ОПРЕДЕЛЕНИЕ №323 София.17.07.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1587/2019 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Итал Фууд” ЕАД, Шумен], против определение № 1583 от 13.05.2019 г., по ч. гр.д. № 2088/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – „Дъ Бейкърс”АД, Шумен чрез пълномощника си – адв. С. С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение №1723 от 26.03.2019г. по т.д. №22/18г., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм. д. № 983/19г.на АССГ. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с исковете по чл.76 ЗМГО, законът дава защита на притежателят на марка срещу нарушения, извършени по отношение на неговото ползване на тази марка, като съобразно чл.28, ал.3 ЗМГО, ако регистрацията на марката бъде заличена , то това ще има обратно действие – от датата на подаване на заявката. С оглед тази разпоредба е направен извод, че при отпадане правата върху марката следва да отпадне и възможността за нейната защита по реда на чл.76 ЗМГО.Така е определено значението на административното производство по заличаване на марката като преюдициално по отношение на висящия спор по чл.76 ЗМГО. Извършена е преценка, че тези мотиви не се променят от нормата на чл.28, ал.4, т.1 ЗМГО, според която заличаването не засягало правата по решенията по искове за нарушение, които били изпълнени, тъй като тази норма, ако се приеме като аргумент за неоснователност на искането за спиране би означавала да бъде дадено неравностойно третиране на различните правни субекти, с оглед времето през което тяхната защита е била напълно реализирана. С представеното изложение на касационни основания, частният касатор е поставил въпросите : 1/” Основание ли е висящо пред административния съд производство по обжалване на решение на Патентно ведомство за заличаване или отмяна на национална търговска марка за спиране на производство по искове с правно основание чл.76 от ЗМГО във връзка с нарушение на правата върху същата търговска марка?2/ „ С оглед разпоредбата на чл.28,ал.4, т.1 ЗМГО, която придава стабилност на изпълнените съдебни решения по чл.76 ЗМГО, не е ли моментът на изпълнение на решението този, към който следва да се преценява дали има влязло в сила реш6ение по заличаване или отмяна на регистрацията на търговската марка? 3/ „ Разпоредбата на чл.28, ал.4, т.1 от ЗМГО може ли да се прилага различно по отношение на вече приключили производства и такива, които не са приключили към момента на подаване на искане за заличаване или отмяна на регистрацията на търговската марка?” и 4 / „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в частната въззивна жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда да изложи мотиви за това кои възражения приема за основателни и кои не и защо?”. Първите два въпроса страната е поддържала в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочено противоречие с изброена, обсъдена и разгледана практика на ВКС. По третият въпрос е поддържано като допълнителен критерий основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е изложила оплаквания за неправилност на изводите на съда във връзка с четвъртия поставен въпрос, като същият е обосновала по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Други доводи не са развити. Въпросите от втори до четвърти са хипотетични и имплицитно обвързани с първият поставен въпрос, поради което и по отношение на тях не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос е релевантен, като пряко свързан с решаващият извод на въззивния съд по отношение мотивиране спирането на производството по исковете по чл.76, ал.1 ЗМГО. По този въпрос е налице и обосноваване на допълнителен критерий, с оглед сочената от касатора практика на ВКС, която го разглежда, въпреки липсата на пълна идентичност в хипотезите по споровете. С посочената от касатора практика на ВКС - определение №106 от 01.03.2018г. по ч.т.д. № 3037/17г. на ВКС, І т.о.,определение № 434 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 263/2009 г.,І т.о.,ТК; определение № 328 от 11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 935/2010 г., І т.о., ТК; ,решение № 153 от 08.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 3043/2013 г., І т.о., ТК r o,- е прието, че след като отменянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението. Тази практика, както бе посочено е напълно относима към разглеждания случай и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице, като касационно обжалване следва да бъде допуснато. Освен изложеното от касатора и цитирано по-горе, обосноваващо противоречие между даденото разрешение от въззивният съд и приетото с цитираните съдебни актове, по поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се има предвид и следното: За да е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК то се предполага наличие на материалноправна преюдициална зависимост между две правоотношения, което дефинитивно означава субективното право или задължение, част от съдържанието на едното правоотношение да възниква от фактически състав, включващ целият фактически състав на другото правоотношение. От така определената дефинитивност се извежда, че тази зависимост и съответно необходимост от разрешаване на обуславящото правоотношение следва да е налице още при предявяване на обусловения иск. Разпоредбата на чл.229,ал.1, т.4 ГПК има за цел да осигури задължително зачитане на силата на пресъдено нещо на решение по преюдициален спор, като по този начин преодолява постановяването на противоречиви решения, което е и основание за отмяна по реда на чл.303 ГПК. В случая, обаче, хипотезата е различна, тъй като с изричната разпоредба на чл.28, ал.4, т.1 ЗМГО, се изключва извънредния извънинстанционен контрол, въпреки приетото с чл.28,ал.3 ЗМГО обратно действие на решението на председателя на патентното ведомство за заличаване на марката, когато решението по чл.76 ЗМГО е изпълнено. Или, с оглед изложеното се налага извод, че преюдициална зависимост между иска по чл.76 ЗМГО / поддържан като обусловен/ и образуваното пред АССГ административно дело, разглеждащо законосъобразност на решение на Председателя на Патентното ведомство за заличаване на марката, чиято защита се търси по реда на чл.76 ЗМГО не може да бъде изведена. Административният съд разглежда не принадлежността на правото на марка – елемент от фактическия състав на иска по чл.76 ЗМГО, а единствено законосъобразност на действията на Председателя на Патентното ведомство при постановяване на решението за заличаване на марката. С оглед разгледаните предпоставки се налага извод, че двете производства са паралелно осъществявани, с различен предмет и по различен ред, като до постановяване на окончателно решение по заличаване на марката са налице защитими права, а решението по административното дело би имало значение с влизането му в сила и при евентуална висящност на спора по чл.76 ЗМГО на установен в хода на производството факт, различен от заявения с исковата молба, който съобразно чл.235, ал.3 ГПК трябва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Освен това, нормата на чл.28, ал.4, т.1 ЗМГО, предполага развиване на производството по чл.76 ЗМГО, а не прилагане на правни последици, които не са настъпили, чрез неговото спиране. Или преди настъпване на конститутивния ефект на заличаването на защитаваната по реда на чл.76 ЗМГО марка, ищецът има напълно защитимо материално право, като маркопритежател. С оглед изложеното, правно необосновано е разбирането на САС за това, че административното производство по заличаване на марката е преюдициално спрямо производството по искове за нарушения на правото върху марката/ предмет на административното производство/ по чл.76 ЗМГО, поради което неговото определение следва да бъде отменено , както и оставеното с него в сила определение на първостепенния съд, а делото да се върне на последния за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1583 от 13.05.2019 г., по ч. гр.д. № 2088/2019 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1583 от 13.05.2019 г., по ч. гр.д. № 2088/2019 г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 1723 от 26.03.2019г. по т.д. № 22/18 на Софийски градски съд ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: