ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 587 гр. София, 23.10.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 2022 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. „Росилекс“ ООД обжалва решение № 876 от 1.24.2017 г. по т.д. 1934/15 г., САС, 3 състав, с което е потвърдено решение № 53 от 14.1.2015 г. по т.д. 2203/12 г. СГС, VI-11 състав, и решение № 478 от 17.3.2015 г. по същото дело в частта, с която на основание чл. 250 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 53 от 14.1.2015 г., СГС, VI-11 състав. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и конкретно с нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите, изложени от касационния жалбоподател и данните по делото намира следното: Касационната жалба е в срок. Подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение Апелативен съд – [населено място] е приел, че между страните по делото „ПТС“ АД, регистрирано в Търговския съд в Бобини Франция и „Росилекс“ ООД е сключен договор за наем на движими вещи, представляващ комплект вибрационна сонда 34 HFV, сериен № 18440 (1998), ведно със захранващ блок 800 САТ сериен № 28040 (2002) един дуплекс х 120 т сериен № 40010/5223 (1998/1997), една обръщателна плоча за двойки шунтови пилоти тип Larsen 606 п. сериен № 48 268 (2003), една ролка маркуч с дължина 45 сериен № 52133/42334. Уговорена била наемна цена 19 000 евро, платима на края на съответния месец и минимален срок на ползване 3 м като наемната цена е дължима до връщането на вещите от наемателя на наемодателя. Безспорно е между страните, че през исковия период, между тях е съществувало наемно отношение във връзка с ползването на вещите. Прието е, че са издадени фактури от 10.6.2009 г. до 18.11.2009 г. за аванс по договор, и наеми за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г. Обща стойност 74 400 евро. Прието е, че има плащания 48 130 евро. На 5.6.2009 г. авансово плащане от 15 500 евро, на 15.10.2009 г. плащане 10 500 евро, на 19.11.2009 г. кредитно известие за сторниране на 12 130 евро, на 17.2.2010 г. сума от 10 000 евро. С кредитното известие са анулирани 7 233 евро по фактура от 10.6.2009 г., по фактура 28.10.2009 г. 1033 евро, допълнително сторно 3 864 евро. Фактура от 10.6.2009 г. платена пълно на 5.6.2009 г. Сборът на сумата 7 233 евро и 3 864 евро от кредитното известие, равни на 11 097 евро, експертизата приспаднала от 15 500 евро, дължими по фактура от 29.7.2009 г., а остатъкът на 4 403 евро бил погасен на 15.10.2009 г. Фактурата от 31.8.2009 г. била погасена на 15.10.2009 г. до 6 097 евро и окончателно на 17.2.2010 г. в размер на 9 403 евро. Фактурата от 28.9.2009 г. на стойност 7 750 евро била погасена частично на 15.10.2009 г. до размер на 6 097 евро и окончателно на 17.2.2010 г. в размер на 597 евро като разликата в размер на 7 153 евро дължима. Според заключението от 28.10.2009 г. на стойност 15 500 евро била погасена частично от кредитно известие в размер на 1033 евро, като разликата от 14 467 евро е дължима. Фактура на стойност 18.11.2009 г. на стойност 4 650 евро дължима в пълен размер. Съдът е приел, че по приложението на чл. 76, ал.1 , изр. второ и трето от ЗЗД когато длъжникът има няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички, той не е заявил кое от тях погасява, погасява се на обременителното за него задължение, ако всички са еднакво обременителни, погасява се най-старото, а ако са възникнали всички едновременно – съразмерно. Според въззивния съд всички плащания са еднакво обременителни и изискуемостта им настъпва по различно време, като падежът е известен на страните предварително и с оглед на това е направен извод, че следва бъде извършено по хронологичен ред прихващане на изпълнението като се започне от най-старото с оглед преустановяване увеличението на акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за мораторните вреди от неизпълнение на парично задължение съизмеримо със законната лихва за забава. Според въззивния съд е следвало действително погасителното действие да се отнесе към най-старата фактура и искът правилно е уважен за месеците 09, 10 , 11 2009 г., както и е уважен искът за 13 394,53 лв обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК касационният жалбоподател е посочил следните въпроси: 1. В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения? Сочи противоречие с практиката на решение № 111 от 27.10.2009 г по т.д. 296/2009 г. на ВКС, № ТО. С определение от 10.05.2018 г. производството по делото е спряно до приключване на тълкувателно дело 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 133 от 17.04.2019 г. е възобновено производството, на основание чл. 230 от ГПК. Допускането до касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК в редакцията ДВ бр. 47 /09 г. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения в конкретния случай поставеният въпрос в изложението е включен в предмета на делото. Предвид осъщественото частично плащане в процеса, въззивният съд е изложил съображения, че следва да се приложи чл. 76, ал.1 изр. 2 и 3 от ЗЗД като е приел, че всички задължения за заплащане на наемната цена са периодични плащания, еднакво обременителни и изискуемостта им настъпва по различно време като падежът на задълженията за заплащане на отделните вноски е уговорен с договора и е предварително известен на страните. Предвид това, е приел, че прихващането на изпълнението следва да бъде извършено в хронологичен ред като се започне от най-старото задължение с оглед да се преустанови увеличаването на акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за мораторните вреди от неизпълнение на паричното задължение, съизмеримо със законната лихва за времето на забавата по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Осъдил е ответникът да заплати исковата сума, приемайки че не е настъпил погасителен ефект за посочените от ищеца вземания за наемна цена и изцяло за иска за обезщетение за забава. На настоящия състав е служебно известно, че с посоченото Тълкувателно решение, задължително за съдилищата на основание чл. 130 от ЗСВ, е дадено тълкуване на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Поради това соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК следва да е именно разрешаването на въпроса в съответствие с разясненията съгласно посоченото тълкувателно решение. Предвид така направения извод и обусловеното общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с оглед проверка на разрешения въпрос “В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?“ и разрешаването му в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълк.д. 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения ще следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение. С оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение в цялост, държавната такса следва да се определи на основание чл. 18, ал. 2 от т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като се вземе предвид, че цената на иска исковете е 26 270 евро с левова равностойност за определяне на цената на иска и дължимата държавна такса 51 379 лв и 13 394,53 лв, дължимата държавна такса е 1 295,48 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 876 от 12.04.2017 г. по т.д. 1934/15 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ, с посочен номер на дело, за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р България сума от 1 295,48 лв, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на това задължение касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд. При неизпълнение на указанията в дадения срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: