2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6670/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София, 09.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия първо отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 6670/2014 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Обжалвано е решение № 916/16.05.2014 год. по гр.дело № 2439/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е - отменено решение № 3592/15.10.2012 год. по гр.дело № 24592/2011 год. по описа на РС-Пловдив, Х гр.състав, с което са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху ПИ с площ от 254 кв.м., представляващ имот с пл.№ 1874, включен в УПИ І за жилищно строителство, офиси, ателиета и гаражи в кв.484 по плана на Трета градска част-П., одобрен със Заповед № 617/21.06.1984 год. при съседи: на изток-ПИ № 1873, на юг- [улица], на запад-ПИ № 1875 и на север-УПИ 1 за жилищно строителство, офиси, ателиета, гаражи, който имот съобразно кадастралната карта на [населено място] съставлява ПИ с идентификатор 56784.523.1874 с площ от 196 кв.м. и реална част с площ 58.50 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.523.1875 и чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 23 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез разрушаване на постройката в имота, предявени от П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. против [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; София К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] вместо него е постановено друго за - осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; София К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да отстъпят собствеността и предадат владението върху ПИ с площ от 254 кв.м., представляващ имот с пл.№ 1874, включен в УПИ 1 за жилищно строителство, офиси, ателиета и гаражи в кв.484 по плана на Трета градска част-П., одобрен със Заповед № 617/21.06.1984 год. при съседи: на изток ПИ № 1873, на юг- [улица], на запад-ПИ № 1875 и на север-УПИ І за жилищно строителство, офиси, ателиета, гаражи, които имот съобразно кадастралната карта на [населено място] съставлява ПИ с идентификатор 56784.523.1874 с площ от 196 кв.м. и реална част с площ 58.50 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.523.1875 на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б.; - за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П. да заплати на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. сумата 23 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез разрушаване на постройката в имота; - за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; София К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. направените от тях разноски по делото в размер на 3 781,50/три хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 0,50 ст./лева, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач Община-П.. Недоволни от въззивното решение са ответниците по спора и третото лице-техен помагач, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК. Жалбоподателите София К. Н. и С. Л. Н., представлявани от адвокат Л. В. П., поддържат, че въззивното решение е недопустимо евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано поради липса на материалноправна легитимация на ищците тъй като процесния имот е придобит от Община-П. въз основа на отчуждаване по реда на чл.95 във връзка с чл.98 от ЗТСУ със заповед № 32/02.03.1989 год., изменена със заповед № СД-183/01.11.1989 год. в частта относно размера на обезщетенията като не са взети предвид двете административни дела за отказ да се отмени отчуждаването, които изобщо не са обсъдени и съобразени от окръжния съд и че имотът не съществува реално в границите, в които е бил към момента на отчуждаването, а не е доказано и придобиването по давност. Претендират за направените по делото разноски. От ответника по касация [община], представлявана от кмета И. Б. Т. чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Х. П. Ю. е постъпил писмен отговор о чл.287, ал.1 от ГПК със становище за основателност. Недоволен от въззивното решение с № 916/16.05.2014 год. е жалбоподателят Община-П., представлявана от кмета И. Б. Т., който чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е недопустимо тъй като е налице произнасяне по непредявен иск, освен това е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че не са съобразени двете административни дела и обстоятелството, че ищците са обезщетени за отчуждения имот, при което владението е изгубено тъй като наследодателят им не се е позовал на давност. Постъпила е в срок и втора касационна жалба от Община-П. срещу решение № 1500/18.07.2014 год., в която се твърди, че е неправилно поради нарушение на закона, съдопроизводствените правила и е необосновано като счита, че поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за допълване или изменение диспозитива на съдебното решение. Недоволен от основното въззивно решение № 916/16.05.2015 год. е жалбоподателят [фирма], представляван от адвокат Н. И. Б., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като твърди, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон тъй като решаващия съд е съобразил сегашната нормативна уредба, а не ЗТСУ(отм.). От ответниците по касация П. И. Б., С. И. Б. и Е. Г. Б., представлявани от адвокат Б. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба на [фирма]. Претендират разноски по делото за настоящото производство. Писмен отговор е постъпил в срока по чл.287, ал.1 ГПК от Община –П. чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. със становище за основателност на касационната жалба на [фирма]. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа касационните жалби и като взе предвид доводите на страните по чл.281, т.3 от ГПК и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот е закупен от праводателите на ищците Б. през 1970 год. като 2/7 ид.ч. от дворното място и къщата са дарени на наследодателя им, а след смъртта на дарителите наследодателя им и неговата сестра са придобили по 5/14 ид.ч. като наследодателят им е станал собственик на 9/14 ид.ч., а останалите 5/14 ид.ч. ги е придобил по давностно владение. Взето е предвид, че след издаване на заповед № 32/02.03.1989 год. на основание чл.95 във връзка с чл.98 ЗТСУ/отм./ е издаден А. № 962/22.12.2003 год., а с решение № 434/04.10.2007 год. на ОбС-П. е разрешена замяната на общински имоти с имоти, собственост на [фирма] като замяната е извършена с договор от 12.10.2007 год. Отчетено е, че поради неосъществяване строителство на жилищен блок е извършена посочената замяна като на 02.11.2007 год. дружеството е продало на Н. 58.50 кв.м. от имота, придаваеми по регулация. Направен е извод, че процедурата по чл.100 и чл.105 от ЗТСУ/отм./ не е довършена, поради което не е налице отчуждаване тъй като липсва обезщетяване или имотът не е напускал патримониума на ищците, поради което разпоредителните сделки не пораждат правни последици, а [фирма] не е бил собственик и за това продажбата на 58.50 кв.м. е приета за недействителна, поради което иска по чл.108 ЗС е уважен. Относно иска по чл.45 ЗЗД е прието противоправно поведение на [фирма], който без съгласие на собствениците е съборил постройката и е налице причинна връзка между нанесената вреда и поведението на ответника, поради което е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 23 900 лева. За да постанови решение № 1500/18.07.2014 год. /наречено „допълнително”/ въззивният съд в производство по чл.247 ГПК се е произнесъл с допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 916/16.05.2014 год. като е прието, че с оглед произнасянето по съществото на спора следва да се съобрази идентифицирането на имота с площ от 58.50 кв.м. С определение № 119/04.03.2015 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 916/16.05.2014 год. и решение № 1500/18.07.2014 год., двете постановени по в.гр.гр.дело № 2439/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. След като по силата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт-отчуждителна заповед, може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура по искане на ищците, които са участвали като жалбоподатели в административните производства? Материалноправно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 ЗС относно отчуждените имоти след като към момента на подаване на исковата молба по иска за ревандикация е налице влязло в сила решение на административен съд? 2. Заповедите по чл.95 и чл.98 ЗТСУ/отм./ имат ли вещноправно действие при действието на ЗТСУ и към кой момент собствеността върху отчужден имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./? Валидно ли е разпореждането с този имот при наличие на трето лице-добросъвестен владелец? 3. При отмяна на първоинстанционно решение следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите защо не кредитира доказателства и влезли в сила съдебни решения, послужили за мотиви на отмененото решение? 4. Допустимо ли е в производство по чл.247 ГПК и произнасяне с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на основното решение и когато липсва формирана воля на съда? По отговора на въпросите за допустимост на касационното обжалване на основание чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК настоящият състав приема следното: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Правото на искова защита е уредено от закона по начин, по който реализирането й следва да бъде съобразено с настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав на нормата – правно квалифициращ правоотношението. Т.е. от този, който твърди, че е нарушено неговото субективно материално право се очаква и установяване на настъпването на тези юридически факти, съотносими към очертания от правната норма ред. Реализацията на исковата защита е обусловена както от установяване на посочените факти, така и от правилното насочване на претенцията, с оглед ангажиране на отговорността на този, който я носи при конкретните обстоятелства. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира за настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Страната, чиято е тежестта да докаже осъществяването на определен факт и обстоятелство следва да го стори по начин, че да създаде у съда пълна убеденост в наличието, съответно отсъствието му. Със ЗТСУ и с Правилника за неговото прилагане е създаден специален ред за отчуждаване на недвижими имоти с оглед постигане целите, поставени в подробните планове. Законът въвежда нова процедура. Нейната отлика от другите закони е в това, че тя е свързана с отчуждаването на недвижими имоти, необходими за провеждане на мероприятията на държавата, кооперациите и обществените организации по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място. Само държавата има право да отчуждава недвижими имоти по ЗТСУ. Даже когато се отчуждават недвижими имоти за нуждите на обществени и кооперативни организации или за отстъпване право на строеж на нуждаещи се граждани за извършване на индивидуално (единично, групово и комплексно) жилищно строителство, то се провежда винаги и само от специално натоварени за това органи на народните съвети. Когато се касае до отчуждаване по ЗТСУ, обект на отчуждаване могат да бъдат само недвижими имоти: парцели или имоти, сгради и всякакви подобрения и насаждения. Това следва от същността на закона и специално от чл.63, ал.1 и чл.66 ЗТСУ. Подлежи на обжалване правото на собственост върху недвижими имоти изцяло или частично, а също така и право на строеж или друго вещно право върху имота – чл.63, ал.2 от закона. При отчуждаване на недвижимия имот със съответния административен акт се сменя субектът на даденото вещно право. Тук няма правоприемство или обикновено прехвърляне на правото на собственост. Държавата придобива по оригинерен способ собствеността върху даден недвижим имот. Когато се извършва отчуждаване на основание и по реда на ЗТСУ, то е свързано с характерна за него процедура, която в случая е спазена. Според решение № 899/21.06.2010 год. по адм.дело № 1551/2008 год. по описа на Административен съд-Пловдив, пети състав, е отхвърлена жалбата на П. И. Б., С. И. Б. и Е. Г. Б. против мълчаливия отказ на кмета на Община-П. да отмени заповед № СД-32/02.03.1989 год. и заповед № СД-183/01.11.1989 год. на Председателя на ИК на ОбНС-П., с която е приключила процедурата за отчуждаване на имота, находящ се в [населено място], [улица] както и е определено обезщетение с четиристаен апартамент и гараж, същото е оставено в сила с решение № 9438/28.06.2011 год. по адм.дело № 15402/2010 год. на Върховния административен съд на Република България, четвърто отделение (листове 101-104 вкл. от първоинстанционното дело) и приложеното административно дело. Решението на административния съд е задължително за страните в административното производство с оглед разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, а съгласно чл.302 от ГПК – то е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е вали ден и законосъобразен, което не е съобразено от въззивния съд. К. съд приема, че между страните вече е установено, че отчуждаването на процесния имот е осъществено в лицето на праводателя наследодателя на ищците, поради което не се легитимират като собственици към момента на сезиране съда с иска за собственост на основание чл.108 от ЗС. Отделен е въпросът, че косвен съдебен контрол е неприложим с оглед ТР № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Заповед № 32/02.03.1989 год., издадена на основание чл.95 във връзка с чл.98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОбНС-П. относно имотите (вкл. процесния), включени в терена, определен за строителство на жилищен блок 4414 има вещно-прехвърлителен ефект от момента на влизането й в сила, поради което ищците не се легитимират като негови собственици. При посочените факти въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за основателност на осъдителния иск за собственост, респ. на претенцията за имуществени вреди. Понеже са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл.281, т.3 от ГПК – нарушен е материалния закон с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационните жалби следва да се уважат, а решенията на въззивния съд – отменят, спорът реши от настоящата инстанция на основание чл.295, ал.1, пр.2 от ГПК като исковете отхвърлят. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците по спора (касатори) се присъждат направените разноски по делото пред трите инстанции в размер на сумите: на [фирма] – 5 130 лева, на София и С. Н. общо 4 302,74 лева и на Община-П. – 1 575 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 916/16.05.2014 год. и решение № 1500/18.07.2014 год., постановени по в.гр.дело № 2439/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети състав. ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл.108 от ЗС за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; С. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да отстъпят собствеността и предадат владението върху ПИ с площ от 254 кв.м., представляващ имот с пл.№ 1874, включен в УПИ 1 за жилищно строителство, офиси, ателиета и гаражи в кв.484 по плана на Трета градска част-П., одобрен със Заповед № 617/21.06.1984 год. при съседи: на изток ПИ № 1873, на юг- [улица], на запад-ПИ № 1875 и на север-УПИ І за жилищно строителство, офиси, ателиета, гаражи, които имот съобразно кадастралната карта на [населено място] съставлява ПИ с идентификатор 56784.523.1874 с площ от 196 кв.м. и реална част с площ 58.50 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.523.1875 на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б.. ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П. да заплати на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. сумата 23 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез разрушаване на постройката в имота. ОСЪЖДА П. И. Б. ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С. К. Н. ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] сумата 4 302,74/четири хиляди триста и два лв. 0,74/лева, на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.ІІ, сумата 5 130,00/пет хиляди сто и тридесет/лева и на Община-П. сумата 1 575,00/хиляда петстотин седемдесет и пет/лева, представляващи сторени разноски пред трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ