4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4309/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр.София, 04.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА със секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 4309/2013 година Производство по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на М. И. С. от [населено място], представлявана от адвокат Н. А. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Троянския районен съд с № 149 от 13.07.2011 год. по гр.дело № 987/2011 год., с което е отхвърлен - като неоснователен и недоказан предявения от М. И. С. от [населено място], област Л.,[жк], [улица], с ЕГН [ЕГН] против Б. И. П. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.13, с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено, че е собственик по давностно владение върху поземлен имот № 52218.542.197 по КККР на [населено място], в[жк], одобрени със заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на ИД на АГКК [населено място], с площ от 731 кв.м., представляващ бивш парцел ХV-587 в кв.82 по регулационния план на [населено място],[жк]от 1981 год. и бивш парцел ІV-509 в стр.кв.45 по рег.план на [населено място] от 1932 год., при граници на имота по действащата кадастрална карта: ПИ № 52218.542.273, ПИ № 52218.542.196, ПИ № 52218.857.35 и ПИ № 52218.542.198. - с отхвърляне като неоснователен и недоказан предявения от М. И. С. от [населено място], обл.Л.,[жк], [улица], с ЕГН [ЕГН] против Б. И. П. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.13, с ЕГН [ЕГН] инцидентен иск да се обяви нот.акт № 131, т.V, н.дело № 1599/1975 год. на Т. за нищожен, потвърдено с решение № 301 от 14.12.2012 год. по гр.дело № 449/2012 год. на Ловешкия окръжен съд. В молбата за отмяна се поддържа, че представената с нея молба-декларация вх.№ 230 от 25.03.1994 год. на [община], е документ, който не е могла да го представи като доказателство по делото тъй като това е възложила на адвокат, за когото твърди, че не е била представлявана и цялата съдебна кореспонденция пред двете инстанции е изпращана единствено на нея и на третото лице-помагач. Процесуалният представител адвокат А. поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения. От ответника по молбата за отмяна Б. И. П. от [населено място] е постъпил отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Процесуалният представител адвокат В. А. поддържа оспорването. Третото лице-помагач М. М. С. от [населено място] чрез адв.Р. Д. не оспорва молбата за отмяна. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл.303-чл.309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила необходимата грижа за издирването и представянето му по делото. Представеното заверено ксероксно копие на молба-декларация от 24.03.1994 год. е депозирана от съпруга на молителката М. М. С. (трето лице-помагач на същата) за извършване на обстоятелствена проверка относно процесния недвижим имот и по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е ново доказателство. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителката е лишена от участие в делото. Исковата молба е подадена на 01.09.2011 год. лично от М. И. С. като липсват данни по делото същата да е посочила съдебен адресат редовно упълномощения от нея адвокат. Молителката не оспорва редовното си призоваване за заседанията пред двете съдебни инстанции. Ищцата/молител/ се е явила лично в с.з., състояло се на 23.10.2012 год. пред окръжния съд и делото е отложено като й е указано, че следва да осигури своята процесуална защита чрез надлежно упълномощения адвокат както и да представи доказателства, че същият адвокат не е могъл да се яви по уважителни причини. В следващото съдебно заседание на 16.11.2012 год. не е даден ход на делото тъй като М. И. С. е депозирала молба от предишния ден, че поради внезапно заболяване не може да се яви като й е указано, че в случай, че е възпрепятствана-следва да ангажира адвокат. За състоялото се на 04.12.2012 год. съдебно заседание страната се е явила лично и със съпруга си-помагача М. М. С., е представила обща писмена защита. Липсват данни пълномощното на адвоката й Д. С. Ч. /лист 60 от първоинстанционното дело/ да е оттеглено. Така извършените съдопроизводствени действия от въззивния съд не сочат на допуснати нарушения както при призоваването така и в откритите съдебни заседания, състояли се при личното явяване на страната, поради което не е налице и основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата се присъждат направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 620 лева за адвокатски хонорар. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 1841 от 15.03.2013 год., подадена от М. И. С. от [населено място], представлявана от адвокат Н. А. А., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 149 от 13.07.2012 год., постановено по гр.дело № 987/2011 год. на Троянския районен съд и решение № 301 от 14.12.2012 год. по гр.дело № 449/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, с което първото е потвърдено. ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] да заплати на Б. И. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.13, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 620/шестстотин и двадесет/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: