7 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 11 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 860 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. П., чрез защитника му адв.В. Р., против въззивно решение № 45/23.08.2021 г., постановено по внохд № 20212000600072/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата формално са наведени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Напълно бленкетно е посочено, че не са изпълнени процесуалните изисквания относно необходимостта от съвкупна оценка на гласните доказателствени източници, като не са обсъдени противоречията при пресъздаването на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на решението, без по никакъв начин да е разкрита обективната истина. Според защитника изводите на предходните инстанции са направени върху противоречиви, а в отделни случаи въз основа на събрани по недопустим процесуален ред доказателства, без същите да са подложени на изискуемата по чл.107, ал.3 от НПК внимателна проверка и без да е даден убедителен отговор на направените възражения. Твърди се, че допуснатите процесуални нарушения са довели до признаването на подсъдимия за виновен за деяния, които не е извършил, а наложените наказания носят всички белези на явна несправедливост. При условията на алтернативност се претендира да се отмени атакуваното решение, като се оправдае подсъдимия поради недоказаност на деянията или да се измени решението, като се намали размера на наложеното наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да се отложи за изпълнение по реда на чл.66 от НК. Подсъдимият А. П., редовно призован, не се явява, като изрично е заявил, че не желае да присъства в съдебно заседание. Защитникът адв. В. Р. поддържа изцяло подадената жалба и моли същата да се уважи по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна. Според представителя на държавното обвинение въззивният съд правилно е приложил закона, без да допусне съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са под средния предвиден в закона размер, като няма основания за допълнителното им смекчаване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба а подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 282/12.11.2020 г. по нохд № 944/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд подсъдимият А. И. П. е признат за виновен в това, че: 1. на 10.01.2019 г. в дома си в [населено място], общ.П., без надлежно разрешително е разпространил, като е предоставил лично на Й. Ф. М. високорисково наркотично вещество - коноп с нето тегло 3,893 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 11,6 %, на стойност 23,35 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. 2. на 10.01.2019 г. в дома си в [населено място], общ.П., без надлежно разрешение е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ - общо 51 бр. ловни патрона, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК и при условията на 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. 3. за времето от 24.09.2018 до 12.10.2018 г. в [населено място], общ.П. е извършил приготовление с действията си, чрез които е създал условия за извършване на намисленото престъпление - придобиване с цел разпространение и последващо разпространение без надлежно разрешително на коноп с нето тегло 496 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 9,70 % на стойност 2 976 лв. и коноп с нето тегло 495 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 11,20 % на стойност 2 970, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.356а вр. с чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3 и 4 вр. с чл.17, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 10.01.2019 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е разпоредели с приложените по делото веществени доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на П. са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 1 050,19 лв. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 20212000600072/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наложеното наказание лишаване от свобода: - за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК на две години лишаване от свобода - за престъплението по чл.356а вр. с чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3 и 4 от НК на четири години и шест месеца лишаване от свобода, както и определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо наказание на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. Изложените в жалбата доводи в подкрепа на заявените касационни основания са наведени, без да е направено разграничение за кое от трите вменени във вина на подсъдимия престъпления се отнасят. Визираното отсъствие предопределя едновременното разглеждане на възраженията на защитата още повече, че в касационното производство, за разлика от въззивното, не съществува служебно начало и съдът проверява атакувания съдебен акт единствено във връзка с отразените в жалбата основания и данните, които ги подкрепят. На следващо място, следва да се отбележи, че лаконичните възражения на защитника, без същите да са съпроводени с дължимата в случая конкретика не са съобразени със спецификата на касационното производство, което предопределя и възпрепятства възможността да се даде очаквания обстоен и аргументиран отговор от настоящия състав. В жалбата изцяло декларативно, без каквато и да било аргументация, е посочено, че решението е постановено без по никакъв начин да е разкрита обективната истина, в нарушение на чл.12, чл.13 и чл.14 от НПК, като изводите на предходните инстанции са направени въз основа на противоречиви, а в отделни случаи и на събрани по недопустим процесуален ред доказателства, без същите да са подложени на изискуемата по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК внимателна проверка. Няма как да се отговори и на възражението, че първоинстанционният и въззивният съд се опитват да обяснят и разрешат многобройните по делото противоречия, като ги тушират с несъстоятелни и неубедителни доводи, а натъкнат ли се на противоречия между доказателствата, обосноваващи защитната теза, отказват да приложат същите критерии, без да е конкретизирано кои доказателства защитникът има предвид, които е следвало да се разгледат внимателно и да се анализират задълбочено. Прочитът на атакуваното решение не сочи наличие на претендираната от защитата липса на мотивите, изразяваща се в отсъствието на отговор на направените от защитника възражения. Макар въззивният съд да е възприел изцяло установената от първоинстанционния състав фактическа обстановка, той е извършил пълноценен анализ на доказателствата и доказателствените източници, отразил е правните си съображения за взетото решение и е дал отговор на релевираните от защитата възражения, поради което въззивното решение напълно удовлетворява изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. В случая настоящият състав не констатира да липсва изобщо обсъждане на направените доводи или същото да е толкова повърхностно и декларативно, че на практика да се приравнява на липсва на такова, както се твърди в жалбата. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, апелативният съд пълноценно е анализирал показанията на полицейските служители, като обективно и вярно е преценено тяхното съдържание в контекста на подлежащите на доказване релевантни факти. Същевременно твърденията на защита, че същите са останали изолирани и неподкрепени от други доказателства са напълно голословни. Въззивният съд детайлно е посочил защо е възприел с доверие показанията на разпитаните по делото служители на сектор „наркотици“, отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - Бургас, като не е имал основание да се усъмни в правдивостта им, тъй като същите са последователни и логични, а и са съпоставени с цялата останала доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че показанията на тези двама ключови свидетели са в съответствие, както с другите гласни доказателствени средства, така и с останалия, събран по делото доказателствен материал. По изложените съображения касационният състав приема, че в обжалвания съдебен акт ясно е видим процесът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, включително и относно авторството на извършените престъпления, като не може да бъде възприета застъпената в жалбата теза, че са осъществени бланкетно възведените от защитата нарушения на процесуалните правила, които да дадат основание да отмяна на въззивното решение. В жалбата освен изразеното недоволство от осъждането на подсъдимия по така повдигнатите му три обвинения, не са изтъкнати каквито и да било аргументи относно претендираната материална незаконосъобразност на въззивното решение. На тази основа е напълно достатъчно е да се отбележи, че при възприетата и от въззивния съд фактология правилно извършеното от А. П. е квалифицирано като три отделни престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, чл.339, ал.1 от НК и чл.356а от НК, по които той е признат за виновен и е осъден. Неоснователна се явява претенцията на защитата за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания за всяко едно от трите престъпления, както и за определеното му общо най-тежко такова от четири години и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лв. При индивидуализацията на наказанията са отчетени всички определящи отговорността обстоятелства, без да е подценено значението, на което и да е от тях, като същите са определени при условията на чл.54 от НК. Правилно е възприето от въззивния съд, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност, за да се приложи разпоредбата чл.55 от НК. Същевременно, при наличието на посочените отегчаващи такива - относно престъплението по чл.356а от НК, те не обосновават несъразмерност на извършеното престъпление не само с най-лекото, предвидено в закона наказание, но и спрямо наказание, определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, близък до минималния предвиден в закона, каквото е основното искане на защитата. В този смисъл, като съобрази степента и характера на обществената опасност на извършеното, определени от престъпния резултат и останалите специфики на самите престъпления, в съчетание с данните за личността на подсъдимия, касационният състав е на становище, че не е необходима проявата на по-голямо снизхождение спрямо А. П.. Според настоящия състав така определеният обем на наказателна принуда, в редуцираните от апелативния съд размери, съответства на конкретната обществена опасност на дееца и на извършените от него при условията на реална съвкупност три престъпления, като в максимална степен би допринесъл за осъществяване на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието. При отсъствието дори само на една от формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, а именно – продължителността на наложеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, която надхвърля изискуемия от закона максимум от три години, претенцията на защитата за приложението на чл.66 от НК не би могла да се удовлетвори, поради което наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от свобода и начинът на неговото изпълнение – при законосъобразно определения от въззивния съд първоначален общ режим, не търпят намеса в желаната от защитата посока. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 45/23.08.2021 г., постановено по внохд № 20212000600072/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: