Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                          № 138                                      София, 18 март 2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                             Севдалин Мавров                                                                                                                                                                                         при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 114/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С, чрез неговия защитник В. М. от САК, срещу въззивно решение № 546/12.12.2008 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 648/2008 година, с което е изменена присъдата на Благоевградски окръжен съд по н о х д № 214/2007 година, постановена на 11.02.2008 година. Срещу същото въззивно решение, но само в гражданско-осъдителната му част е подал жалба и гражданският ищец Д. Д. , с доводи за несправедливост при определяне размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди с искане за увеличаването му до размера на предявения иск – 100 000 лева. В първата жалба са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1- 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на процесуалните правила, се твърди, че съдът е направил произволен извод относно авторството на деянието, тъй като част от обсъжданите доказателства са процесуално негодни, а другите гласни доказателства са противоречиви, приети за коректни с неубедителни мотиви. Опороченото, според защитата формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, е довело до неправилно приложение на закона – подсъдимият е признат за виновен в престъпление, което не е извършил. По въведеното основание за явна несправедливост на наказанието, доводи и искания не се съдържат. Направено е искане третата инстанция да признае подсъдимия Л за невиновен по обвинението и да го оправдае на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. Касационната жалба от частния обвинител и граждански ищец Д. Д. е насочена само срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение с искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение. Пред касационната инстанция подсъдимият Л, се явява лично и с упълномощения от него защитник – адвокат М от САК. Последният пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия от Върховния касационен съд, на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа тезата си от самото начало на процеса, че няма нищо общо с убийството на М. Х. и иска да бъде оправдан. Гражданските ищци и частни обвинители – Д. и М. Д. , се явяват, а за С. Х. се явява нейната майка и законен представител – Л. Г. Не се явява, редовно призована адвокат В, но повереникът й - Д. Д. представя писмено становище, с което поддържа жалбата си и оспорва тази на подсъдимия. Иска увеличаване на гражданския иск, значително занижен от инстанционните съдилища. Прокурорът, по съображения, че Софийския апелативен съд е дал отговор на всички доводи на защита пред настоящата инстанция, в оспорваното решение, дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия и оставяне на въззивното решение в наказателната част, в сила. По отношение на жалбата на гражданския ищец, заключението е да се уважи, като се увеличи размера на присъденото обезщетение присъдено на жалбоподателя Д. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: 1. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. С цитираната присъда подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 23.12.2000 година, в местността „Виран чифлик”, край гр. П. умишлено е умъртвил М. Д. Х. и за престъпление по чл. 115 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда той е признат за виновен и в това, че по същото време и място е държал огнестрелно оръжие – едноцевна ловна пушка „ИЖ-18”, калибър 16 и боеприпаси – 5 броя ловни патрони – 16 - ти калибър, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339 ал. 1, пр. 2 НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години. На основание чл. 23 ал. 1 НК е определено едно общо наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване. С посочената присъда, подсъдимият Л е осъден да заплати на гражданските ищци Д. и М. Д. по 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието до окончателното изплащане на сумите. Искът предявен от С. Х. , чрез нейната майка и законен представител – Л. Г. и отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати разноските направени от частния обвинител Д. Д. , в размер на 100 лева. Разноски по делото, с основание по чл. 189 ал. 3 НПК и държавна такса за уважения размер на гражданските искове, не са присъдени. По първото възражение на защитата, че „въззивният съд допуска материално и интелектуално изопачаване на обстоятелствата…” настоящият състав го намира неоснователно, поради следното: В конкретния случай, защитата възразява срещу изключването от страна на съда на тези доказателствени източници, които не отговарят на процесуалните изисквания за валидност – протоколи за оглед без подписи на поемни лица, като поддържа, че същите неверни документи са произведени от следователя по делото и за това следва да се носи наказателна отговорност. Това възражение е неоснователно, защото от логиката на защитата следва, че обсъжданите протоколи за оглед следва да се изключат не на едно, а на две основания, което би имало една и съща правна последица свързана с изключването на доказателство от доказателствената съвкупност предмет на анализ от срана на решаващия съд. Отговорността на следователя може да се реализира в друго наказателно или дисциплинарно производство, което е извън компетентността на съда, а в правомощията на прокуратурата и ВСС. С изключването на компрометираните доказателства се преодолява и евентуалната последица за проверка на съдебния акт по реда на извънредния способ – възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422 ал. 1, т. 2 НПК. Възраженията във връзка с достоверността на обсъжданите от въззивия съд свидетелски показания – на М. Великов и А. Я. , сочат на доводи за необоснованост.становените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, пълен и всестранен анализ на обстоятелствата по делото, така както се изисква от чл. 14 ал. 1 НПК. Даден е логичен и законосъобразен отговор на защитата като същевременно са изпълнени и задълженията на втората инстанция да провери изцяло правилността на обжалваната присъда. Така, въззивният съд, не по искане на защитата, а служебно е допуснал до разпит поемните лица - А. М. , М. Т. , Щ. Т. и И. Д. В резултат на новите обстоятелства, установени от тези свидетели, същият съд правилно е стигнал до извода, че протокола за оглед на труп, извършен в моргата на болницата в П. и протокола за оглед, при който са намерени ръкавиците на св. Я, не са подписани от поемните лица М. и Т. и следва да се изключат от доказателствата подлежащи на обсъждане и анализ. При приетите за установени фактически положения, който не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, направените изводи, че подсъдимият Л е стрелял с ловната си пушка и така е лишил от живот пострадалия Х. , са законосъобразни. Те се подкрепят от доказателствата по делото – свидетелските показания, заключенията на физико-химическата, балистична, съдебно - медицинска на труп, съдебно - медицинска на веществени доказателства и съдебно-психиатрични и психологически експертизи. Последните са по отношение както на подсъдимия Л, така и на основните свидетели – В. и Я. /разпитани пред съдия още на другия ден след деянието/. Вещите лица С. и М. са установили по отношение на св. Я интелектуална недоразвитост в рамките на леката степен на олигофрения, която не се отразява на способността на този свидетел да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания за тях. Първият свидетел е очевидец на деянието, в подкрепа на което е и приетото за установено от инстанционните съдилища обстоятелство – непосредствено след като установил последицата от стрелбата на подсъдимия, той силно уплашен споделил за това със св. Д. В същото време, подсъдимият срещнал своя наемен помощник в стопанството – вторият свидетел, на когото предал пушката за да я укрие. Вечерта, след това подсъдимият склонявал св. Я да поеме вината по убийството, с мотива, че той ще му помогне да излезе от затвора и ще му построи къща. Това се потвърждава от показанията на св. Кр. Д. , пред когото, в момента на задържането на свидетеля от полицейските органи казал, че ако да 5 дни подсъдимият Л не го „изкара” от ареста, ще каже истината за случилото се. Установените данни от посочените и други доказателства, изчерпателно изброени на л. 66 от въззивното решение, правилно оценени от втората инстанция и при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, правилно са мотивирали съдебния състав да приеме, че именно подсъдимият, а не св. Я е осъществил състава на престъплението по чл. 115 НК. 2. Жалбата на гражданския ищец Д. е основателна. Първостепенният съд, от една страна е приел, че въпреки развода между родителите на гражданските ищци, те са претърпели болки и страдания от загубата на техния баща, а по отношение на жалбоподателя и това, че е живял заедно с баща си един продължителен период от време, а от друга, че не са установени изключително близки отношения между жертвата на престъплението и неговите деца. Присъденият размер от 10 000 лева, по отношение на жалбоподателя е несправедлив, тъй като при преценката на душевните страдания на поискалия обезщетение, не се изисква доказване на изключително близки отношения с пострадалия от престъпление, а на нормално близки, както житейски се предполага, че са отношенията между родители и деца. Ето защо, настоящият състав, счита, че с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, размера на присъденото обезщетение на касатора Д. Д. , следва да се завиши на 20 000 лева. По отношение пропуснатото произнасяне от Окръжния съд-Благоевград за разноските по делото и съответните държавни такси, след връщане на делото в този съд, следва да се произнесе по тези въпроси с определение по реда на чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК. На основание т. 12, вр. с т. 10 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, прието с ПМС № 167/92 г., изменена с ДВ бр. 2/1997 г., за увеличения размер на обезщетението от настоящата инстанция, в размер на 10 000 лева дължимата държавна такса е 6 % върху сумата на увеличението или същата е в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 546/12.12.2008 година на Софийски апелативен съд, само в гражданско-осъдителната му част, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на Д. Х. Д. на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. ОСЪЖДА подсъдимия С. А. Л. да заплати в полза на държавата такса, в размер на 600 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивнито решение в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: