. От показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и тези на ищцата се установява, че ответниците винаги са владяли процесния поземлен имот № *** по КККР с площ от 1104 кв. м. непрекъснато, открито и необезпокоявано спрямо всички, включително и спрямо ищцата. Всичките са непротиворечиви относно факта, че ищцата не е владяла имота от оградата до къщата на ответниците, а на север от нея. Съгласно комбинираната скица към СТЕ, границата между процесния имот № *** и този на ищцата съвпада с намиращата се на място ограда и с посочените от свидетелите ориентири - орех, черница и шахта, както и че засипаната част от дерето е в имота на ответниците. Няма доказателства ищцата да е оспорвала правата на ответниците и да е владяла части от техния имот. Обратното, от гласните доказателства е установено, че не е имало спорове за имота от другата страна на оградата. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2,предл.2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна недопустимост на въззивното решение. Изложените съображения за очевидна неправилност на обжалваното решение не могат да обосноват допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Поддържаните от касатора доводи в тази насока са за необоснованост на изводите във въззивното решение и процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Това са касационни оплаквания, които не могат да се разгледат в производството по чл.288 ГПК без да се извърши проверка на фактите по делото и преценка на доказателствата. Ето защо в случая не се установява посоченото в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Не е налишце и посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните от касатора въпроси, касаещи дейността на въззивния съд при решаване на правния спор.Касаторът поставя и множество фактически въпроси, изведени от виждането му за необоснованост на обжалваното решение. Следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително представените съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Ето защо не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно приложените доказатеулства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90/22.07.2021г. по гр. д. № 223/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. ОСЪЖДА С. В. П., [населено място], да заплати на М. С. Д. и Д. С. Д., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 800 лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: