Р Е Ш Е Н И Е №130 гр. София,04.10.016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря И. Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2611/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение № 78 от 09.01.2015 г. по в.гр.д. № 47/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 40 от 13.12.2014 г. по гр.д. № 229/2014 г. на РС-Добрич, с което са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от банката -касатор срещу С. И. С. ЕГН: [ЕГН] и И. С. М. ЕГН: [ЕГН], с които се претендира да бъде установено, че двамата дължат солидарно на касатора по Договор за банков кредит „Жилище” № 11808/04.08.2005 г., сключен между банката и С. И. С. и по Договор за встъпване в дълг от 15.03.2011 г. сключен между втория ответник и банката и анекс №1/16.03.2011 г. и анекс №2/20.02.2013 г. суми в размер на : 15 857,47 лева-неизплатена част от главницата, 134,86 лева-текущи лихви за периода 25.10.2013 г.-21.11.2013 г., 1077,99 лева-просрочени лихви за периода 25.03.2013 -21.11.2013 г., 31,64 лева-наказателни лихви , 482,38 лева-неустойка за по същия период и 4274,01 лева- просрочени лихви по преструктуриран кредит за същия период, ведно със законната лихва от подаване на молбата по чл.410 ГПК и съдебни разноски в заповедното производство, както и в частта за разноските в исковото производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение Ответниците по касация чрез процесуалния си представител изразяват становище в открито съдебно заседание за нищожност и недопустимост на въззивното решение, поради наличие на арбитражна клауза. Претендират присъждане разноските пред настоящата инстанция. С определение №355 от 12.05.2016 г. постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК с цел проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да счете за недоказани по основание гореописаните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на липсата на своевременно представени в процеса погасителни планове, които са неразделна част от Договор за банков кредит „Жилище” № 11808/04.08.2005 г., сключен между банката и С. И. С. и двата анекса за преструктуриране на дълга: анекс №1/16.03.2011 г. и анекс №2/20.02.2013 г., въззивният съд е отчел, че неправилно първоинстанционният съд не е указал в доклада си по делото, че доказателствената тежест за изискуемостта на процесните вземания е на ищцовата страна- банката-кредитор, но е изложил съображения, че при липса на изрични оплаквания във въззивната жалба за непълен доклад не следва да се занимава с този въпрос. От друга страна съдът е счел, че липсата на самите погасителни планове, надлежно приобщени като доказателства по делото, е пречка да се приеме за установена съответната изискуемост на вземанията по кредита. По изложените съображения искът по чл.422 ал.1 ГПК е отхвърлен. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/ при евентуално произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване само на соченото от касатора основание, без такова относно неговата валидност и допустимост, би довело във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд да извършва проверка за неправилност, без да се произнася по предхождащата го такава за евентуална нищожност или недопустимост. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Допустимостта на съдебното решение се предпоставя и от редовността на исковата молба. Ето защо, при липса на прецизно изложени факти относно спорното право е налице нередовност на самата искова молба, а произнасянето по нея, без да е изпълнена преди това процедурата по отстраняване на тези нередовности води до недопустимост на самото произнасяне по същество на спора. За това, както въззивният, така и касационният съд трябва да следи служебно. В настоящия случай е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо, с оглед липсата на пълно излагане в ИМ на правопораждащите факти относно изискуемостта на редовно дължимите вноски по кредита, чието неплащане в договорения в погасителния план срок е основание за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита, поради което ВКС е допуснал обжалваното въззивно решение до касационен контрол. В исковата молба,с която съдът е приел,че е надлежно сезиран със спора липсва изложение на обстоятелствата,въз основа , на които ищецът претендира предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за банков кредит. ВКС с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК в т.5 се приема, че освен за случаите на нередовна ИМ, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. С оглед изложеното обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на допълнителни процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба , след което да се произнесе повторно с решение по същество. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 78 от 09.01.2015 г. по в.гр.д. № 47/2015 г. на Добрички окръжен съд ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за повторно произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.