3 Решение по т.д. №1670/16 на ВКС, ТК,ІІ т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София,13.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1670/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл.303 т.1 ГПК. От страна на [фирма]-в несъстоятелност на 08.06.2016 г. е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 24.03.2016 г. решение № 177/17.02.2010 г.по т.д. №542/2007 г. на СГС-VІ-10 с-в, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР [фирма] за прогласяване нищожност на договор за наем , сключен на 19.01.2007 г., поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-налице е ново доказателство, което не е било известно на страната и тя не е могла да се снабди с него. Излагат се съображения, че това доказателство разкрива и ново обстоятелство, което не е било известно към момента на гледане на делото и е от съществено значение за крайния изход на спора. Като такова се сочи влязло в сила решение № 31 по т.д. № 95/2012 г. по описа на Врачански окръжен съд , с което по установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ не са признати за съществуващи вземания на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР [фирма] към [фирма]-в несъстоятелност основани на шест броя записи на заповед в общ размер на 700 000 лева и за 51 872,96 лева-лихва за забава и за сумата от 20 000 лева-неустойка по договор за наем. В мотивите на този съдебен акт е изразено становище, че договорът за наем, сключен на 19.01.2007 г., споразумение за управление , анекс и договор за цесия, свързани с първия договор са нищожни на основание чл.40 ЗЗД- сключени във вреда на представлявания. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. [фирма] –трето лице-помагач не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила на 24.03. 2016 г. решение № 177/17.02.2010 г.по т.д. №542/2007 г. на СГС-VІ-10 с-в Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на обстоятелство установено от съдържанието на новооткрито писмено доказателство, което според него е от съществено значение за изхода на спора: влязло в сила решение № 31 по т.д. № 95/2012 г. по описа на Врачански окръжен съд , с което по установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ не са признати за съществуващи вземания на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР [фирма] към [фирма]-в несъстоятелност основани на шест броя записи на заповед в общ размер на 700 000 лева и за 51 872,96 лева-лихва за забава и за сумата от 20 000 лева-нестойка по договор за наем. В мотивите на този съдебен акт е изразено становище, че договорът за наем, сключен на 19.01.2007 г., споразумение за управление , анекс и договор за цесия, свързани с първия договор са нищожни на основание чл.40 ЗЗД- сключени във вреда на представлявания Съгласно цитираната разпоредба- чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представеното от молителя в настоящото производство съдебно решение не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Преди всичко, съдебното решение не е свидетелстващ документ за определен факт, а акт на правораздаване. Затова и законодателят въздига противоречивите съдебни решения в самостоятелно основание за отмяна в т.4 на чл.303 ГПК. Дори и да се приеме, че констатацията в мотивите на съда има характер на такъв документ, то в случая възприетата от съда, постановил решение № 31 по т.д. № 95/2012 г. по описа на Врачански окръжен съд, недействителност на договора за наем, не представлява удостоверяване за съществуване на факт, а преценка на правните му последици. Отделен е въпросът, че абсолютната нищожност на основание накърняване на добрите нрави по чл.26 ал.1 ЗЗД е основание различно от относителната недействителност по чл.40 ЗЗД-при договаряне във вреда на представлявания и в този смисъл двете решения не си противоречат, който въпрос по принцип не следва и да се обсъжда в настоящия спор, доколкото последният е по молба за отмяна на основанието по чл.303 ал.1,т.1 ГПК, а не на това по т.4 . С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. По отношение на разноските в настоящото производство: В полза на ответника по молбата „БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР [фирма] следва да се присъдят разноски под формата на платено от нея възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна помощ в размер на 700 лева, доколкото от отбелязването в договора за правна помощ става ясно,че сумата е заплатена в брой. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от страна на [фирма]-в несъстоятелност със седалище: [населено място], подадена на 08.06.2016 г за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 24.03. 2016 г. решение № 177/17.02.2010 г.по т.д. №542/2007 г. на СГС-VІ-10 с-в . ОСЪЖДА [фирма]-в несъстоятелност със седалище: [населено място] да заплати на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР [фирма]-гр.София сумата от 700-седемстотин лева-съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.