Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 22.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 677 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимата С. В. К. – Б. против решение № 4 от 18.04.2018 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 51/2016 г. С жалбите са въведени касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът не е посочил минимално необходимите съставомерни обстоятелства по чл. 123, ал. 1 НК, което е довело до нарушение на материалния закон - в бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 НК са били включени общи и диспозитивни разпоредби от законови и подзаконови нормативни актове, които регламентират принципи и самите правни норми са с бланкетен характер, а някои от тях имат за адресат пациента или лечебното заведение, респ. текстове от Закона за здравето, Наредба № 25/1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ и Кодекса за професионална етика на лекарите (КПЕЛ) не съдържат конкретни, ясно и императивно очертани задължения, които съдът е приел подсъдимата Б. да не е изпълнила - детето да не е било незабавно насочено за настаняване в отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) и да не е повикан своевременно реанимационен екип оттам за интубация с цел осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища, и няма правила за добра медицинска практика или „алгоритъм”, които да установяват посочените изисквания; в противоречие с правната теория и съдебната практика въззивният съд е запълнил бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 НК с факти вместо с конкретно друго правно съдържание и така недопустимо е заменил изискването за конкретизация с описателно изложение и собствените си разсъждения за дължимото поведение на подсъдимата Б.; според решение на Върховния касационен съд бланкетните наказателно правни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт - в чл. 80 от Закона за здравето законодателят е предвидил регламентирането на правила за добра медицинска практика, които нямат нормативен характер, но правила за добра медицинска практика за лечението на заболяването остър епиглотит не са приети, няма и медицински стандарти, утвърдени съобразно чл. 6 от Закона за лечебните заведения с наредба на министъра на здравеопазването; нормата на чл. 123, ал. 1 НК въвежда отговорност при осъществяване на правно регламентирана дейност и изисква да бъдат нарушени конкретни правни задължения, а не „добри практики” - „добрата практика” е абстрактна мярка, чийто обем и съдържание са различни във всеки отделен случай; изводите си за съществуването на добри медицински практики съдът е изградил въз основа на експертиза, която не може да създава задължения – тя е способ за подпомагане на оценката на решаващия орган, за да се направят изводи въз основа на специалните знания от известни за неизвестни факти, но не и за правото; свободната лекарска преценка не подлежи на наказателноправна оценка, ако не са нарушени конкретни правила, а при липсата на правила субективната преценка на експертите за правилност на поведение не води до ангажиране на наказателната отговорност на лекаря. Посочва се също, че обжалваното решение е вътрешно противоречиво и волята на съда е неясна, което е направило защитата невъзможна - Бургаският апелативен съд е потвърдил присъда за допуснати нарушения на нормативни изисквания (по Закона за здравето и Наредба № 25/99 г.) при лечението на заболяването остър епиглотит, макар изрично да е признал в мотивите, че нормативно установени правила за лечението на пациенти с диагноза остър епиглотит няма; решението е взето при игнориране на доказателствата и липсата на мотиви, тъй като въззивният съд не е посочил основанията, поради които е отхвърлил надлежно формулираните съществени доводи и възражения на жалбоподателите - не е отговорил на възраженията, че по делото не е установена непроходимост на горните дихателни пътища, които защитата е навеждала, основавайки се на показанията на св. Д., извършила интубирането, на отразения в анестезиологичния журнал оток на гласните връзки, на вписаното в историята на заболяването за дихателна честота на детето, както и на заявеното от св. П., извършил аутопсията, чийто показания относно непосредствено възприети факти съдът е отказал да кредитира с незаконосъобразния аргумент, че вещите лица приемали друго и в нарушение на чл. 14, ал. 2 НПК е отдал приоритетно значение на протокола за аутопсия, но и без да изложи съображения кое от неговото съдържание опровергава свидетелските показания и без да е посочил къде в протокола има записано, че са установени белези на механична асфикция и запушване на горните дихателни пътища, защото такава констатация в протокола няма. Наред с това Бургаският апелативен съд е игнорирал задължителните указания, залегнали в Решение № 1 от 25.02.2016 г. на Върховния касационен съд по н. д. № 1366/2015 г. - кредитирал е експертизите, назначени на досъдебното производство, въпреки посочената им негодност в отменителното касационно решение; след като сам е назначил нова експертиза, въззивният съд е разпитвал вещите лица от повторната експертиза на досъдебното производство, възложил им е допълнителна експертиза със задача да изготвят констативно-съобразителна част, макар именно липсата на обстоятелствена част да е довела до необоснованост на експертното заключение, поради което касационният състав е указал назначаване на нова експертиза; в съдебно заседание защитата е възразила срещу приемането на т. нар. „допълнително заключение”, позовавайки се на факта, че в него се дава заключение за необоснованост на новата седморна експертиза, направила е искане за повторно изслушване на вещите лица или за назначаване на арбитражна експертиза с оглед противоречивите становища, но двете искания са били оставени без уважение; съдът цитирал извадки от учебници от текста на съдебномедицинска експертиза, а отказал да приеме писмени материали от по-актуална медицинска литература; не е обсъдил явната заинтересованост по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК на експертите от повторната експертиза, изготвили „допълнителното заключение” при предварителното им ангажиране с отговори на поставените им въпроси, каквито изисквания произтичат от разпоредбата на чл. 148 НПК, отказал е да кредитира седморната експертиза преобладаващо с мотиви за противоречие на изводите й със заключенията на другите експертизи, пропускайки да съобрази констатацията, направена и от Върховния касационен съд, че трите експертизи са дали различни заключения по основен въпрос - причината за смъртта на детето; тези действия изразяват пристрастността на съдебния състав и са накърнили правото на защита на подсъдимата Б.; решението почива на предположения, тъй като въззивният съд е приел, че правилно предприетото от подсъдимата лечение - медикаментозно и поставяне на кислородна маска, е могло да има положителен ефект само след извършване на интубацията, но по делото няма данни, че при интубация, последвана от описаните действия, лечението е щяло да има положителен ефект, а това не се е твърдяло и от експертите; наложеното наказание е явно несправедливо - съдът неправилно е аргументирал високата степен на обществена опасност на деянието с възрастта на пострадалата, която не може да бъде нито смекчаващо, нито отегчаващо обстоятелство, преценявал е професионалния опит, доказаните качества на подсъдимата като лекар и изолираността на случая като отегчаващи, докато те са смекчаващи отговорността обстоятелства, отказал е да отчете продължителността на процеса като изключително смекчаващо обстоятелство и да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, въпреки практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд на Република България, не е изложил мотиви, които са налагали след осем години да бъде определено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от две години спрямо лекар, който не е имал никакви нарушения. Направени са алтернативни искания в съответна последователност - за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на решението, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание защитниците (адв. Л., адв. С. и адв. Г.) поддържат жалбите с целия обем от изложените в тях доводи. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. К.) счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 16.01.2015 г. на Сливенския окръжен съд по н. о. х. д. № 225/2014 г. подсъдимата С. В. К. - Б. е призната за виновна в това, на 20.04.2010 г., за времето от 14.40 ч. до 16.10 ч., в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в Детско отделение на МБАЛ „Св. П.” АД-Я. и началник на отделението, в нарушение на чл. 79, чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 93, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 5 от Наредба № 25/99 г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл. 2, т. 1 и т. 3, чл. 3 и чл. 8 от Кодекса за професионалната етика на лекарите в България, на общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и на установените, наложени и приложими добри медицински практики и лечебен алгоритъм за лечение на заболяването остър епиглотит, е причинила смъртта на А. С. Д., поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от две години. Подсъдимата е осъдена за заплати на гражданския ищец Ю. И. Д. и на гражданския ищец С. Т. Д. сумата от сто хиляди лева, на всеки поотделно, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. С решение № 4 от 18.04.2018 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 51/2016 г. присъдата е потвърдена и подсъдимата е осъдена да заплати разноски, направени във въззивното производство. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Разгледано в светлината на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК съдържанието на въззивното решение потвърждава доводите на жалбоподателите за допуснати процесуални нарушения от Бургаския апелативен съд, ограничили правото на защита на подсъдимата Б.. Въззивното производство, приключило с атакувания съдебен акт, е второ поред. С решение № 1 от 25.02.2016 г. по н. д. № 1366/2015 г. Върховният касационен съд е открил както безусловни основания за отмяна на предходното въззивно решение - съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, така и касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК поради неоснователно отхвърленото искане на защитата за назначаване на нова комплексна съдебно-медицинска експертиза с цел изясняване на действителната причина за смъртта на пострадалата, която съдът е следвало да допусне в изпълнение на принципните изисквания по чл. 13 и чл. 14 НПК, и на правото на защита по чл. 15 НПК. Касационният състав, съобразявайки и доводите на защитниците, с които те настоятелно поддържали направеното искане, е подкрепил позицията си със съображения за необоснованост на трите експертни заключения и съмнение в правилността им по въпрос от първостепенно значение за правилно решаване на делото - причината за смъртта на пострадалата Д. (както липсата на обосновка - вещите лица „не обосновали от какво е възникнала острата сърдечно съдова недостатъчност, „не споменали” или „не коментирали” констатираните менингит и миокардит, и защо те не са основна причина за смъртта на пострадалата, така и наличието на противоречия между експертизите при посочената причина за смъртта - „освен остър гноен абседиращ епиглотит, всяка от тях навеждала допълнително други”, оставено по делото съмнение, че не остър епиглотит, а други медицински причини са довели до смъртта на момичето). По същата линия на разсъждения е посочил необходимост от експертиза, която „да потвърди или да отхвърли” правилността по този въпрос на експертните изводи („да потвърди първоначалната диагноза или причината за смъртта да се търси сред някоя от останалите медицински находки ...”). Въззивният съд е споделил съображенията на касационния състав, очевидно разчитайки ги именно в този смисъл, поради което с определение от 17.03.2016 г. е назначил повторна съдебно медицинска експертиза, за да се проверят изводите на експертите (позовал се е на указанията на ВКС, а мотиви в контекста на чл. 335 НПК не е изложил). Производството по експертизата съдът е възложил на състав от седем други вещи лица и им поставил същите въпроси, на които били дадени отговори от предходните три експертизи (поставените в хода на наказателното производство и указаните в решението на ВКС). След депозираното и прието заключение на тази експертиза, Бургаският апелативен съд се е заел да отстранява непълнота в една от предходните експертизи (определена като повторна – л. 17 от мотивите) - първоначално посредством разпит на вещите лица, след това им възложил да я допълнят с изготвянето на констативно-съобразителна част към дадената от тях експертиза и накрая - да изготвят допълнение към тази допълнителна експертиза, формулирайки поставените им задачи според отделните съображения, намерили място в отменителното касационно решение. Така на практика отново им е задал въпроса за причината за смъртта на пострадалата Д.. Процесуалните действия на Бургаския апелативен съд основателно предизвикват възраженията на защитниците. Първо, в мотивите на въззивното решение изрично е отбелязано, че и трите експертизи от досъдебното производство, което означава и повторната експертиза, изготвена от петчленния експертен състав, са дали отговор на основните въпроси по делото, в т. ч. на въпроса за причината за смъртта на детето (л. 34). Респективно, за съда очевидно не е съществувала необходимост от поставянето на нови въпроси, които дотогава не са били зададени и обстоятелства, които са останали неизяснени при провеждане на тези експертизи. Изборът на експертиза, която да допълва е мотивирал с констатацията си, че вещите лица също, както и експертите от повторната седморна експертиза, били преглеждали под микроскоп хистологичните препарати при изготвяне на първоначалната си експертиза в хода на досъдебното производство, а не са работели само по писмени данни. Следователно, съдът е приел, че трябва да назначи допълнителна експертиза по същите въпроси и при предоставени еднакви изходни данни и обекти за изследване, по които е получил отговор от назначената с определението му от 17.03.2016 г. и приета в открито съдебно заседание повторна седморна съдебномедицинска експертиза. Второ, за да приеме непълнота, Бургаският апелативен съд, формално стъпвайки на отделно взет израз от съображенията, е разкъсал цялостния смисъл на мотивите, залегнали в касационното решение. Посоченият недостатък логично и с достатъчна яснота е бил обвързан от Върховния касационен съд с отсъствието на изложени от вещите лица аргументи (обосновка, аргументация, мотивировка) в подкрепа на заключението. Според разпоредбата на чл. 153 НПК, когато съдът счете, че експертизата е непълна назначава допълнителна експертиза. Доколкото тя е свързана с изводите на първоначалната експертиза, Бургаският апелативен съд не е могъл да възлага на експертите, изготвили повторната експертиза от досъдебното производство да допълват отговорите на по-рано зададените им и разрешени от тях въпроси, след като тези отговори от заключението вече са били преценени като необосновани и предизвикващи съмнение в правилността си. Именно на посоченото законно основание в случая е била назначена нова повторна съдебномедицинска експертиза в рамките на въззивното производство. Дори в хипотезата когато съдът констатира необходимост от назначаване на експертиза поради наличието едновременно на основания за допълнителна и повторна експертиза, следва да назначи повторна експертиза, на която да бъдат зададени и допълнителните въпроси във връзка с изследваните обстоятелства по делото. Затова, в ситуацията на конкуриращи се експертни мнения по основните фактически въпроси, поставени за разрешаване пред него, Бургаският апелативен съд е разполагал с възможност да прибегне до помощта на т. нар. „арбитражна експертиза”, насочена към преодоляване на разногласия между експертни заключения. Надлежно формулираното искане на защитата е отхвърлил с най-общите мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 153 НПК. Вярно е, че експертизата не е изрично закрепена в посочената процесуална разпоредба, но тя е утвърдена в практиката на Върховния касационен съд (напр. Решение № 25 от 28.07.2000 г. по н. д. № 563/99 г., І Н.О.), поради което не съществува процесуална пречка да бъде използвана от съда в изпълнение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК. Процесуалните действия на Бургаския апелативен съд с назначаването на допълнителна експертиза (и допълнение към нея), която не е отговаряла на условията по чл. 153 НПК логично потвърждават доводите на защитниците, че заключението се е свеждало до опровергаване на изводите на вещите лица от повторната седморна експертиза, каквото не може да бъде основното й предназначение. Съдържанието на обжалваното решение позволява да се проследи, че разясненията на вещите лица, пространно пресъздадени в мотивите, са послужили на въззивния съд, за да противопостави едно научно мнение на друго в областта на медицината. В тази връзка жалбоподателите изтъкват, че повторната седморна съдебномедицинска експертиза е била отхвърлена преобладаващо по съображения за противоречие на изводите й със заключенията на другите експертизи. Поначало съдът по същество суверенно преценява дали да кредитира експертното заключение. По силата на чл. 154, ал. 2 НПК, ако не е съгласен с него е длъжен да се мотивира. Мотивите безусловно не могат да бъдат произволни, а основани на данните по делото. Затова Върховният касационен съд разполага с правомощия да упражни контрол относно съображенията, заради които съдът е счел, че следва да отхвърли приложената по делото експертиза. Проверката установява, че мотивите са недостатъчни, неясни, противоречиви, не произтичат от установените факти по делото и оправдават довода на защитниците на подсъдимата. Бургаският апелативен съд е открил противоречие в отговора на вещите лица за правилно диагностициране поради отразеното в епикризата от подсъдимата Б., че менингорадикулерно дразнене не е констатирала. Успоредно е отбелязал поясненията на всички вещи лица, включително на експертите от кредитираните експертизи, че вирусният менингит не е провокирал клинично установими признаци. При това положение остава напълно неясно защо съдът е счел като необосновано експертното становище за правилно поставената първоначална диагноза с оглед състоянието на пострадалата Д. въз основа на снетата анамнеза и проявените клинични симптоми при осъществения медицински преглед и защо липсата на констатирано менингорадикулерно дразнене изключва в конкретната ситуация специализираното мнение на експертите. Въззивният съд е отхвърлил експертизата и с аргумента, че вещите лица не извършили определени изследвания (вирусологично, микробиологично и пр.), които били необходими за диагностицирането според другите експерти. Открил е пропуск в експертната дейност, тъй като не съотнесли едни данни към други, залегнали в протокола за аутопсия и не коментирали част от симптоматиката, забелязана от свидетелите, която послужила за различен отговор на останалите експерти. Бургаският апелативен съд обаче изрично е отбелязал, че вещите лица от седморната експертиза са се основавали на медицинската документация, свидетелските показания и находката при аутопсията. Въпреки това е отхвърлил изготвената експертиза, изисквайки детайлно пресъздаване на съвкупността от данни, които те са съобразявали, за да мотивират изводите си. Отделно, при неяснота дали експертите са анализирали целия обем от релевантни обстоятелства и всеобхватно са изследвали доказателствения материал по делото, съдът по същество разполага с правомощия да преодолее неяснотата чрез допълнителен разпит в съдебно заседание, в т. ч. по собствена инициатива. Противно на това, Бургаският апелативен съд последователно е отклонявал всички усилия да получи нови разяснения по проведената експертиза, които да подпомогнат оценката на експертното заключение. Надлежно формулираното искане от страна на защитниците е оставил без уважение. Стигнал е до напълно неприемливата крайност в разсъжденията си, че комисионната експертиза била „основно и единствено” изготвена от изводите на едно вещо лице, стъпвайки на собствената си преценка какъв точно дял следва да се отдаде на аутопсионната диагноза и хистологичните изследвания при изясняване на причината за смъртта. Грубо е принизил ролята и обема от специални знания на другите вещи лица, които са участвали в състава, достигнал до единно становище. Бургаският апелативен съд не е изложил съображения, че задачите и отговорите са надхвърляли сферата на компетентност на някой от експертите с обща специалност, в случая медицина, или вещите лица от останалите експертизи са отговаряли на по-високи процесуални изисквания от вещите лица, изготвили седморната съдебномедицинска експертиза. Приел като необосновано и неправилно становището, изказано от вещите лица (л. 16 от мотивите), че няма утвърдени правила за поведение на лекаря, които да го задължават при прием на дете в случай на диагностициране на остър епиглотит първо (при първа среща с болния) да направи незабавно интубация, а такава се налага само при дихателен арест (спиране на дишането). Преиначил е неговата същност, разглеждайки го от различен ъгъл - липса на „медицинска практика, налагаща интубация…” (л. 38). В тази връзка се е основавал на пасажи от учебници по медицина, които другите вещи лица били цитирали за наложила се практика „през последните години” (учебници, изд. от 1996 г. и 1998 г.). да се прилага с успех интубация, но като алтернатива („вместо”) на съществуващата дотогава практика да се извършва трахеотомия. Мотивирал е необоснованост и поради използваните данни от международни изследвания, датиращи през периода 2010 г. - 2014 г., за наличието на различни схващания относно действията, които би предприел лекарят (да извърши веднага интубация или да вземе решение за това в зависимост от конкретното състояние на пациента (л. 38), а следователно, за присъствие на спорни позиции и в международен план както от научна, така и от практическа гледна точка. Макар да не се е усъмнил във високата степен на компетентност на вещите лица от седморната съдебномедицинска експертиза, съдът декларативно е отразил, че данните не били учебни пособия и източник на информация за добра медицинска практика, докато другите експерти били посочили учебници. В тази аспект защитниците основателно изтъкват, че Бургаският апелативен съд не е кредитирал заключението, тъй като експертите са се позовавали и на по-новите научни и други публикации в областта на медицината. Съдът е допълнил мотивите си за неправилност на заключението, в което вещите лица от седморната съдебномедицинска експертиза били заявили, че няма данни за утвърдени задължителни правила за поведение при заболяването остър епиглотит, изискващи спешна консултация с терапевт от ОАИЛ на МБАЛ „Св. П.” в [населено място]. Обосновал се е с правилата за прием на пациенти и алгоритъм при приемане на спешно болно дете в детското отделение. Съображението, въпреки използваната формулировка от съда, противоречи на изрично подчертаното на л. 33 от решението, че тези правила и алгоритъм не са били официално приети от ръководството на болничното заведение. При това положение, мотивите не позволяват да се разбере защо съдът ги е счел за утвърдени задължителни правила, които опровергават получения отговор от състава на вещите лица. Повече яснота не внася и пресъздаденият текст на т. 2, б от алгоритъма, съдържащ изброяване на мерките при деца с неадекватно дишане (л. 38). В него не фигурира нито предвидено изискване за консултация с лекар от ОАИЛ на болницата, нито предимство на ендотрахеалната интубация пред останалите мерки - асистирана вентилация с кислород с маска и амбу. Ето защо неясните, непълни и противоречиви мотиви, поради които е била отхвърлена повторната седморна съдебномедицинска експертиза подкрепят доводите на защитата за едностранчив подход при оценката на заключението и неоправдан приоритет на едно експертно мнение пред друго по въпроси, изискващи равнище на специални знания, каквито съдът не е притежавал и затова ги е задал на експерти в съответната научна област. Както Върховният касационен съд е имал повод да подчертае в Решение № 25 от 28.07.2000 г. (н. д. № 563/99 г., І Н.О.), съществува и вероятност различията между експертизите да не могат да бъдат преодолени с оглед противоположните научни виждания на експертите, респ. в конкретния случай да се запази и съмнението, поради което след предходното касационно решение по делото е била назначена повторната седморна съдебномедицинска експертиза. То обаче не може да бъде отстранявано с произволното й отхвърляне в нарушение на правото на защита на подсъдимата Б.. За сметка на това Бургаският апелативен съд е пропуснал да отговори на съществения довод, че с решението си от 25.02.2016 г. по н. д. № 1366/2015 г. Върховният касационен съд е определил експертизите от досъдебното производство като негодни. Съображенията, че те били надлежно възложени и приети в открито съдебно заседание, затова подлежат на оценка, не покрива изискването за мотивиран отговор на довода в аспекта, повдигнат от защитниците. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 339, ал. 2 НПК Бургаският апелативен съд е бил длъжен точно и ясно да посочи дали счита или не, че констатираният недостатък при оформяне на всяка експертиза е порок, при който тя следва да бъде отхвърлена на процесуално основание, съответно експертизата се явява негодна да бъде използвана при установяване на съществените факти и обстоятелства по делото. Признатото като процесуално недопустимо експертно заключение е безпредметно да се преценява от гледище на неговата правилност. Мотивите съдържат противоречия, свързани с експертните заключения и в други направления. Въз основа на кредитираните експертизи Бургаският апелативен съд е определил интубацията като утвърден метод за осигуряване на достъп на въздух, а посочените от вещите лица извадки от учебници потвърждавали становището им, че „този алгоритъм на лечение е утвърден и в медицинската наука” (л. 44). Посочил го е също като „метод на лечение или манипулация” (л. 45) без да изясни има ли и каква е разликата. На възражението на защитата, че спазването на определени изисквания за поведение при лечението на пациенти с определени заболявания е регламентирано чрез обявените в клиничните пътеки алгоритми на лечение, а клинична пътека № 95, приложена по делото, не предвижда лечебна процедура интубация, въззивният съд не е обърнал никакво внимание. Отговор в мотивите няма. Поначало клиничните пътеки са базирани на съвременните общоприети европейски и световни стандарти за качество на медицинската помощ. Затова въззивният съд не е могъл да подмине въпроси с основно значение и да ги замести с претрупваща изложението детайлизация от медицинско естество, паралелно с многократното й повторение според посоченото в отделните съдебномедицински експертизи. В обсъжданата дотук насока са и доводите на защитниците за решение, основано на недопустимото предположение, че след извършване на интубацията предприетото от подсъдимата лечение е могло да има положителен ефект, каквито данни по делото нямало и не се твърдяло дори от експертите. Доводът засяга въпрос с решаващо значение – въпросът за причинната връзка между инкриминираното деяние и съставомерните последици като задължително условие за наказателната отговорност на подсъдимата. При неговата проверка се установява, че Бургаският апелативен съд действително е боравил с общата фраза – „положителен ефект” (л. 43) без да поясни вложеното в нея конкретно съдържание. Задоволил се е декларативно да посочи, че причинната връзка била доказана (л. 47). Отбелязал е, че забавянето на интубацията е намалило „шансовете” (т.е. вероятността) за избягване на смъртния изход, а подсъдимата, която нито насочила детето към ОАИЛ, нито извикала екип от това отделение за осигуряване достъп на въздух пряко и непосредствено е допринесла за настъпването на смъртта (л. 47). Причинната връзка е обективен факт, съществуващ реално и следва да бъде установена от съда по несъмнен начин, респ. тя не може да бъде предполагаема (хипотетична, вероятна), а несъмнена. В наказателния процес няма никакво място за предположения. Те са недопустими и заместването на фактите с тях представлява нарушение на разпоредбата по чл. 303 НПК. Липсва аргументация и за онази друга причина, довела го до заключението, че с деянието, извършено по пътя на бездействие подсъдимата Б. има принос („допринесла”) за настъпване на съставомерните последици. Върховният касационен съд е съгласен и с доводите на защитниците за допуснати нарушения, свързани с гласните доказателствени източници. Оценката на свидетелските показания и обясненията е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно и задълбочено да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни, непротиворечиви и изчерпателни съображения, позволяващи да се проследи целият път, по който е вървял при формиране на вътрешното убеждение. Мотивите на въззивния съд не предоставят нужните доказателства за стриктно изпълнение на процесуалното задължение по чл. 14 НПК. Бургаският апелативен съд е отхвърлил обясненията на подсъдимата да е присъствала на медицински съвет, препращайки и към съображенията, с които е оценил като недостоверни всички непосредствено дадени показания на свидетели, възпроизвеждали пряко или косвено информация в тяхна подкрепа (л. 30 от мотивите). За да приеме, че „тези твърдения”, т. е. и обясненията, били категорично опровергани, последователно е наблягал на аргумента за противоречие с писмените доказателства – писма от изпълнителния директор за липсата в архива на болничното заведение на протокол от проведен медицински съвет на 20.04.2010 г., каквато практика била въведена (според други лица – неуточнени източници) преди около десет години. Сведения нямало в нито един документ от материалите по делото, приобщен на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Позицията си въззивният съд е обосновал и с мотива, че приетите в съдебно заседание удостоверения по искане на защитата за отсъствието на протоколи за провежданите медицински съвети в периода 1.01.2010 г. – 20.07.2010 г. противоречали по съдържание на другите писма, изхождащи от друг изпълнителен директор и не могли да установят присъствие на мероприятието от подсъдимата Б.. От една страна, при обсъждане на писмените материали Бургаският апелативен съд е оценил и удостоверението (изх.№ 973/3.08.2015 г.), и писмото (изх. № 80/9.01.207 г.) като достоверни по произход и съдържание (л. 33-34). От друга страна, от мотивите не личи в какво точно се състои противоречието, което въззивният съд е съзрял, защото така, както те са изложени, противоречие видимо няма. Липсата на протокол от медицински съвет в архива на болницата, дори и при въведена практика да се съставя, с нищо не е противоречало на данните за отсъствието на протоколи за провеждани медицински съвети в период, обхващащ и датата 20.04.2010 г. Всъщност, мотивирайки се по този начин Бургаският апелативен съд е отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимата за присъствието й на медицински съвет, тъй като не е разполагал с положителни писмени доказателства, които да ги потвърждават. Илюстрация са и съображенията (предвид направената препратка към вече изложените), че удостоверенията не доказвали категорично твърдяното провеждане на медицински съвет, а още по-малко присъствието на подсъдимата на него (л. 27 от решението). Разбирането на Бургаския апелативен съд е в разрез с презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК, която намира едно от проявленията си в разпоредбата на чл. 103, ал. 3 НПК – забраната да се правят изводи във вреда на подсъдимия, защото не е успял да докаже възраженията си. Обясненията могат да бъдат отхвърлени само, ако са опровергани от обективни доказателства по делото. При обсъждане на обясненията въззивният съд многократно е наблягал, че удостоверенията били поискани от страна на защитниците и подсъдимата (л. 27 и л. 30). Вмъквал е недопустими намеци за лицето, предоставило поисканата информация. Липсват съображения дали и какво значение е отдавал на обстоятелството, че писмата са произхождали от различни изпълнителни директори и с какво последвалите сведения са накърнили достоверността на обясненията на подсъдимата Б.. Процесуалното право на подсъдимия да направи искания е предвидено в чл. 55 НПК, което той упражнява според собствената си преценка за ефективност на защитата. Поведението на подсъдимата Б. и нейните защитници за събиране на доказателства не може да търпи въобще упрек. Въззивният съд е приел, че всички часове са приблизително отбелязани в история на заболяването с изключение на часа на смъртта. На обясненията на подсъдимата, че тя е прегледала детето след 15.30 ч., издала е амбулаторния лист № 000557/20.04.2010 г. за медицински преглед след смъртта на момичето и посоченият в него час - 15.20 ч. е фиктивен, въззивният съд е противопоставил установеното обстоятелство, че в 14.40 ч. майката и детето били „на територията на детското отделение”, поради което счел за „логично и достоверно” най-късно в 15.20 ч. (л. 32 от мотивите) пострадалата да е била прегледана от подсъдимата като специалист-педиатър към медицинския център („Д. мед 2001”Е.). Следователно, обясненията, че отразеното в амбулаторния лист не отговаря на действителното фактическо положение, съдът е отхвърлил като недостоверни въз основа на процесуално недопустимо предположение и житейска логика, а не въз основа на събрани и проверени доказателства по делото. Бургаският апелативен съд е намерил обясненията за опровергани от показанията на св. Ч., че подсъдимата и св. Б. били през цялото време в отделението докато детето било там. Счел е обаче за недостоверен началният момент на престоя – 15.45 ч., с който свидетелката е обвързвала присъствието на пострадалата в детското отделение на МБАЛ „Св. П.”. Така съдът се е позовал на изолирана част от думите на св. Ч., пренебрегвайки общия им смисъл, вместо да ги обсъжда и оценява в тяхната цялост и според действителното им съдържание. Заявеното от св. Б., че часовете, отразени в история на заболяването, били приблизителни съдът очевидно е интерпретирал във вреда на подсъдимата Б. в усилията си да приведе факти към експертни мнения. Според изложеното на л. 15 от мотивите, вещите лица от кредитираната тройна съдебномедицинска експертиза били пояснили, че няма точен норматив в какъв срок да се извика реанимационен екип, а установената съдебна практика очертавала контурите на нормален период до 30 минути от постъпването на пациента до преценяване на състоянието му като спешно. Без да изложи нужната конкретика, въззивният съд многократно е акцентирал в решението си, че времето на постъпване на пострадалата (хоспитализация, прием) в детското отделение е било по-рано и двусмислено е отбелязвал 15.45 ч. като документално отразяване. Споделил е оценката на първоинстанционния съд за недостоверност на показанията на св. К., че екипът от ОАИЛ е бил извикан преди 16.00 ч., стъпвайки на установения час на смъртта, но и на собственото си пресмятане за около петминутно предвижване и като цяло на фиксиран с абсолютна точност промеждутък от време между телефонното обаждане и пристигането в детското отделение. Опрял се е на общо формулираното твърдение на св. Б. от досъдебното производство, че след 14.00 ч. (началото на работната смяна – л. 26) били с подсъдимата в детското отделение. Мотивирал се е и с аргумента, че показанията били дадени, когато не е имало обвинено лице и възможност св. Б. като дежурен лекар този ден също да бъде обвинена. Посоченото е задължавало съда да подходи с особено внимание и критичност при проверката и оценката на получената информация в хода на досъдебното производство и да изложи съображенията, поради които е намирал, че обстоятелството не е повлияло върху достоверността на свидетелските показания. Съдът се е основал на показанията на св. Б., св. К. и св. Т. от досъдебното производство, в които не открил факти, съобщени пред съда. Боравил е с еднотипните предположения, че показания, дадени по-близо по време до събитието трябва да са „по-подробни и достоверни” (св. Б., св. Т. ) и „това безспорно важно обстоятелство” свидетелката (св. К.) „не би забравила, ако се е случило”. Показанията на св. Т. е сверявал с показанията на св. Ч. и е установил противоречие помежду им, тъй като едната съобщила за присъствие на много деца пред детското отделение, докато другата не го забелязала. Според разпоредбата на чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел. Ето защо съдът е имал възможност при съпоставка да констатира противоречия, но по отношение на едни и същи факти, които свидетелите са възприели. По същия начин е подходил и при сравнение с показанията на св. М.. За сметка на това, от мотивите не се установява показанията на св. Ч. да са били обсъдени в съвкупност с преките гласни доказателствени източници - показанията на св. Б. от съдебно заседание и обясненията на подсъдимата Б. за проведения медицински съвет и времето на фактически осъществения преглед, каквито задължения произтичат от принципа по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не отговарят на споменатото условие и мотивите при анализа и оценката на показанията на св. П.. Те потвърждават довода на защитниците, че в нарушение на чл. 14, ал. 2 НПК съдът е отказал да ги кредитира частично, защото констатациите му при извършената аутопсия били отразени в съставения протокол. Наказателно-процесуалният кодекс не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или други обстоятелства. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила, поради което релевантните обстоятелства могат да бъдат установявани посредством всички допустими доказателствени средства, в частност показанията на св. П. по отношение на възприетите от него факти. Показанията на св. Д. за проходимост на горните дихателни пътища и начина, по който тръбичката е проникнала в трахеята, съдът е отхвърлил като недостоверни. Приел е, че съобщеното противоречало на откритото при аутопсията охлузване на гласните връзки, отразено в аутопсионния протокол. Отново се е заел сам да разрешава медицинския въпрос за причината, довела до въпросното охлузване и след като дори вещите лица от кредитираната експертиза били представили единствено като вероятност както връзката му с интубацията, така и връзката на приложения урбазон с 3-4 см. отвор, установен при аутопсията (л. 20 от мотивите). Отсъствието на обективен, всестранен и пълен анализ на съвкупността от доказателствените материали, както непълните, неясни и противоречиви мотиви, които не позволяват да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение подкрепят оплакванията на жалбоподателите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. То обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, за да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 4 от 18.04.2018 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 51/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: