Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * недоказаност на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

  266

 

София,  25  май  2010 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....четиринадесети май.....  две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА

                                                                          ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

                                                                         

при участието на секретаря……КРИСТИНА ПАВЛОВА..........…и в присъствието на прокурора.......ПЕТЯ МАРИНОВА........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 200 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 505/ 28.12.2009 г. по внохд № 753/09 г. на Софийския апелативен съд. Релевира се оплакване за допуснато нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест и пледира решението да бъде оставено в сила.

Защитата на подсъдимите изразява становище, че протестът е неоснователен.

Гражданският ищец К. В. К. не се явява и не взема отношение по протеста.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното:

С присъда от 07.05.2009 г. по нохд № 3003/ 08 г. Софийският градски съд признал подсъдимите П. Н. П. и К. П. М. за невинни в това, че на 17.08.2006 г. като съизвършители, а П. и при условията на опасен рецидив, отнели движими вещи на стойност 88 лева от владението на К. К. с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила и ги оправдал по повдигнатото им обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б. А и Б от НК за П. и по чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за М. Отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди от К. К. срещу подсъдимите в размер на 5000 лв.

С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата.

 

Протестът е неоснователен.

В него се прави довод за нарушение на материалния закон и се релевира касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, но развитите съображения очевидно не се отнасят до неговото съдържание. В подкрепа на оплакването се поддържа, че изводът на съда за недоказаност на авторството на престъплението е резултат от превратната оценка на показанията на пострадалия и игнориране на годния за преценка протокол за разпознаване. Мотивировка в протеста сочи, че се претендира неспазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда в съответствие с нормите по чл.13 и чл.14 от НПК, което по своята същност е касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.

Върховният касационен съд намира доводите в протеста за несъстоятелни. Оплакването, че въззивният съд не е отдал нужното значение на показанията на пострадалия, който бил разпознал единия от нападателите е лишено от фактическо основание. Софийският апелативен съд подробно е анализирал съобщеното от свидетеля К мотивирано е преценил достоверността му по отношение времето, мястото и начина на извършване на грабежа. Констатирал е изключителна колебливост на свидетеля относно самоличността на единия от извършителите до степен, сочеща, че той в нито един момент не е бил абсолютно сигурен кое е лицето, което го е нападнало и ограбило. Показанията на К. са внимателно проверени и оценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание.

Несъстоятелен е и доводът, че съдът неправилно е игнорирал като доказателствено средство протоколът за разпознаване, който бил процесуално годен за установяване на фактите и подкрепял показанията на пострадалия. И двете съдебни инстанции са изложили подробни аргументи за опорочеността на процесуално-следственото действие, които този съд споделя изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. По-важното е, че поради несигурността на свидетеля К, категорични фактически изводи за авторството не биха могли да се направят, дори и ако съдилищата бяха ценили въпросния протокол за разпознаване. Затова Върховният касационен съд намира за неоснователно твърдението, че по делото са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, които съдът е игнорирал. Буди недоумение упоритостта, с която прокуратура настоява за отмяна на решението и осъждане и на подсъдимия М, срещу когото изначално не е събрала каквито и да било доказателства, както с основание са посочили предходните съдебни инстанция. Наличие на доказателства за вината му не се сочат и в касационния протест.

Предвид на горното, настоящата инстанция намери, че фактическите изводи на Софийския апелативен съд са изведени в съответствие с процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК и не подлежат на преоценка. Неустановеността на авторството на престъплението по несъмнен и категоричен начин прави законосъобразно оправдаването на двамата подсъдимия. Не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505/ 28.12.2009 г. по внохд № 753/09 г. на Софийския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ: