8 Р Е Ш Е Н И Е №60104 София, 06.10.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на 27 септември 2021г. година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 905 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена на 31.03.2021г. от Н. А. П. против „Паралел“ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.4 и т.2 ЗМТА на решението от 18.01.2021г. по вътрешно арбитражно дело № 64/2020г. на АС при БТПП, с което Н. П. е осъден солидарно с „Мебелна борса Никеа“ЕООД, [населено място] да заплати на „Паралел“ЕАД дължима цена на закупени стоки на основание договор за търговска продажба от 01.10.2019г., ведно със законна и мораторна лихва и разноски за арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение на 18.03.2021г., когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по арбитражното решение. Основанието за отмяна по чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА е аргументирано с довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.47 ГПК и с довода, че простото ненамиране на адресата, без да е извършено по надлежния ред, не е основание за прилагане на книжата в цялост. Твърди, че многократно е получавал пратки чрез куриерската фирма „Еконт“ и винаги е бил откриван на адреса, както и твърди, че посочената в една от пратките причина за невръчването й „телефон изключен“ е некоректна, тъй като посоченият телефон не е на ищеца, от което извежда, че не е положено достатъчно старание или е налице нежелание да бъде открит, за да бъдат връчени книжата. Навежда довод, че посоченият в арбитражното производство адрес, е различен от адреса, посочен в договора между страните, в чл.15 от който е уговорено, че всички съобщения се изпращат на посочените в самия договор адреси. Позовава се на „неяснота на причината“, поради което в арбитражното производство е извършено „самоназначаване“ на тримата арбитри. Счита, че това процедиране неоправдано увеличава разходите за производството. Основанието за отмяна по чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА, формулирано като отсъствие на арбитражна клауза, е обосновано чрез твърденията: че с арбитражното решение са присъдени задължения към лице, което няма качеството на страна по договора, тъй като исковата молба пред АС е постъпила на 02.07.2020г., а на 01.70 2020г. с решение на собственика на капитала на дружеството „Мебелна борса Никея“ЕООД, той е освободен като управител; че договорът за продажба от 01.10.2019г., съдържащ арбитражната клауза не е сключен от ищеца като физическо лице, а страни по него са само двете дружества купувач и продавач. Счита, че разпоредбата на чл.6,ал.4 от договора, уреждаща солидарна отговорност на управителя на дружеството купувач за задълженията по издадените от продавача фактури, няма действие спрямо П., тъй като управителят на дружеството е сменен. Като основание за отмяна по т.2 на чл.47,ал.1 ЗМТА въвежда и твърдението, че арбитражната клауза е недействителна като включена „бланкетно” в договора, което съставлява нелоялна търговска практика и предявеният в арбитражното производство иск е недопустима злоупотреба с процесуални права. В подробен писмен отговор насрещната страна „Паралел“ЕАД оспорва предявения иск като излага обстойни съображения. В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Позовавайки се на клаузата на чл.16 от договора от 01.09.2019г., сключен между „Паралел“ЕАД като продавач и „Мебелна борса Никеа“ЕООД, като купувач, представлявано от управителя Н. П., на 02.07.2020г. „Паралел“ЕАД е сезирало АС при БТПП с искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на дължима цена на продадени в изпълнението на договора стоки, които са уважени за сумата 55 229.39лв. главница, ведно със законна лихва, мораторна лихва в размер на 2 211.57лв. и са присъдени арбитражни разноски. В исковата молба като адрес за призоваване на втория ответник Н. А. П., чиято отговорност ищецът в исковата молба пред АС е обосновал с клаузата на чл.6,ал.4 от договора - управителят на купувача отговоря солидарно с дружеството за задълженията му за плащане по издадените фактури, е посочен [населено място],[жк], № 57,ет.4. На този адрес препоръчано с обратна разписка чрез „Български пощи”ЕАД на П. е изпратен препис от исковата молба с доказателствата, ведно с уведомление за възможността страната да представи отговор, да ангажира доказателства и да посочи арбитър от приложения списък като изрично е указано, че в противен случай, такъв ще бъде служебно назначен на основание чл.14,ал.4 Правилника на АС при БТПП; на страната са съобщени и имената на посочения от ищеца арбитър. Пратката е върната от оператора на 27.07.2020г. като непотърсена при оставено уведомление на 06.07. и второ от 16.07.2020г. Съобразно указанията на АС, ищецът е представил удостоверение за настоящ и за постоянен адрес на П., от които е видно, че лицето е заявило като постоянен и като настоящ адрес [населено място],[жк],№ 57, ет.4 - този на който е била изпратена от АС първата пратка. Повторно на този адрес на 06.08.2020г., този път чрез „Еконт“, е изпратен препис от исковата молба и са дадени същите указания. Пратката е върната на 10.08.2020г. с разписка за неуспешно предаване с отбелязване „телефон изключен, получателят не е намерен на адреса“. На 10.09.2020г. председателят на АС при БТПП на основание на чл.14,ал.5 от Правилника е назначил арбитър на ответниците. На 24.09.2020г. секретарят на АС при БТПП е изпратил до Н.П. на същия адрес препоръчано с обратна разписка чрез „Български пощи” уведомление за насрочване на делото за заседание на 09.11.2020г. от 11ч. като страната е уведомена за мястото на провеждане на заседанието и за състава на решаващия оран. Пратката е върната от пощенския оператор на 19.10.2020г. при поставени две уведомления за явяване за получаване на 29.09 и 09.10.20г., като непотърсена. На 25.09.2020г. чрез същия пощенски оператор, препоръчано с обратна разписка до същия адрес е изпратено на П. съобщение за пренасрочване на делото за същата дата в следобеден час, но пратката не върната на 19.10.20г. като непотърсена при поставени известия за явяване за получаване на същите дати 29.09. и 09.10/. За пренасрочването на делото страната е изпратено уведомление и чрез „Еконт“, като куриерът е върнал на пратката на 23.10.2020г. поради „липса на връзка с получателя и поради липса на достъп до адреса“. Непотърсено от страната е и изпратеното препоръчано с обратна разписка заключение на експертизата /пратката е върната на 09.11.2020г. от „Български пощи” с данни за поставени покана-уведомление до страната от 19.10. и 29.10. за явяване за получаване/. Препоръчаното известие с обратна разписка за насрочването на делото за 01.12.2020г. отново е върнато на 26.11.2020г. от същия оператор като непотърсено, след оставени писмени служебни известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба от 06.11. и второ от 16.11. 2020г. Върнато на 30.12.20г. като непотърсено е изпратеното на същия адрес чрез същия пощенски оператор копие от протокола от съдебно заседание при оставени съобщения за получаване от 07.12. и 17.12. 2020г. На 15.02.2021г. пощенският оператор „Български пощи”ЕАД е върнал на АС при БТПП като непотърсена и пратката, съдържаща препис от постановеното арбитражно решение като е отразено оставянето на две писмени служебни известия на дати 25.01.2021г. и 05.02.2021г. за получаване на пратката в пощенската служба. При тези данни, налице са предпоставките по чл.32,ал.2 предл.второ ЗМТА за фингирано връчване на арбитражното решение на ответника в арбитражното производство Н. П., който не се е явил в пощенската станция, за да го получи, което е удостоверено от пощенския оператор. От тази констатация следва, че и с оглед приетата от настоящия състав дата на фингирано връчване на арбитражното решение /15.02.2021г., която е по-ранна от датата на която ищецът твърди, че е узнал за постановеното решение/, искът, предявен на 31.03.2021г., е в рамките на тримесечния преклузивен срок. І. По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА: Искът е неоснователен: Разпоредбата на чл.32, ал.2, предл.второ ЗМТА предвижда изрична законова последица при неявяване в пощенската станция, приравнена на реално редовно предаване на пратката - уведомлението се смята за предадено и когато получателят не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това. Приложение намира фикцията, че арбитражните книжа са редовно предадени на страната, в който смисъл е и практиката на състави на ВКС - т.д.№ 274/2012г. на І т.о., т.д.№ 2218/2016г. на ІІ т.о. /. Ищецът не оспорва, че адресът, на който са изпращани всички книжа по арбитражното дело, е неговият настоящ/постоянен. Въведени са доводи единствено срещу редовността на връчването, осъществено от „Еконт” по отношение на преписа от исковата молба, но и извършеното чрез пощенски оператор изпращане на препис от исковата молба на същия адрес е върнато в арбитража на 27.07.2020г. като непотърсено след оставени две съобщения - от 06.07.20г. и второ от 16.07.20г., т.е. дори да бъде счетено за основателно твърдението, че информацията от „Еконт”, с която е върната като недоставена тази пратка е неточна, това обстоятелство е ирелевантно. Същественото е, че ищецът в настоящото производство не навежда никакви доводи срещу редовността и коректността на уведомяването си да се яви да получи всички пратки от пощенския оператор „Български пощи”, както и срещу уведомяването за пратката за пренасрочване на делото, извършено чрез „Еконт”. По арбитражното дело от страна на арбитражния съд са направени девет отделни опита за връчване на книжа на заявения от страната настоящ адрес, съвпадащ постоянния. Очевидна е недобросъвестността на настоящия ищец, за уведомяването на който за арбитражното производство са били ангажирани и пощенски оператор и дружество, осъществяващо куриерски услуги, които при деветте опита са оставили десетки служебни известия за явяване за получаване на пратките в периода 06.07.2020г. - 05.02.2021г. Изпълнен е фактическият състав на чл.32,ал.2 ЗМТА, поради което, уведомленията за образуване на арбитражното производство, за назначаването на арбитър, както и известията за цялото развитие на арбитражния процес /призовки за съдебни заседания, връчване на изготвена експертиза, протокол от заседание/, се смятат за получени. Както е посочено в решението по т.д.№ 2622/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, законодателно в ЗМТА е регламентирано, че неявяването в пощенската станция е достатъчно основание да се приеме, че пратката е предадена, без да е необходимо предприемане от арбитражния съд на допълнителни действия по уведомяването. При връчването на всички книжа по арбитражното дело, описани по-горе, пощенският оператор е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети на основание чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги като е спазил минималния 20 дневен срок, осигуряващ възможността за получаване на пратката в пощенската служба, преди връщането й на изпращача. Следователно, пощенският оператор надлежно е удостоверил по смисъла на чл.32,ал.2 ЗТА, че получателят не се е явил в пощенската станция да получи уведомленията, с оглед на което същите се считат за предадени. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.47 ГПК, която не намира приложение за арбитражното производство. За процедурата, приложима в производството пред арбитражния съд, страната е уведомена при сключване на арбитражната клауза, която препраща към Правилника на АС при БТПП, чиято разпоредба на чл.12,ал.1 и ал.2 е идентична на разпоредбата на приложимия специален закон ЗМТА- чл.32. Несъстоятелна е тезата на ищеца, че относно адресите за кореспонденция са приложими правилата на сключения между страните договор за търговска продажба. На първо място, договорът визира кореспонденция между страните във връзка с материалноправното отношение, а на второ място, в този договор не е посочен адрес за кореспонденция на управителя П., а единствено на продавача и на купувача. И в настоящото производство ищецът сочи като свой адрес този, на който е призоваван в производството пред АС при БТПП. Неоснователно е позоваването от ищеца, че „простото ненамиране на адресата, без да е извършено по надлежния ред не е основание за прилагане на книжата в цялост”. Както се посочи, адресатът е намерен на адреса, на който пребивава /актуалния настоящ-постоянен, който се сочи и като адрес в настоящото производство/, но не се е явил да получи книжата - бездействие, приравнено от ЗМТА на реално получаване. Пратките, изпратени до П. в арбитражното производство не са върнати с отбелязване, че адресатът не е намерен на адреса /непознат, преместен, недостатъчен адрес/, а като непотърсени от адресата, който е надлежно известен да се яви в пощенската служба да ги получи чрез оставени от по две служебни известия за всяка пратка, съобразени с изискването на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Както се посочи ищецът е редовно уведомен за образуването на арбитражното производство, за посочения от ищеца арбитър, за възможността той да посочи член на решаващия орган. Неговото бездействие да се яви да получи пощенската пратка, е законовото основание председателят на АС при БТПП, в съответствие с текста чл.14,ал.5 от Правилника, да назначи арбитър на ответниците. Поради това несъстоятелна е тезата за „самоназначаване“ на арбитражния състав. По тези съображения, неучастието на П. в арбитражното производство, включително в процедурата по посочване на арбитър, е резултат на собственото му бездействие - причината за неучастието му в този процес е игнорирането на изпратените съобщения за образуването и развитието му. Отсъства хипотезата на чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА ненадлежно уведомяване за назначаването на арбитър и за образуването на арбитражното производство или неучастие в производството по независещи от страната причини. ІІ.Неоснователен е и искът по чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА: ІІ.1.На основанието за заличаване на ищеца като управител: До вписване в ТРРЮЛНЦ на освобождаването на ищеца като управител на „Мебелна борса Никеа“ЕООД по отношение на третите добросъвестни лица, управител на дружеството е вписаният. По отношение на тях, освобождаването на управителя има действие от вписването в регистъра - чл.140, ал.4 ТЗ. Поради това твърденията на ищеца, че с решение, взето ден преди предявяването на иска пред АС, той е освободен като управител са ирелевантни за хипотезата „отсъствие на арбитражно споразумение по отношение на лице, което не е страна по договора”. Смяната на управителя е осъществена за третите добросъвестни лица с вписването на това обстоятелство в регистъра - факт, настъпил след образуване на арбитражното производство, а към момента на образуването му, вписаният управител е Н. П.. ІІ.2.На основанието, че договорът за продажба от 01.10.2019г., съдържащ арбитражната клауза, не е сключен от ищеца като физическо лице, а страни по него са само двете дружества купувач и продавач: Неоснователността на предявения на това основание иск, произтича от даденото от състава на І т.о. на ВКС разрешение по т.д.№ 1517/2017г. - „Когато в текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него, се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен от него един подпис върху документа го обвързва и в двете качества”. Ищецът не оспорва полагането на своя подпис под текста на договора, съдържащ арбитражната клауза, поради което наличието на валидно положен от него подпис го обвързва и в двете качества. ІІ.3.На основанието за включване „бланкетно” в договора на арбитражната клауза, което според ищеца съставлява нелоялна търговска практика: Ищецът очевидно визира „бланково” включване /предварително изготвен документ, съдържащ арбитражната клауза/. Освен че твърдението е недоказано, същественото е, че ищецът в качеството си на управител на търговско дружество, изпълнението на чиито задължения той е гарантирал чрез уговорена лична солидарна отговорност, не може да се позовава на потребителска защита срещу нелоялна търговска практика - чл.68б сл. ЗЗП, която има за цел да осигури защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Съгласно константната практика на СЕС и на българските съдилища, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. По тези съображения, в такава хипотеза, каквато е и настоящата, това лице не може да се позовава на потребителска защита по ЗЗП. Недобросъвестно упражняване на процесуални права настоящият състав намира за осъществено, но не както се твърди в исковата молба по чл.47 ЗМТА - от Паралел“ЕАД, чрез предявяване на иск пред арбитража, а от страна на Н. П. - чрез въведеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА. Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответникът не претендира заплащането им. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отхвърля предявения от Н. А. П. против „Паралел“ЕАД, [населено място] иск за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.4 и т.2 ЗМТА на решението от 18.01.2021г. по вътрешно арбитражно дело № 64/2020г. на АС при БТПП, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: