5 Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 05.07.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4570 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. Т. чрез адв.Н. К. срещу решение № 1446 от 8.07.16г.,постановено по в.гр.дело № 2362/16г.на Софийския апелативен съд в частта,с която е отменено решение от 15.03.16г.,постановено по гр.дело № 17162/11г.на Софийски градски съд и е уважен искът с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен от С. Д. Д., за сумата 20 000 лв, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от излъчването на 21.10.11г.на епизод 4,сезон 1,част 2 от предаването „Г.ч.”по Н.т.,ведно със законната лихва,считано от 21.10.11г.до окончателното плащане. С определение № 352 от 27.03.17г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,като настоящият съдебен състав е счел,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.; решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о.; решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,а като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова при определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото противоправно виновно поведение на лицата от телевизионния екип,реализирал процесния епизод от предаването „Г.ч.”,при и по повод изпълнение на възложена от ответното дружество работа,изразяващо се в нарушение на конституционното закрепено в чл.32 от Конституцията на РБ право на личен живот на ищеца,който е записан и филмиран без негово знание при ясно/без замъгляване/показване на неговия образ,накърняващи неговата чест,достойнство и добро име.Изложени са съображения,че са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД- настъпили неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицата от телевизионния екип на ответника.От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и от свидетелските показания е прието,че в резултат на излъченото по Нова телевизия процесно предаване на 21.10.11г.С. Д. е развил кратка депресивна реакция, продължила около месец,лекувана медикаментозно.Колеги и приятели му се обаждали, за да го питат участвал ли е в побой,както се разбирало от телевизионния материал,от тези обаждания разбрал,че е сниман в предаването с внушение,че е участвал в масово сбиване в Н.,което силно го е шокирало и стресирало , трябвало е да обяснява на всички ,че не той е побойникът,а е само свидетел,участвал в разтърваването на бащата и дъщерята.Към момента на процесния деликт ищецът е работил по трудов договор в [фирма] на длъжност „мениджър подемно-транспортна техника” и се е притеснявал от отлив на клиенти поради накърнената му репутация,както и от загуба на работата си.Като е съобразил продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца,вида и степента на психическите увреди,установени от психиатричната експертиза,възрастта му – 32г.,преживяните неудобства,притеснение и обида,опетняване на доброто му име като човек и като мениджър на търговско дружество,въззивният съд е определил сумата 20 000 лв обезщетение,като е счел, че същата справедливо ще възмезди ищеца за претърпените от него вреди от неимуществен характер. В касационната жалба се излагат оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Искането е за обезсилване на решението или за отмяната му и отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата С. Д. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,приема следното. Въззивното решение е валидно.Наличието на хипотезата по чл.22 ал.1 т.5 ГПК не е основание за нищожност на решението,а и разглежданият случай не е такъв.Съдия Г. Н.,която е докладчик по делото във въззивната инстанция,не е постановила първоинстанционното решение. Обстоятелството,че е участвала в разглеждане на делото в първата инстанция, не е основание за отвод по смисъла на чл.22 ал.1 т.5 ГПК,тъй като не е взела участие при решаване на спора по същество. Касационната жалба е частично основателна. В случая съдът правилно е установил фактическата обстановка относно непозволеното увреждане,вида и характера на настъпилия вредоносен резултат.Изводите относно справедливия размер на обезщетението,необходимо да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди, обаче са направени,без да се обсъдят всички относими обстоятелства.Не са отчетени продължителността и интензивността на болките и страданията от неимуществен характер – ищецът е развил кратка депресивната реакция – около месец,която не е довела до влошаване на здравословното му състояние; възрастта му – 32 г.,която предпоставя бързо възстановяване от психическата травма ; не е установено по делото да са последвали конкретни негативни последици по отношение на работата му като „мениджър подемно-транспортна техника” в [фирма].Съобразяването на тези данни обуславя извод,че претърпените от ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания са били със значително по-нисък интензитет и по-малък обем за да бъдат остойностени в размер на 20 000 лв.Ето защо,настоящият съдебен състав счита,че справедливият размер на дължимото обезщетение за тяхното репариране възлиза на сумата от 10 000 лв. С оглед на изложеното,налице са касационни основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.Решението в обжалваната част следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови ново решение,с което да се отхвърли искът за разликата над 10 000 лв до 20 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е нарушено правото му за участие по делото пред въззивния съд.Като е дал ход на делото в открито заседание на 24.06.16г.и не е уважил молбата на процесуалния му представител за отлагане поради пътуването му извън страната,въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК,предвиждаща отлагане на делото,ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие,което страната не може да отстрани.В случая управителят на дружеството е бил редовно призован,могъл е да се яви в съдебно заседание и да организира защитата си. Не са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на доказателствения материал по делото.Действително въззивният съд не е назначил оглед на вещественото доказателство /D./ по реда на чл.204 ГПК,след като е приел,че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение,като сам е изгледал записа на лаптоп,без възможност на страните да вземат становище,но той не е имал правомощие да преповторя това процесулно действие,тъй като във въззивната жалба на С. Д. не е направено такова конкретно оплакване.Според чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.В този смисъл е т.2 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. Заключението на медийната експертиза е възприето от съда като обосновано и съдебният състав изчерпателно го е обсъдил в неговата взаимосвързаност със свидетелките показания.Суверенно право да съда е да прецени кои свидетелски показания да кредитира,стига да изложи съображения за това,а в обжалваното решение са изложени мотиви в този смисъл. С оглед на изложеното,налице са касационни основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.Решението в обжалваната част следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови ново решение,с което да се отхвърли искът за разликата над 10 000 лв до 20 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на спора направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска за трите инстанции възлизат на 1722.40 лв,а от ответника – в размер на 506 лв.Съответно в полза на ищеца следва да се присъди разликата между двете суми в размер на 1216.40 лв . Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1446 от 8.07.16г., постановено по в.гр.дело № 2362/16 г.на Софийския апелативен съд в частта,с която [фирма] е осъдено да заплати на С. Д. Д. на основание чл.49 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от излъчването на 21.10.11г.на епизод 4,сезон 1,част 2 от предаването „Г.ч.”по Н.т. за размера на 10 000 лв до присъдените 20 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. Д. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10 000 лв до 20 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма],със седалище е адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на С. Д. Д.,ЕГН [ЕГН],гр.София, [улица], сумата 1216.40 лв/хиляда двеста и шестнадесет лв и четиридесет ст/деловодни разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.