Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * съкращаване на щата * форма и момент на прекратяване на трудовия договор * закрила при уволнение * подбор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 479/12
гр.София, 23.01.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 82/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1392/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2313/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК с определение № 724/18.06.2012 г. по материалноправния въпрос към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата – към момента на връчване на предизвестието, респ. на заповедта за уволнение, или към момента на прекратяването на трудовото правоотношение.
Въззивният съд е приел, че за преценката дали има действително съкращаване в щата на предприятието, релевантна е датата на издаване на заповедта за уволнение.
Това тълкуване противоречи на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В него е възприето, че от значение при иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите при уволнение с предизвестие, от значение за законността на уволнението е дали има съкращаване на щата към датата на изтичането му. Ето защо, връчването в по-ранен момент на заповедта не обуславя и незаконност на уволнението.
Настоящият състав също споделя това разбиране и не намира основания за промяна в даденото тълкуване на материалния закон.
Следва да се прави разграничение за момента, към който работодателят трябва да е спазил закрилата при уволнение по чл. 333 КТ и момента, към който трябва да е осъществено основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение.
Закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна” и изрично в ал. 7 от същата норма е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, а този момент може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В останалите случаи – относно осъществяването на основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и спазването на допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, те трябва да са налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
При отправяне на предизвестие от работодателя, когато правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните. Дори да бъде издадена наред с това и нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ако с нея не се намалява срока по чл. 326, ал. 2 ГПК, тя има само декларативен, а не конститутивен ефект. От датата на връчването й не възникват права и задължения, нито тази дата има значение за преценка наличието на основанията, поради които е извършено уволнението.
По касационните оплаквания:
[фирма], П. излага съображения за неправилност поради нарушение на материални закон – чл. 335 КТ. Твърди, че преценката на въззивния съд за момента към който трябва да се извърши проверката за наличие на основания за уволнение противоречи на закона, защото не е съобразена с датата, на която трудовото правоотношение е прекратено. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КК да се отхвърлят. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът по касация Е. А. А. чрез адв. И. С. е отговорила, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно. Счита, че момента към който трябва да е налице съкращаване в щата при работодателя, за да може да я уволни на това основание, е датата на издаване на предизвестието от 20.12.2010 г. и заповед № 7/20.12.2010 г.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Е. А. А. е предявила срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
С решение № 2418/22.06.2011 г. по гр. дело № 3507/2011 г. от Пловдивският районен съд е отменил уволнението, възстановил е А. на заеманата по-рано длъжност и е уважил частично иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ до размера на 2767,20 лв., ведно с лихва за забава, считано от 18.02.2011 г. Отхвърлил е претенцията за обезщетение за разликата над посочения размер до 3159,12 лв. Работодателят е осъден да заплати на А. 287,59 лв. съдебноделоводни разноски, както и дължимата държавна такса по сметка на Пловдивския районен съд в размер на 190,70 лв. Е. А. е осъдена да заплати на [фирма] разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 11,90 лв.
Въззивна жалба е подадена от работодателя и тя е срещу решението, с което са уважени исковете и възложената на търговското дружество тежест за разноските.
Пловдивски окръжен съд е потвърдил изцяло първостепенния съдебен акт.
За да постанови това решение, съдът установил, че А. е била в трудовоправна връзка с [фирма], П. и заемала длъжността „технически сътрудник – офис”. Уволнена е поради съкращаване на щата със заповед № 7/20.12.2010 г. на управителя на дружеството – работодател. Преди това, общото събрание на търговското дружеството е взело решение за съкращаване на една щатна бройка за въпросната длъжност, считано от 30.12.2010 г., откогато е в сила и утвърденото от управителя ново щатно разписание. На 20.12.2010 г. са издадени от управителя на дружеството и на същата дата на Е. А. е връчено писмено предизвестие № 1/20.12.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, със срок на предизвестието 30 дни, както и заповед № 7/20.12.2010 г. за уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 30.12.2010 г. При тези обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил съображения, че законосъобразността на заповедта за уволнение се изследва към датата на издаването й, която в случая е и датата на връчването й на ищцата. С оглед на това е приел, че към тази дата - 20.12.2010 г. не е налице съкращаване на щата, тъй като тогава е било в сила старото щатно разписание от 09.03.2010 г., в което фигурират три щатни бройки за процесната длъжност, като едва с новото щатно разписание от 30.12.2010 г. те са намалени на две бройки. Прието е още, че уволнението е назаконосъобразно, защото част от критериите на работодателя при извършения подбор са извън нормата на чл. 329 КТ.
При служебно извършена от касационната инстанция проверка за допустимост на въззивното решение съдът установи, че Пловдивският окръжен съд се е произнесъл без да е сезиран и в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 2767,20 лв. до 3159,12 лв. и Е. А. е осъдена да заплати на [фирма], П. съдебноделоводни разноски. В тази част решението следва да бъде обезсилено.
В останалата част, въззивното решение е неправилно.
Даденото от въззивната инстанция разрешение относно момента, към който се преценява дали е било извършено съкращаване в щата при работодателя, противоречи на тълкуването на закона, дадено по реда на чл. 290 ГПК, споделено и от настоящия състав.
Решението е неправилно поради противоречие със закона и следва да бъде отменено, като спора се разреши от настоящи състав, доколкото не е нужно да се извършват допълнителни процесуални действия по делото.
В исковата молба се твърди, че заповедта за уволнение е назаконосъобразна, тъй като към датата на връчване на заповедта не е в сила новото щатно разписание и освен това, изобщо липсва съкращаване на щата, тъй като първоначално бройките по щат за длъжността били две, с ново щатно разписание били увеличени на три, и накрая, с последното, в сила от 30.12.2010 г. били намалени отново на две
Твърденията за незаконосъобразност на уволнението са неоснователни.
Релевантните обстоятелства за това има или не съкращаване в щата са, дали има намаляване на щатната численост на персонала или заличаване на определена длъжност и едновременно създаване на нейно място на друга длъжност.
За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата трябва или щатните бройки, предвидени за определена длъжност да са намалели, съответно изцяло заличени или да е създадена нова длъжност, различна от заличената /изцяло или отчасти/.
За да е законосъобразно уволнението поради съкращаване в щата необходимо е да има такова реално съкращаване, което да е налице към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва такива промени. В случая, както стана ясно във връзка с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, уволнението е извършено на 30.12.2010 и на тази дата при работодателя има съкращение на щата.
Мотивите за промяната в щата, колко често се извършва тя и какъв е интереса на работодателя, са въпроси от негова компетентност и сами по себе си не влияят на извода за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ е ирелевантна, защото подобно оплакване не е въведено като основание в исковата молба, а съдът е длъжен и има право да се произнесе само в рамките на предмета на спора, очертан по съответния ред /чрез искова молба или изменение на иска/.
В заключение, заповедта за уволнение не страда от пороците, посочени от ищеца Е. А. и иска за отмяната й е неоснователен. Такива са и обусловените претенции за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът в касационното производство /ищец по делото/ следва да заплати на [фирма], П. сторените съдебноделоводни разноски за всички инстанции, като се приспаднат вече присъдените с решението на районния съд 11,90 лв.– общо 349,80 лв.
Дължимите по делото такси остават за сметка на бюджета на съдебната власт.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решение № 1392/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2313/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по иска с правно осн. чл.344, ал. 1, т. 3 КТ, предявен от Е. А. А. от [населено място], [улица] против „Б. лук” О., П. за сумата над 2767,20 лв. и за дължимите от Е. А. А. на [фирма], Повдив съдебноделоводни разноски от 11,90 лв.
ОТМЕНЯ решение № 1392/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2313/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 2767,20 лв., лихви за забава върху нея, считано от 18.02.2011 г., дължимите от [фирма], П. такси в полза на съдебната власт и съдебноделоводни разноски в полза на Е. А. А. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Е. А. А. от [населено място], [улица] против „Б. лук” О., П. за отмяна на уволнение по заповед № 7/20.12.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – офис”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение от 2767,20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, лихва за забава върху главницата, считано от 18.02.2011 г..

ОСЪЖДА Е. А. А. от [населено място], [улица] да заплати на „Б. лук” О., П. сумата в размер на 349,80 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК, сторени по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: