6 Р Е Ш Е Н И Е № 488 София,19 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Кети МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 519/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Б. Х. М. срещу въззивно решение № 123/02.07.2010г. по внохд № 115/2010г. по описа на Б. апелативен съд. В жалбата се поддържа,че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения,същото е незаконосъобразно,а наказанието е явно несправедливо.Прави се искане да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК и се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,да се намалят размерите на уважените граждански искове и срока на лишаване от правоуправление. Гражданските ищци и частни обвинители Юл. и Ем.Б. и Ф.И. намират жалбата за неоснователна.Гражданските ищци Ю.Б. и Ем.Б. с писмена молба са заявили,че оттеглят предявените срещу подсъдимия граждански искове.Н.Г. не се яви в съд.заседание.Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като наказанието не е явно несправедливо,налице е смърт на две лица отделно телесно увреждане,навлязъл е в насрещната лента Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 16 от 27.04.2010г. по нохд № 576/2009г. С.т окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Б. Х. М. за ВИНОВЕН в това,че на 25.03.2009г. по главен път ІІ-48 на около 2,5 км. от с.Тича,общ.Котел,при управление на МПС-л.а. „Ф. П.” с ДК № Т 9073 ХТ е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.6 т.1 от ЗДвП,чл.63,ал.2 т.1 от ППЗДвП,чл.20,ал.1 от ЗДвП,чл.20,ал.2 от ЗдвП и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица-на Ф. Б. Х. на 58 г. и на съпругата му А. М. Х. на 54 г. и двамата от гр.Търговище и средни телесни повреди на две лица-на Ф. О. И. на 57г. от с.Трескавец,обл.Търговище и на Н. Х. Ю. Г. на 41г. от с.Буйново,обл.Търговище,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3 б.”б” предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.342,ал.1 и чл.54,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На основание чл.343Г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законните последици,както следва:1. На Ю. Ф. Б. сумата 120 000 лева за смъртта на двамата й родители/за всеки по 60 000 лева/,като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния му размер. 2. На Е. Ф. Б. сумата 120 000 лева за смъртта на двамата й родители/за всеки по 60 000 лева/,като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния му размер .3. На Н. Х. Ю. Г. сумата 5000 лева. 4. На Ф. О. И. сумата 10 000 лева/по 5 000 лева за всяко увреждане/. С обжалваното решение Апелативният съд Б. е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ деянието на подсъдимия по чл.343,ал.3 б.”б” вр.с ал.4 НК и ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.6,ал.1 ЗДвП. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и да са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Установените по делото фактически положения,които не могат да се преобсъждат от касационната инстанция,са дали основание на съдилищата да приемат,че подсъдимият е осъществил от обективна и обективна стрА. състава на възведеното обвинение.Изводите са съответни на доказателствата събрани,проверени и А.лизирани съгласно разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК. От данните по делото е видно,че подсъдимият като водач на МПС е нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП и в Правилника за на неговото приложение.На инкриминираната дата и място,при движение със скорост около 72 км/ч,предприел завой в ляво на път с наклон от около 5 градуса,с мокра и хлъзгава от преваляващ сняг настилка.При навлизане в острия завой,за да предотврати навлизането в десния за него банкет,завъртял волА. на ляво,при което действие автомобилът загубил странична устойчивост,завъртял се около вертикалната си ос в посока,обратна на часовниковата стрелка и при странично плъзгане пресякъл маркираната надлъжно на пътя непрекъсната линия и навлязъл в насрещната лента за движение.В същото време по нея се движил автомобил цистерна „Ман”,газовоз,управляван св.Г.Г.,със скорост около 25 км/ч.Виждайки автомобила на подсъдимия той намалил скоростта,като задействал спирачната система ,но ударът бил непредотвратим,въпреки намалената му скорост до 12 км./ч.В резултат на удара в областта на предната,челна част на автомобила”Ман” и страничната дясна част на лекия автомобил в областта на предната дясна врата,пострадали двамата съпрузи-Ф. Х. и А. Х.,които били седнали на десните предна и задна седалка и които получили несъвместими с живота съчетани травми,от които починали на място.Освен смъртта на двамата,пострадали и пътуващите на задната седалка Ф. И. и Н. Г.,на които били причинени средни телесни повреди. Прието е,че вредоносните увреждания са в причинна връзка с нарушенията на правилата на движение от стрА. на подсъдимия М..Последният е нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.63,ал.2 т.1 ППЗДвП,тъй като се е движил със скорост несъобразена с релефните особености-наклонен терен,със състоянието на пътя,неконтролиране непрекъснато на управлението на превозното средство и навлизане в насрещната лента за движение,пресичайки единичната непрекъсната линия. При така установените и приети фактически обстоятелства,които не се оспорват от подсъдимия,материалният закон е приложен правилно,а въззивният съд е съобразил обстоятелството,че нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП е обща спрямо нормите на чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и на чл.63,ал.2 т.1 на ППЗДвП,поради което с решението си го е оправдал по това обвинение.Правилно съдът е преквалифицирал деянието като извършено по чл.343,ал.3 вместо по чл.343,ал.4 НК,тъй като последната норма не е отделен фактически състав,а пояснителна и с нея е прокаран принципа на „поглъщане” на по-леки от по-тежки престъпни състави. По изложените съображения решението с което е потвърдена присъдата в частта относно деянието,вината,наказателната отговорност на подсъдимия,приложението на материалния закон е законосъобразно,постановено при спазване на процесуалните правила.Възражението на подсъдимия касае наказанието-по размер и начин на изтърпяване,както и размера на присъдените граждански обезщетения. Оплакването за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото. Касационната инстанция след проверка на обстоятелствата формиращи преценката за наказание съобразно изискванията на чл.54 и чл.36 НК,не намери основание за извод,че наказанието е явно несправедливо. Разпоредбата на чл.343,ал.3 б”б” НК предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.От присъдата е видно,че наказанието на М. е определено в размер близък до минималния такъв в закона.Следва да се има предвид,че освен смъртта на двамата съпрузи,с неправомерното си поведение като водач на МПС,подсъдимият е увредил още две лица,на които е причинил средни по квалификация,но също сериозни телесни увреждания общо пет на брой.Тези обстоятелства,както и данните за налагани административни нарушения,включително и за превишена скорост наред с високата степен на обществена опасност на деянието и допуснатите груби нарушения на правилата за движение налагат извода,че наказанието е в пределите на закона,съответно на тежестта на извършеното и всички обстоятелства по чл.54 НК от значение за неговото индивидуализиране.Изложеното е съобразено от двете предходни съдебни инстанции,които са отговорили по реда на чл.339,ал.2 НПК на довода за явна несправедливост. Мотивите се споделят от касационния състав,който също счита че наказанието в обжалвания размер не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което не следва да бъде намалявано. Обстоятелството,че е пропуснал възможността да се ползва от съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция,респ.че е в родствени отношения със загиналото семейство,не променят високата степен на обществена опасност на деянието и не дават основание за по-голямо снизхождение.Наказанието отговаря на целите визирани в чл.36 НК. Наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години също е справедливо,поради което няма основание да бъде намалено. С оглед постъпилата по делото молба с вх. № 1755 от 12.10.2010г. от Е. Ф. Б. и Ю. Ф. Б.- наследници на загиналите А. М. Х. и Ф. Б. Х.,с която оттеглят по реда на чл.232 от ГПК предявените граждански искове срещу подсъдимия Б. Х. М.,касационният състав намери,че в при така заявеното искане потвърдено в съдебно заседание, производството по предявените срещу подсъдимия граждански искове за сумата от по 250 000 лева за всеки от тях ведно със законните последици следва да се прекрати. По отношение гражданските искове уважени в полза на необжалвалите граждански ищци Ф. И. и Н. Юсеин-Гюнеш, решението следва да се остави в сила.Размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е съобразен с тежестта на телесните увреждания,както и с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Основание да бъдат намалени присъдените суми не е налице С оглед на изложеното тъй като при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл.348 НПК,съдебният акт следва да се остави в сила в наказателната му част и в гражданско осъдителната, касателно присъдените на гражданските ищци Ф. И. и Н. Юсеин-Гюнеш обезщетения за неимуществени вреди.В гражданската част относно уважените граждански искове на гражданските ищци Е. и Ю. Б.и-решението следва да се отмени,да се отмени и присъдата в тази част на С. окръжен съд и образуваното съдебно производство по предявените от тях граждански искове да се прекрати. Като взе предвид изложеното и на основание чл.354,ал.1, т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 123 от 02.07.2010г. по внохд № 115/2010г. по описа на Б. апелативен съд в наказателната му част и в частта относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Ф. О. И. и Н. Х. Ю.-Г. ОТМЕНЯВА въззивното решение в частта,в която е потвърдена гражданско осъдителната част на присъда № 16 от 27.04.2010г. по нохд № 576/2009г. по описа на С. окръжен съд по отношение на уважения срещу подсъдимия Б. Х. М. граждански иск в полза на Ю. Ф. Б. и Е. Ф. Б.. ОТМЕНЯВА присъда № 16 от 27.04.2010г. постановена по нохд № 576/2009г. от С. окръжен съд само в частта,в която подсъдимия Б. Х. М. е осъден да заплати на Ю. Ф. Б. и Е. Ф. Б. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по 120 000 лв.за всяка една/по 60 000 лв. за всеки един от родителите им/ ,ведно със законната лихва от датата на увреждането-25.03.2009г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и държавна такса върху уважените искове в размер на 9 600 лева На основание чл.354,ал.2 т.5 изр.последно НПК ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Е. Ф. Б. и Ю. Ф. Б.-наследници на А. М. Х. и Ф. Б. Х. граждански искове за сумите от по 250 000 лева за всяка от тях,срещу подсъдимия Б. Х. М. за претърпени неимуществени вреди. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: