Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 83
гр.София, 29.10.2019 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2238 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 137 от 18.03.2019 г., произнесено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич, с което (в резултат от частичното потвърждаване на първоинстанционното решение № 107 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 713/2013 г. на РС – гр. Каварна) са отхвърлени предявените срещу Т. П. Н. искове, а именно: иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението досежно частта от земната повърхност, за която „Борола” ООД претендира, че е част от собствения му парцел * от кв. 46 по РП на [населено място], която неправилно е заснета като част от имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], както и иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на построената върху тази част от земната повърхност стопанска постройка.
Касаторът „Борола” ООД, чрез адвокат Ю. О. и адвокат К. К. от АК – Д., поддържа, че въззивното решение е неправилно, като се позовава на всички основания за отменяването му, регламентирани с чл. 281, т. 3 ГПК. Счита решаващият извод, че ответникът по исковете е придобил по давност собствеността върху процесната реална част от собствения на ищеца имот, противоречи на забраната за придобиване по давност на реално обособени части от дворищно-регулационни парцели, регламентирана с чл. 59 ЗТСУ и чл. 200 ЗУТ. Моли обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да постанови нов по съществото на спора, като уважи предявените искове с присъждането на всички разноски по водене на делото.
Ответникът по касация Т. П. Н. е подал отговор на касационната жалба, както и писмени бележки чрез адвокат Д. Д. от АК – Д., с които поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот ?”, предвид констатирано противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д.№ 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Съгласно цитираните актове, по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т.е. при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), но не и при „фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти. Настоящият състав на съда споделя така формираната практика на ВКС по изложените в цитираните актове съображения, като тази практика е относима и към разглеждания случай.

Произнасяйки се по основателността на касационната жалба, съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане са предявените от „Борола” ООД против Т. П. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС - да бъде признато за установено, че ищцовото дружество притежава право на собственост върху територия с приблизителна площ 120 кв.м., представляваща част от собствен на ищеца недвижим имот, която по действащата КК на [населено място], общ. К. е заснета в очертанията на притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор ***, като ответника да бъде осъден да предаде владението върху процесната територия, както и да бъде осъден да премахне със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в тази част от имота на ищеца сграда – стопанска постройка, която пречи на дружеството да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на дворно място с площ от 2 440 кв.м., урегулирано в парцел *, кв. 46 по плана на [населено място], общ. К., заедно с двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена площ от 1 490 кв.м. по силата на н.а. за покупко – продажба на недвижим имот № 167 от 07.03.1997 г., т. I, д.№ 369/1997 г. на РС гр. Каварна. Праводател на ищеца е РПК „Съгласие” гр. Каварна, на която с договор за замяна от 24.02.1994 г. община Каварна е прехвърлила дворно място, върху което е построен хотел – ресторант, намиращо се в парцел *, в кв. 46 по плана на [населено място], с площ от 1 139 кв.м., представляваща североизточната част от парцел *, целия с площ от 1 889 кв.м. Освен това, с н.а.№ 82, т. I, д.№ 1776/1997 г. на РС гр. Каварна, РПК „Съгласие” била призната за собственик по регулация върху дворно място с площ от 1 301 кв.м., представляващо част от общинско дворно място в кв. 46 по плана на [населено място], което по силата на заповед № 10 от 15.01.1997 г. на кмета на гр. Каварна за утвърждаване на регулационен план, се придава по регулация към парцел * в кв. 46 - собственост на праводателя РПК „Съгласие”. От друга страна – ответникът се легитимира като собственик на съседния УПИ ** по плана на [населено място], общ. К..
Въз основа на заключението на СТЕ, прието при разглеждането на делото от районния съд, обосновано е прието, че към момента на закупуване на имота от ищеца е действал регулационен план от 07.03.1973 г. и площта на парцел * в кв. 46 е била 2 440 кв.м. Действащият план е променен след сключване на договорите между Община Каварна и РПК „Съгласие”, респ. - между РПК „Съгласие” и „Борола” ЕООД, като със Заповед № 179 от 05.06.1998 г. е предвидено придаването на част от парцел * с площ от около 100 кв.м. към собствения на ответника парцел **. В резултат от постановената Заповед № 179 от 05.06.1998 г. част от пристройката към гаража на ответника се явява построена върху територията, придадена от имота на ищеца към парцел **.
При проследяване на плановете е установено, че първи за [населено място] е кадастралния и регулационен план, одобрен на 25.05.1973 г. Предвиденият с РП парцел * e съставен от имоти с пл. №№ *, *, *, както и части от *, * и *, които са били отчуждени „За ресторант” със заповед от 08.09.1982 г. От имот пл. № * (на ответника) е била отчуждена площ от 75 кв.м. Констатирано е, че при действието на този план са уредени регулачните сметки за парцел * в кв. 46. Тази констатация опровергава застъпеното в отговора на касационната жалба и писмените бележки на ответника по касация становище, че регулационният план от 1973 г. не е приложен. Следва да се има предвид още, че възражение в този смисъл отсъства в депозирания отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 133 ГПК то е преклудирано, като релевирането му за първи път едва пред касационната инстанция е процесуално недопустимо.
Частично изменение на РП е извършено с цитираната по-горе Заповед № 179 от 05.06.1998 г. на и.д.кмета на Община гр. Каварна, с която е постановено придаване на част от УПИ *-ресторант към УПИ **. Действия за уреждане на регулачните сметки в тази връзка са извършени между ответника и Община гр. Каварна, а не между ответника и ищеца като собственик на УПИ *. С оглед това обстоятелство изводът на въззивния съд, че сметките по регулация не са уредени с произтичащият от това извод, че частичното изменение на РП не съставлява приложена регулация, се явява формиран в съответствие с § 8 от ПЗР на ЗУТ и разясненията на ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д.№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, тъй като придаваемото място не е заплатено на действителния собственик „Борола” ООД и след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ отчуждителното действие на постановеното със заповед № 179 от 05.06.1998 г. изменение на РП е прекратено. Това от своя страна обосновава извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване на правото си на собственост върху спорната територия, изчислена от вещото лице графично на 100 кв.м. Неоснователен е доводът, застъпен от ответника по касация, че независимо от липсата на плащане на действителния собственик „Борола” ООД, процесната част от земната повърхност е придобита от Т. П. Н. по силата на регулацията, тъй като към датата на предявяването на исковата молба (21.10.2013 г.) са изтекли повече от 10 години от изменението на РП със заповед № 179 от 05.06.1998 г. Това становище на ответника по касация се основава на част от тълкувателните мотиви на Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о., която част, обаче, е извадена извън контекста на изложението и е откъсната от общия смисъл на дадените разяснения. Въпросните разяснения касаят принципа, на който почива урегулирането на поземлените имоти при действието на ЗТСУ /отм./ и възможността собствеността върху придадена по регулация част да бъде придобита, независимо от липсата на надлежно заплащане на дължимите в тази връзка суми, а именно – при упражнявана фактическа власт повече от 10 години. В случая, обаче, преди да изтекат 10 години от издаването на заповед № 179 от 05.06.1998 г., е внесено изменение в нормативната уредба, като ЗТСУ е отменен и е влязъл в сила ЗУТ. За уреждане на заварените случаи на неприложени дворищнорегулационни планове е установено правилото на § 8 от ПЗР на ЗУТ, което намира приложение и в случая. По тази причина, независимо от продължителността на изтеклия от издаването на заповед № 179 от 05.06.1998 г. до предявяването на исковата молба период от време, ответникът по касация не може да се легитимира като собственик на процесната територия по регулация.
Въззивният съд е достигнал до същия правилен извод, който е наложил произнасяне по заявеното с отговора на исковата молба възражение, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорния терен по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 04.09.1998 г. (когато се е снабдил с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация). Произнасянето му в тази насока е в противоречие с възприетата и от настоящия състав практика на ВКС, обективирана с Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д.№ 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. В нарушение на материалния закон (чл. 200, ал. 1 ЗУТ) въззивният съд е приел, че е възможно придобиване при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС на процесните около 100 кв.м., без лице към улица. Тъй като заповед № 179 от 05.06.1998 г. не е издадена на основание чл. 17 ЗУТ, нито са налице предпоставките по чл. 15 ЗУТ, то за да бъде придобита по давност процесната реална част от урегулиран поземлен имот е необходимо тя да отговаря на изискванията за минимални площ и лице за обособяването й като самостоятелен парцел. Тези предпоставки в случая несъмнено отсъстват, което изключва приложението на придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС. Това от своя страна означава, че са налице предпоставките за уважаване на предявения от „Борола” ООД ревандикационен иск.
С т. 4 от ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК бе разяснено, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие - от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост. В хипотези на искове по чл. 108 ЗС относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. В случай на уважен иск за собственост съдебното решение ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, а когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните - съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ на изменение ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
В настоящия случай по делото е установено, че на 27.11.2001 г. е изработен нов кадастрален план на селото по програма „ФАР”, а на 19.02.2008 г. са одобрени кадастралната карта и регистри за землището на [населено място]. По КК имотът на ответника е заснет с идентификатор ***, като в границите му е включена и територията по неприложената регулация, предвидена със заповедта за ЧИРП от 05.06.1998 г. Тази територия е собственост на ищеца, което обосновава извод, че е налице грешка в кадастралната карта. Грешката се състои в неправилното заснемане на процесната реална част от собствения на ищеца имот в границите на имота с идентификатор № *** по КК на [населено място] вместо в границите на имота с идентификатор № *** по КК на [населено място]. Доколкото отстраняването на грешката се свежда до привеждане на границата по кадастралната карта между двата имота в съответствие с регулационната граница между парцел * и парцел ** от кв. 46 по РП на [населено място] от 1973 г. (преди изменението на РП, постановено със Заповед № 179 от 05.06.1998 г.), не е необходимо съдебното решение да бъде придружено от скица – проект. Съдържанието на формираната с настоящото решение правораздавателна воля се онагледява с комбинираната (между действащата кадастрална карта и КРП, за [населено място] от 25.05.1973 г.) скица № 3 към заключението на вещото лице, депозирано пред РС (л. 123), като ВКС приема, че собственост на ищеца е теренът, заключен между точки 1, 2, 3 и 4.
С оглед изхода на спора по обуславящия спор за собствеността, основателен се явява и иска с правно основание чл. 109 ЗС. Както е разяснено с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, за уважаване на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример в тази насока са посочени случаите, в които се твърди и е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено, като задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. В настоящия случай е установено, че пристройката към гаража на ответника попада върху принадлежащата на ищеца процесна територия, заснета в границите на имота с идентификатор № ***, което осъществява неоснователно действие, ограничаващо собственика да упражнява правото си на собственост върху вещта спокойно и в пълен обем. Предвид наличието на предпоставките по чл. 109 ЗС, ответникът следва да бъде осъден да премахне със собствени средства и за собствена сметка стопанската постройка, построена в спорната реална част.
При този изход на спора ответникът дължи заплащането на разноски на ищеца за защитата му по делото в размер, съответен на уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). От своя страна, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на прекратената част от производството (в която част въззивното решение не е допуснато до касация).
За защита по изцяло основателния негаторен иск ищецът е заплатил държавни такси в размер на 30 лв. за РС, съответно – 30 лв. (2 по 15 лв.) за ОС и ВКС, а за уважената от ВКС част от иска по чл. 108 ЗС - държавна такса в размер на 25 лв. Предвид постановеното допускане на касационното обжалване, ищецът има право да му се присъди и простата такса от 30 лв., заплатена при депозиране на касационната жалба, както и пълният размер на адвокатското възнаграждение за защита пред ВКС, но само за един адвокат, т.е. 300 лв. от заплатените общо 600 лв. на двамата му процесуални представители пред ВКС. Сборът от посочените суми на разноските е 415 лв.
Останалите разноски на страните пред РС и ОС са направени във връзка с иска по чл. 108 ЗС. За 95,08% от тази претенция (2 320 / 2 440) производството е прекратено. По тази причина и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право да получи 95,08% от разноските за защита пред РС (при присъдени 600 лв.) и ОС (при присъдени 700 лв.), или 1 236,04 лв. След приспадане на присъдените от РС 600 лв., въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата 636,04 лв. до сумата 700 лв. Съответно – ищецът има право на 4,92% от разноските във връзка с иска по чл. 108 ЗС, направени пред РС и ОС, извън изброените по-горе, т.е. 45,39 лв. за производството пред РС и 42,28 лв. за производството пред ОС, общо - 87,67 лв., а сумирано с горните 415 лв. - 502,67 лв., която сума следва да му се присъди с настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 107 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 713/2013 г. на РС – гр. Каварна в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Борола” ООД срещу Т. П. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението досежно частта от земната повърхност с граници УПИ ** от кв. 46, УПИ ** от кв. 46 и УПИ * от кв. 46 по РП на [населено място], [община], както и иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на построената върху тази част от земната повърхност стопанска постройка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника Т. П. Н., ЕГН [ЕГН], че ищецът „Борола” ООД, ЕИК 121121771 е собственик на частта с площ от около 100 кв.м., измерена по графични данни, при следните граници на тази реална част: УПИ ** от кв. 46, УПИ ** от кв. 46 и УПИ * от кв. 46 по РП на [населено място], [община], която е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 по комбинирана скица № 3 от л. 123 от гр.д.№ 713/2013 г. на РС - Каварна, изработена в мащаб 1:1000 и приложена към заключението на СТЕ, регистрирано с вх.№ 2731 от 03.09.2014 г. (неразделна част от настоящото решение), по отношение на която реална част е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-7 от 19.02.2008 г. и изменена със заповед № РД-14-08-409 от 10.04.2012 г. на началника на СГКК гр. Добрич, изразяваща се в неправилното заснемане на описаната територия като част от притежавания от ответника имот с идентификатор № ***, вместо като част от собствения на ищеца имот с идентификатор № *** по КККР [населено място], [община], както и ОСЪЖДА Т. П. Н. ДА ПРЕДАДЕ на „Борола” ООД владението върху така описаната реална част.
ОСЪЖДА Т. П. Н. на основание чл. 109 ЗС ДА ПРЕМАХНЕ със собствени средства и за собствена сметка стопанската постройка, построена върху собствения на ищеца „Борола” ООД имот, представляващ реална част с площ от около 100 кв.м., измерена по графични данни, при следните граници на тази реална част: УПИ ** от кв. 46, УПИ ** от кв. 46 и УПИ * от кв. 46 по РП на [населено място], [община], която е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 по комбинирана скица № 3 от л. 123 от гр.д.№ 713/2013 г. на РС – Каварна (неразделна част от настоящото решение).
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която „Борола” ООД е осъдено да заплати на Т. П. Н. разноски за защита във въззивното производство за разликата над сумата 636,04 (шестстотин тридесет и шест лева и 04 стотинки) лева до сумата 700 лева.
ОСЪЖДА Т. П. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „Борола” ООД разноски в размер на 502,67 (петстотин и два лева и 67 стотинки) лева за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: