Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 160

София, 20.04.2022 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4899 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Д., чрез пълномощника му адвокат А. Ч., против решение № 264184 от 24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2861 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 22401 от 24.01.2020 г. по гр. д. № 17665/2016 г. на Софийски районен съд, 179-ти състав за отхвърляне на предявения от Х. А. Д. против „Интръст“ ЕАД и С. А. Н. искове за солидарното им осъждане да заплатят на Х. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и престиж в обществото, колегиалните и пациентски среди, неприятни изживявания, стрес, отрицателно влияние върху професионалните и личните му отношение, в резултат на публикация със заглавие „Медцентър мори онкоболни с лечение менте“ от 9.02.2016 г. на С. Н. във вестник „Монитор“, чийто издател е „Интръст“ ЕАД, в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане.
„Интръст“ ЕАД и С. А. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат В. Ж. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от невярна и клеветническа по отношение на морала и професионализма му публикация от вестник „Монитор“ от 09.02.2016 г със заглавие „Медцентър мори онкоболни с лечение менте“ и подзаглавия „Здравното заведение е без лиценз за терапия“ и „Пациенти с усложнения търсят помощ в университетски болници“. В статията се твърди, че Медицински център „Интегративна медицина“ лекува незаконно рак, защото няма разрешително и лиценз за терапия на онкологични заболявания. Цитира се анонимен читател, който твърди, че се прилага от МЦ алтернативна химиотерапия, взети били 9500 лева, но не се издал касов бон. Нямало никакъв резултат „освен финансов“. Според д-р М. К. от ИСУЛ, от МЦ „Интегративна медицина“ идвали всеки месец пациенти с усложнения, без епикризи и медицински документи и им правели странни процедури непризнати в медицината /напр. схемите за химиотерапия били „необичайни“/. Според д-р К. Д. от Болница „Надежда“ хората минали през Медицински център „Интегративна медицина“ идвали в тежко състояние и някои не успявали да ги върнат към живота. Според нея жена с рак на гърдата минала през Медицински център „Интегративна медицина“ и изпаднала в тежко състояние. Медицински център „Интегративна медицина“ нямал разрешително за лечение на онкологични заболявания, но това не му пречело да практикува алтернативни терапии на раково болни. Медицински център „Интегративна медицина“ работел от 2006 г. до 2011 г., когато били установени редица нарушения от ИА „Медицински одит“ и СРЗИ заличила през 2011 г. лечебното заведение. През 2012 г е подадено ново заявление и МЦ е открит отново, като продължил да лекува раково болни без лиценз. Според д-р Х. Д. – управител на Медицински център „Интегративна медицина“ - в центъра се прилагат алтернативни методи. Тези методи обаче са спорни, единодушни са онколозите у нас, а според проф. Т. са и опасни за здравето. Според СРЗИ са извършени нови проверки и са установени нарушения, за което е сезирана ИА „Медицински одит“.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с доводи, че ответното дружество не е издател на вестник „Монитор“, както и че са спазени всички журналистически стандарти и фактите в статията са верни и са посочени в писмо от 5.02.2016 г. на СРЗИ, има писмо от проф. К., че прилаганите методи в АИСП „МЦИМ“ ООД са нерегламентирани, архаични и антинаучни, издадени са заповед от 27.10.2011 г. и от 19.04.2016 г. за заличаване на медицинския център, съставяни са АУАН, лицензът на АИСП „МЦИМ“ ООД е отново отнет на 19.04.2016 г., а в статията има допусната грешка като д-р М. К. от ИСУЛ и проф. д-р К. Т. са дали становища за начина на лечение в АИСП „МЦИМ“ ООД.
Съдът е посочил представените от страните доказателства и фактите, които установяват.
От ищеца: удостоверение от 17.05.2006 г. от РЦЗ София за медицински център АИСП „МЦИМ“ ООД за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ; удостоверение от 26.04.2011 г. от СРЗИ за медицински център АИСП „МЦИМ“ ООД за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ по специалности урология, хирургия и вътрешни болести; удостоверение от 15.11.2011 г. от СРЗИ, според което е регистриран като физическо лице на основание чл. 170 ал. 4 ЗЗ за използване на неконвенционални методи; констативен протокол на СРЗИ от 03.02.2016 г., в който е посочено, че има несъответствие между регистрираните медицински дейности и фактически извършваните и се извършва инсулин потенцирана химиотерапия и палиативни грижи без на място да работят специалисти по онкология; диплом от 30.04.2006 г., че е присъствал на семинар по химиотерапия с инсулин в гр. Мюнхен, ФРГ; негово писмо до вестник „Монитор“, в което оспорва процесната публикация и иска право на отговор; влязло в сила решение по чл. 78а НК от 08.05.2013 г. по н. а. х. д.№ 12754/12 г. на СРС, според което е признат за невиновен за оказване на медицинска помощ на пациенти с онкологични заболявания без да има специалност онкология; отказ да се образува досъдебно производство на СРП от 08.08.2016 г., потвърден от СГП и АП-София; решение от 27.01.2018 г. по н. а. х. д. № 22283/16 г. на СРС, с което е отменено наказателно постановление от 10.11.2016 г. н ИА „Медицински одит“; решение № 1169 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 4722/16 г. на АССГ, потвърдено от ВАС, с което е отменена заповед от 19.04.2016 г. на директора на СРЗИ; решение от 26.09.2014 г. на КЗД, че МЗ извършва дискриминация като не предприема мерки да могат да се ползват нерегистрирани продукти за терминално болни пациенти, частично потвърдено от ВАС; диплом за образовятелната и научна степен „доктор“ с тема на дисертацията „Имунотерапията в комплексното лечение на туморите на пикочния мехур“ и сертификати за членство и диплом от сдружения; писма за благодарност от пациенти; доказателства от ТР, че „Нова Българска Медийна Група Ходлдинг“ ЕАД е заличено като търговец и негов правоприемник е „Интръст“ ЕАД; разпечатки от интернет сайт monitor.bg от 26.04.2016 г. и 09.05.2016 г. относно АИСП „МЦИМ“ ООД, както и статии за интегративната медицина; епикризи на пациенти.
От ответниците: писмо от 05.02.2016 г. на директора на СРЗИ, според което в АИСП „МЦИМ“ ООД има несъответствие между регистрираните медицински дейности и реално извършваните, вкючително в областта на онкологията; както и се смесват конвенционална и неконвенционална медицина, нарушен е стандартът за „Медицинска онкология“, като в МЦ няма лекар с такава специалност, не може да се счита, че прилаганата химиотерапия е неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху здравето; доклад от 11.04.2016 г. от проф. Г. К. (завеждащ Клиника по медицинска онкология), че методът за инсулин-потенцирана терапия на солидни тумори не фигурира в практиката като легитимен/регламентиран начин за лечение, лечението на солидни тумори трябва да се извършва от онколог, различни електромагнитни терапии, озонотерапия, външна хипертермия и пр. могат да се ползват само като плацебо и всеки подобен архаичен и недоказан метод обрича болния на бърза туморна прогресия и на практика го лишава от лечение; констативен протокол от 03.09.2011 г. на МЗ, според който в АИСП „МЦИМ“ ООД не работят лекари със специалност онкология и към момента липсва регистрация за практикуване на неконвенционални методи, в МЦ не се води книга за посещенията по образец, лица работещи с лазерни апарати не притежават удостоверение за правоспособност, извършваната химиотерапия е в нарушение на стандарти „Медицинска онкология“ и „Трансфузионна хематология“, не са представени статистически данни за резултатите от прилаганите неконвенционални методи за въздействие; писмо от 14.10.2011 г. на МЗ до СРЗИ за вземане на мерки, издадено въз основа на констативния протокол; заповед от 27.10.2011 г. на СРЗИ за обезсилване на удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД; заявление от 29.11.2011 г. до СРЗИ за нова регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД; заповед от 19.04.2016 г. на директора на СРЗИ за повторно обезсилване на удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД; писмо на СРЗИ от 11.04.2016 г., в което се посочват констатациите от 03.02.2016 г.
Съдът е посочил и с какво установяват гласните доказателства.
Според свидетеля М. К., същата е работила в ИСУЛ и има лекарски специалности вътрешни болести и онкология. От т.нар. Медицински център за интегративна медицина идвали пациенти с ракови заболявания, които споделяли, че ги съветвали какви лекарства да вземат срещу туморите без да има лекарска комисия. Имало лечение с инсулин с идеята да се подтиснат туморите, но това може да доведе до хипогликемия и кома, до увреждания на мозъка, очите, ушите. Изказала мнение пред журналист от вестник „Монитор“, но не си спомня точно. Имало пациенти лекувани в АИСП „МЦИМ“ ООД, но без ефект и лечението им се е забавило. При интегративната медицина не се лекува определено нещо, а общо цялото тяло, но няма такава дисциплина. Идвали и пациенти на процесния център с много напреднали онкологични заболявания без документи как са лекувани и дали са се повлияли.
Според свидетеля М. Ч., същата е журналист в БНТ и е правила репортаж за процесния медицински център през 2012 г. Имало сигнал, че въпреки че е затворен центърът работи. Ищецът заявил, че законите ни не са добри и никой не може да му забрани да работи. В центъра се лекували пациенти с онкологични заболявания, което не било разрешено и е констатирано от СРЗИ .
Според свидетеля Д. Е., същият е бил юрисконсулт на ИА „Медицински одит“ през 2011 г. и е участвал в проверката на АИСП „МЦИМ“ ООД. Отново през 2016 г. се установило, че в МЦ се провеждат непозволени и непознати методи на лечение на онкологични заболявания. Изтъкнати специалисти в онкологията били категорични, че методите на ищеца са опасни. Имало сигнал, че пациент с раково заболяване си продал жилището, за да си плати лечението в центъра, а след това починал. Свидетелят не е ходил лично на проверките, но е участвал в спор в сутрешния блок на БТВ за т.нар. интегративна медицина, която не е призната като специалност, а е неконвенционална медицина.
Според свидетеля Л. А., същият е работил дълги години с ищеца, бил управител на медицинския център и имал с ищеца общи разработки за лечение на рак. Публикациите във вестник „Монитор“ били клеветнически и много лошо се отразили на професионалното име на ищеца и на самочувствието му. Ищецът се занимавал с най-тежките случаи в онкологията, с болни в последна фаза. След публикациите ищецът бил с високо кръвно и притеснен от отлив на пациенти. В МЦ звънели журналисти и питали дали е вярно, че убиват хора. Затварянето на центъра се отразило по-лошо на ищеца от публикациите.
Според свидетеля К. Г., същият работи като държавен инспектор в ИА „Медицински одит“. Установено било, че МЦ работи в противоречие със стандартите за „Онкология“, със стари и недоказани методи. За терапия трябва да има одобрения от онкокомитет от лекари с много специалности. Ищецът нямал квалификация/специалност като онколог. Знахари и баячки също упражняват „лечебна дейност“. В АИСП „МЦИМ“ ООД нямало необходимата медицинска документация и не можело да се установи какво точно се прави .
Според свидетеля И. М., същият е лекар със специалност „Вътрешни болести“ и е работил в АИСП „МЦИМ“ ООД, включително и по инсулин потенцирана терапия. Ищецът бил унизен от публикацията и се чувствал ужасно, бил сринат, с високо кръвно и с безсъние. Ищецът е международно признат учен, имал успешни лечения, водел надлежна документация.
При така възприетите доказателства и установени от тях факти, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния като изрично е обсъдил доводите във въззивната жалба на ищеца.
Посочил е, че доказателствената тежест да установят, че изнесените факти в публикацията са верни е на ответниците и СРС не е допуснал съществени процесуални нарушение при събиране на доказателствата.
Счел е, че като цяло процесната публикация не излиза извън рамките на установената в чл. 39, ал. 1 КРБ свобода на словото, като липсват обидни и клеветнически твърдения. Чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. В случая това е направено като по делото е безспорно доказано, че здравните органи на два пъти са обезсилвали удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД – през 2011 г. , когато административният акт не е обжалван и през 2016 г. Без значение е, че второто заличаване е отменено от административният съд , защото това е станало след процесната статия .
Издателят на вестник „Монитор“ и С. А. Н. са в пълното си право да оповестяват текуща информация за проверки на здравните органи и мнения на лекари за дейността на ищеца, защото това е от явен и съществен обществен интерес и се касае за здравето на хората. Ищецът не оспорва самото извършване на проверките и е без значение, че впоследствие е имало отменено наказателно постановление по случая или че ищецът е оправдан с решение по чл. 78а НК. Ищецът може да претендира вреди по ЗОДОВ от съответните държавни органи, но са неоснователни претенциите му за публикации на ответниците .
Съдът е приел, че са верни и други факти – че е имало данни при журналиста Н., че ищецът лекува неправомерно лица болни от рак, като безспорно ищецът няма медицинска специалност „Онкология“, нито някога е имало в медицинския център лице с такава специалност, съответно не е формирана и комисия за лечение на онкоболни. Словесните еквилибристики на въззивника, че за лечение на онкоболни не се изисквал „лиценз“, защото лечебното заведение е на регистрационен режим, са без никакво правно значение. Цялостният език на процесната статия е в стилистиката на „жълта преса“ (таблоид), което е допустимо, както е допустимо и да се ползват в пресата термини не в строгото им юридическо съдържание. Едва ли масовият читател на таблоидна преса прави тънката разлика между лицензионен и регистрационен режим. Важното е, което е и безспорно доказано по делото, че е напълно вярна информацията, че процесният медицински център е действал в разрез със закона и морала, включително и не е водел необходимата документация.
Съдът е посочил, че за него е абсолютно недопустимо да се смесва безогледно конвенционална и неконвенционална медицина в едно и също здравно заведение. За един пациент, особено с най-тежка диагноза, е от първостепенно значение да знае дали се обръща към лекари, които работят като лекари по установените медицински стандарти или към лекари, които работят по стандартите на врачки и знахари по чл. 170 ал. 4 ЗЗ и си позволяват да „експериментират“ върху тежко болни хора с непризнати и съмнителни „терапии“. Естествено, тези експерименти в частно здравно заведение не са безплатни, а както установява свидетелят Д. Е. могат и да се изключително скъпи. Трябва да се възприемат показанията на свидетеля М. К., че вредата от „неконвенционалното лечение“ е двойна – пациенти с напреднали онкологични заболявания не се лекуват своевременно, а харчат и излишни средства. За ищеца обаче ползите също са двойни – от една страна печели средства от недоказано лечение, а от друга страна извършва експерименти с „осъдени на смърт“ хора и може евентуално да извърши „научен пробив“. Накрая може да няма и кой да се оплаче от извършеното, защото голяма част от пациентите така или иначе умират.
Съдът е посочил и че заглавието и подзаглавията на статията, макар и в груб и таблоиден стил, много точно отразяват действията на ищеца – лечението му е в голяма степен „менте“ и не съответства на стандартите на онкологията и на общоприетото при онколозите, а повечето от пациентите се „морят“ (не се лекуват правилно и после умират) и само плащат грешни пари.
В процесната статия липсват негативни оценки спрямо ищеца, като проверката на съда трябва да е относно изнесените в нея факти и твърдения на трети лица. Видно от публикацията журналистът е получил потвърждение поне от два и то авторитетни източника - д-р М. К. от ИСУЛ и д-р К. Д. от Болница „Надежда“ – като голяма част от статията възпроизвежда твърденията на тези двама лекари. При подобно цитиране отговорността за твърденията е на съответното лице, а не на журналиста, освен ако последният знае със сигурност, че изнесеното е явна лъжа и клевета. За последния извод съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 253 от 29.01.2014 г по гр. д. №1251/12 г., III ГО и решение № 557 от 28.01.2011 г по гр. д. № 1599/2009 г., ІІІ ГО.
Съдът е посочил и, че дори ищецът да бе ангажирал доказателства, с които да опровергае твърденията на д-р М. К. от ИСУЛ и д-р К. Д. от Болница „Надежда“, както и доклада от 11.04.2016 г. на проф. Г. К. (завеждащ Клиника по медицинска онкология), това не би се отразило на изхода на спора, тъй като журналистът не само може, но и е длъжен да обяви пред обществото, че в медицинската общност у нас има противоречиви мнения за „лечението“, което се провежда от ищеца.
С тези съображения е обоснован извода, че действията на ответника С. Н. не са неправомерни и не е доказан фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а съответно без значение е, че ищецът „тежко е преживял“ публикацията.
По отношение на ответника „Интръст“ ЕАД е споделен извода на първоинстанционния съд, че дружеството не е правоприемник на издателя на вестник „Монитор“ и възложител на публикацията (такова лице е „Телеграф медиа“ ЕООД) и само на това основание иска срещу дружеството следва да се отхвърли.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, евентуално ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Счита, че въззивното решение е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено по незаявен предмет, незаявен в исковата молба период и на несъществуващо основание в чл. 170, ал. 4 ЗЗ. Доводът се свързва с оплакванията в касационната жалба, че процесният период е 9.02.2016 г. и към него са неотносими факти и обстоятелства, състояли се преди това, като съдът е отчел заповед на СРЗИ за заличаване на регистрацията на ръководеното от ищеца лечебно заведение, настъпила след процесния период на 19.04.2016 г., но е отказал да зачете правните последици на представените от ищеца съдебни актове, установяващи професионалната му правоспособност, настъпили отново след исковия период.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК не е налице, нито с оглед наведените от касатора доводи, нито се констатира от данните по делото с оглед изискванията за валидност на съдебното решение. Същото е постановено в рамките на компетентността на гражданския съд, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав, като волята на съда е ясно обективирана, поради което не са налице предпоставки за преценка дали въззивното решение не е нищожно.
Касационният съдебен състав не констатира и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Тезата на касатора, че е налице произнасяне свръхпетитум, произнасяне по факти, произтекли извън процесния период и произнасяне на основата на несъществуващо съдържание на законова норма, произтича от смесване на понятията „предмет на делото“ и „предмет на доказване“. Предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Решението е постановено извън предмета на делото, когато е по незаявен петитум или е въз основа на обстоятелства, на които страната (ищеца в исковата молба и ответника чрез наведени възражения) не се е позовала. В предмета на доказване се включват правнорелевантните факти към заявеното от ищеца право и към заявените от ответника правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи оспорвания.
В случая ищецът претендира обезщетяване на вреди от непозволено увреждане и видно от мотивите на въззивния акт, съдът се е произнесъл именно по наличието на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД спрямо ответника-физическо лице и по чл. 49 ЗЗД спрямо ответника-търговско дружество, като е отчел фактите, на които са се позовали страните и които са били включени в предмета на доказване по делото. Тезата на касатора, че съдът е следва да се ограничи само да датата на публикацията - 09.02.2016 г. – противоречи на формалната логика, тъй като и изнесената в статията информация е за предходен период, а не е от деня на публикацията, а настъпилите след тази дата факти са отчетени само доколкото потвърждават, че изнесената информация не съдържа клевети, както е поддържал ищеца в исковата молба.
Същевременно изводът на съда, че за един пациент, особено с най-тежка диагноза, е от първостепенно значение да знае дали се обръща към лекари, които работят като лекари по установените медицински стандарти или към лекари, които работят по стандартите на врачки и знахари по чл. 170 ал. 4 ЗЗ и си позволяват да „експериментират“ върху тежко болни хора с непризнати и съмнителни „терапии“, е основан не на съдържанието на нормата на чл. 170, ал. 4 ЗЗ, която съдът е посочил с оглед изисквания от закона регистрационен режим, а относно самите стандарти е имал предвид тази по чл. 166 ЗЗ (на която не се е позовал изрично, но това е ясно за касатора, видно от доводите му в касационната жалба), като независимо от използваните изрази разрешените практики по чл. 166 ЗЗ са съпоставени с медицинските стандарти за лечение на онкологични заболявания.
Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Касаторът не е посочил подобен извод, а от мотивите на въззивното решение не може да се констатира неправилно или превратно прилагане на материална правна норма, нарушение на съдопроизводствените правила или явна необоснованост.
По основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, а го е обосновал с твърденията, че съдът не е изискал от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е бил засегнат; не е извършил дължимата преценка в мотивите на акта си, с който разрешава спора по същество и не е посочил кои изявления на ответницата С. Н. представляват твърдения за факти и кои – лично мнение или оценка на фактите; не е направил и опит да съобрази, че преди публикуването на статията, ответниците – журналист и издател на медията, не са проверили неблагоприятните факти, които са били включени в публикацията, като основна част от нейното съдържание, за което дори е налице и признание; не е отделил спорното от безспорното; извел е заключенията си на основата на непълно, необективно и пристрастно обсъждане и интерпретиране на доказателствата по делото, както и при грубо погазване на основните етични и процесуалноправни принципи; произнесъл се е въз основа на едностранно подбрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, наведени от ищеца, както и да изложи съображения защо ги е игнорирал.
Въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС.
Съдът е констатирал в мотивите си, че в исковата молба ищецът поддържа, че цялата информация в статията е клеветническа и не е вярна и е посочил, че на ответниците е доказателствената тежест да установят, че изнесените факти в публикацията са верни, като в статията липсват негативни оценки спрямо ищеца, а следователно не е имал основание да изисква ищецът уточни от кои конкретни изрази е засегнат, нито да разграничава кои твърдения на журналиста са за факти и кои са негова лична оценка.
Съдът е формирал извод, че по делото е установено, че изнесените в публикацията факти са верни, поради което липсва противоправно поведение, а към тези изводи е неотносимо обстоятелството, че фактите не са били проверени в АИСП „МЦИМ“ ООД преди публикуване на статията. В практиката на ВКС, на която се позовава касаторът (решение № 12 от 6.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., ІІІ гр. о.) е разяснено, че правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни, като в този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение
Твърдението, че съдът не е отделил спорното от безспорното не може да бъде свързан с нито един от доводите в касационната жалба или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не се констатира противоречие и с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, относно релевантни по делото факти, нито от мотивите на въззивното решение може да се изведе пристрастно интерпретиране на доказателствата по делото. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е посочил всички ангажирани по делото доказателства и обстоятелствата, които установяват (а и касаторът не твърди, че е пропуснал някое от ангажираните от него доказателства). Изводите са формирани с оглед на приетата тежест на доказване истинността на изнесените в публикацията факти, а именно на ответниците, поради което е акцентирано дали те са провели главно доказване, което съдът е счел за осъществено с оглед ангажираните доказателства за осъществяваната от ръководеното от ищеца АИСП „МЦИМ“ ООД дейност в разрез с медицинските стандарти по лечение на онкологични заболявания, фактите, касаещи регистрацията по чл. 170 ЗЗ, възпроизвеждането на мнения на авторитетни източници - д-р М. К. от ИСУЛ и д-р К. Д. от Болница „Надежда“, като сочените от касатора обстоятелства – че има професионалното качество и правоспособност на лекар с дългогодишна лекарска практика в конвенционалната медицина и онкологията, потвърдени със сила на пресъдено нещо от представените от него съдебни решения, съдът е отчел, като е изложил и мотиви защо счита, че те са неотносими към спора (тъй като ищецът, както и работещите в управляваното от него дружество нямат медицинска специалност „онкология“, изискуема съгласно нормативно установените медицински стандарти за лечение на онкологични заболявания).
Тезата, че съдът с използваните изрази е нарушил изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в случая не може да бъде свързана с посочените от касатора решения на ВКС, в които липсва тълкуване кога решението е постановено от безпристрастен съд. Същевременно в касационната жалба не е оспорено, че съдът обективно е отразил в мотивите си съдържанието на представените доказателства, а се навеждат оплаквания, касаещи конкретни използвани от съда изрази, които ищецът е възприел като обидни. Доколкото обаче касаторът не формулира въпрос дали изразяване на принципно негативно мнение на съда относно осъществявана дейност в мотивите на въззивно решение, поставя под съмнение безпристрастността на съда и с оглед задължителните разяснения в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да бъде допуснато за преценка дали решението е постановено от безпристрастен съд.
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следния въпрос: при положение, че искът е заведен по чл. 45 във вр. с чл. 49 ЗЗД едновременно срещу конкретния журналист, подготвил материала за публикацията и възложителя на работата, след като възложителят се явява издател или собственик на медията от чиято публикация е нанесена вреда, правилно ли е при неточно посочване от страна на ищеца на субекта по чл. 49 ЗЗД, съдът да отхвърли като недопустим иска и за двамата ответници, още повече при направени и неуважени доказателствени искания на ищеца в посока изясняване кой е отговорното лице по чл. 49 ЗЗД и при действието на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги?
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към данните във въззивното решение. По делото са предявени при условията на обективно пасивно субективно съединяване два (а не един) иска – по чл. 45 ЗЗД срещу журналиста-автор на публикацията и по чл. 49 ЗЗД срещу търговско дружество, за което се твърди, че е издател и съответно възложител на публикацията, причинила претендираните вреди. Искът срещу търговското дружество е отхвърлен не като недопустим, а като неоснователен, тъй като същото не е възложител на работата по повод, на която са причинени вредите, а искът срещу автора на публикацията – поради липса на противоправно поведение, а следователно и на деликт. След като изводът на съда е, че липсва деликтно поведение, което да обуслови обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, то неотносимо е дали съдът е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на ищеца за представяне доказателства, кой е възложител на работата на С. Н..
Същевременно посоченото като обосновка на този въпрос, като „обръщане на внимание“ твърдение, че пред въззивния съд е направено оспорване на бездействието на първоинстанционния съд, касаещо отказа на последния да задължи ответниците да уточнят искането си за свидетел № 3, за последиците от коя терапия, при кой/кои пациенти, с каква входяща в АИСП „МЦИМ“ диагноза и за кой период ще свидетелства и за допълване на доклада в частта, с която е разпределена доказателствената тежест на ответниците, като се добави задължение да установят колко онколобни са починали в резултат на приложените им в АИСП „МЦИМ“ терапии, през кой времеви период и с каква диагноза са били при постъпването си в лечебното заведение и кое лечение в АИСП „МЦИМ“ е менте, по никакъв начин не могат да бъдат свързани с въпроса за изясняване кой е отговорното лице по чл. 49 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264184 от 24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2861 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: