Ключови фрази
Частна касационна жалба * редовен от външна страна документ * съдържание и начин на попълване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение * конкретизация на вземането в заповедно производство


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
Гр.София, 23.03.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 205 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 2032/03.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 2010/2010г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.11.2010г. по ч.гр.д.№ 8397/10г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на заявлението на [фирма] в частта за издаване на заповед за изпълнение за заплащане от С. П. С. на сумата от 609.94 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 10422 лв. за периода 19.03.2010г. – 30.08.2010г. и на сумата от 1219.88 лв., представляваща неустойка за забавено плащане по т.2.3 на споразумение от 19.03.2010г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите от 19.03.2010г..
За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел, че в производството по издаване на заповед за изпълнение вземанията за изтекли лихви и неустойки следва да бъдат посочени цифрово, но не и същите да са определяеми.
Частният жалбоподател поставя въпроса за възможността да се издаде заповед за изпълнение за законната лихва за забава и за неустойка, размерът на които не е цифрово определен в документа по чл.417 ГПК, но е определяем, тъй като са налице необходимите параметри за определянето му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният въпрос е от значение за резултата по делото и съгласно представеното с жалбата Определение № 160/12.02.2010г. по ч.гр.д.№ 156/10г. на Бургаския окръжен съд, е решаван противоречиво от съдилищата.
По реда на чл.417, т.3 ГПК заповед за изпълнение може да се издаде, когато вземането се основава на спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. Проверката на съда по чл.418, ал.2 ГПК е досежно редовността на документа от външна страна и удостоверяването със същия на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Договорната свобода по чл.9 ЗЗД допуска дължимата парична престация да бъде не само абсолютна цифрова величина, но и да е определяема според зададени от страните показатели. Уговорката за заплащане на обезщетение за забава при неизпълнение на главното задължение може да препраща към нормата на чл.86 ЗЗД. В този случай неговият размер е определяем съобразно размера на законната лихва. Вземането за неустойка е поставено в зависимост от клаузите на договора и размерът му може да се е посочен като конкретна парична сума или да е определяем, ако страните са посочили критериите, по които следва да се извърши изчисляването му. Определяемият размер на неустойката, както и на всяка друга престация, формира вземането на кредитора и съответно задължението на длъжника, което ще подлежи на изпълнение, ако е ликвидно и изискуемо.
Подлежащото на изпълнение вземане на кредитора по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК е обективирано в документа по чл.417, т.3 ГПК и същото е ликвидно, ако е определено по основание, както и ако е определено или определяемо по размер и съответно изискуемо – ако е с настъпил падеж.
Изискванията за редовност на заявлението по чл.410 вр. чл.127, ал.1, т.3 ГПК включват посочване на размера на вземането като абсолютна величина, но същата би могла да бъде определена от заявителя при спазване на критериите в договора за определяемост на дължимата престация. Евентуалните грешки на заявителя или спорът относно определения размер на вземането подлежат на разглеждане и разрешаване в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, след депозиране на възражение на длъжника.
По тези съображения на поставения въпрос ВКС дава следния отговор: Съдът може да постанови издаването на заповед за изпълнение за вземания за обезщетение за забава и за неустойка, размерът на които не е цифрово определен в документа по чл.417, т.3 ГПК, но е определяем, ако страните са уговорили в договора критериите за определянето му и ако в заявлението този размер е посочен от заявителя като абсолютна величина.
По същество на частна жалба.
Със заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 609.94 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 10422 лв. за периода 19.03.2010г. – 30.08.2010г. по т.2.3 от споразумението и за сумата от 1219.88 лв. – неустойка за забавено плащане по т.2.3 от споразумението. В споразумението е уговорено, че се дължи законната лихва за срока по т.2.2, т.е. от датата на договора – 19.03.2010г. до падежа на главницата -30.08.2010г., както и неустойка в размер на лихвата в двоен размер. Вземанията са определяеми, като обезщетението подлежи на изчисляване съобразно с размера на законната лихва, а неустойката представлява лихвата в двоен размер. В заявлението вземанията са посочени като цифрова величина и произтичат от документа по чл.417, т.3 ГПК, поради което подлежат на изпълнение.
По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение следва да се издаде и разноските за всички съдебни инстанции, които са в размер на 469.89 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 2032/03.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 2010/2010г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.11.2010г. по ч.гр.д.№ 8397/10г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на заявлението на [фирма] в частта за издаване на заповед за изпълнение за заплащане от С. П. С. на сумата от 609.94 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 10422 лв. за периода 19.03.2010г. – 30.08.2010г. и на сумата от 1219.88 лв., представляваща неустойка за забавено плащане по т.2.3 на споразумение от 19.03.2010г., като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.3 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК за заплащане от С. П. С., Е.: [ЕГН],[населено място], [улица], ет.4, в полза на [фирма], Е. : ,[населено място], [улица], ет.3, ап.5, за сумата от 609.94 лв. /Шестстотин и девет лв. и 94 ст./, представляваща законна лихва върху сумата от 10422 лв. за периода 19.03.2010г. – 30.08.2010г. по т.2.3 от споразумение от 19.03.2010г. и за сумата от 1219.88 лв. /Хиляда двеста и деветнадесет лв. и 88 ст./, представляваща неустойка за забавено плащане по т.2.3 на споразумение от 19.03.2010г., както и за сумата от 469.89 лв. /Четиристотин шестдесет и девет лв. и 89 ст./ - разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.