Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * право на ползване * необходимо другарство


1

Р Е Ш Е Н И Е

№139

[населено място], 05.11.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3024 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 23 от 06.01.2014г. по гр.д. № 1916/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 15539/2011г. за извършване на разпределение на ползване на ПИ № 5674.521.657 по кадастралната карта на [населено място] с намиращите се в него две сгради - двуетажна жилищна сграда и едноетажна стопанска сграда, при което на ищците Д. М. А. /Д. М. М./ и В. Т. /В. М. А./ е предоставен дял втори от сградите по скицата-проект на л.118 от делото, включващ механата в зимника, пералня, бокс и тоалетна, както и дял втори от дворното място на л.120 от скицата-проект; на ответника Д. С. А. е предоставен за ползване дял първи от сградите по скицата-проект на л.118 от делото, включващ магазина на партерния етаж и целия втори етаж, както и дял първи от дворното място на л.120 от скицата-проект на вещото лице В. К..
Касационната жалба е подадена от ищците Д. М. А. /Д. М. М./ и В. Т. /В. М. А./ чрез пълномощника им адв. И.. Поддържа се недопустимост на решението поради това, че в производството не са участвали носителите на право на ползване върху имота.
Ответникът Д. С. А., представляван от особения представител адв. З. З., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Обръща внимание, че от страна на касаторите /ищци/ не е внесено необходимото възнаграждение за особения представител, който е назначен на техни разноски.
С определение № 234 от 03.63.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението за проверка допустимостта му и поради противоречие със задължителната практика по въпроса дали носителите на право на ползване върху имота следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск по чл. 32,ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с дворно място. Двете ищци Д. и В. А. притежават общо 1/2 ид.ч., а ответника Д. А. притежава останалата 1/2 ид.ч. от имота. Ответникът е придобил своята част от родителите си С. Д. А. и Е. Х. А. с договор за издръжка и гледане, сключен на 22.04.2003г., като прехвърлителите са си запазили право на ползване върху голямата южна спалня, находяща се на втория етаж, а в полза на дъщеря си В. С. А. са запазили правото да обитава малката южна спалня докато сключи граждански брак. Правото на собственост на ищците върху ½ ид.ч. от имота е установено спрямо ответника и спрямо неговите праводатели по договора, с влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС.
Първоинстанционният съд е извършил разпределението по варианта предложен в първоначалното заключение на вещото лице. Изтъкнал е, че вариантът по допълнителното заключение е неприложим, защото в дяловете е включен и тавана, а според разясненията на вещото лице таванът няма обособени помещения, а представлява подпокривно пространство. Освен това е изтъкнал, че според показанията на свидетелите семейството на ищците преди години е ползвало първия етаж, но същия понастоящем не представлява жилищен имот, тъй като едната му част е преустроена в магазин, а и сградата е построена като еднофамилна.
В. съд е сезиран с жалби и от двете страни по спора. Приел е, че извършеното разпределение съответства на съществувалото преди време ползване на имота, както и на описаното фактическо състояние на имота.
Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението и на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК породи противоречие с практиката на ВКС по въпросите дали носителите на право на ползване върху имота следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 ЗС и как следва да процедира съдът когато установи, че необходим другар не е конституиран и не участва в процеса. В Решение № 95 от 02.07.2013г. по гр.д. № 645/20132г. на І г.о. и Решение № 265 от 27.06.2011г. по гр.д. № 912/2010г. на І г.о., а и в други известни на състава решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, безпротиворечиво се приема, че всички съсобственици и носители на ограниченото вещно право на ползване следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като са необходими другари; съдът е длъжен да следи за правилното конституиране на страните и да обезпечи участието на всички необходими другари. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.
От горните разрешения следва, че обжалваният акт е недопустим като постановен без участие на необходими другари в производството по чл. 32, ал.2 ЗС, каквито се явяват носителите на ограничено вещно право на ползване върху имота, който е обект на разпределението /или върху част от него/. Видно от нотариалния акт, с който Д. А. е придобил имота, че прехвърлителите С. Д. А. и Е. Х. А. са запазили за себе си право на ползване, а за трето неучастващо в договора лице - дъщеря си В. С. А. са запазили право на обитаване, ограничено със срок, върху конкретни стаи в сградата, върху тавана и дворното място. Тъй като тези лица не са участвали в процеса, то постановените решения и на двете съдебни инстанции са недопустими. Те следва да бъдат обезсилени и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция, която да предприеме действия по обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари - носителите на право на собственост и на ограничени вещни права върху недвижимия имот, обект на молбата за разпределение на ползване.
Тъй като особеният представител на ответника адв.З. З. е назначен на разноски на ищците, а такива не са внесени за настоящата инстанция, то по реда на чл. 77 ГПК ищците /сега касатори/ следва да бъдат осъдени да заплатят възнаграждение на особения представител в размер на 150лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 23 от 06.01.2014г. по гр.д. № 1916/2013г. на Пловдивски окръжен съд и решение № 4554 от 07.12.2012г. по гр.д. № 15539/2011г. на Пловдивски районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за ново разглеждане, при което да бъде обезпечено участието в процеса на всички необходими другари.
ОСЪЖДА Д. М. А. /Д. М. М./ ЕГН [ЕГН] и В. Т. /В. М. А./, [дата на раждане] , двете със съдебен адрес: адв. И. Г., [населено място], [улица], ет.1 да заплатят на адвокат З. С. З. от Адвокатска колегия-П. сумата 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, назначен на техни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.