6 6 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 09.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 06 декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №726/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.П. срещу решение №132/ 17.11.2016 г. по т.д. № 274/16 на АС-Бургас , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 01.07.2016 г. на ОС-Сливен по т.д. №107/2015 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на основание чл.266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор за консултантски услуги и 15 613,83 лева-обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., както и в съответната част за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция. Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, а по същество на КЖ, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция. Двете страни чрез процесуалните си представители поддържат становищата си в проведеното открито заседание. С определение №417 от 23.06.2017 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос, относно значението и последиците на приемането на извършената работа, с оглед задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение по договор за изработка-чл.266 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.264 ЗЗД, с оглед наличие на противоречие в произнасянето по този въпрос със задължителна практика на ВКС: Р №5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 на Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недоказани по основание исковете на касатора срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение на основание чл.266 ЗЗД по договор за консултантски услуги и изготвяне на бизнес-план и 15 613,83 лева, лихва-обезщетение за забавено изпълнение за периода: 15.03.2011 г. до 15.09.2015 г., съставът на въззивния съд се позовава на следните установени по делото факти: Спорното правоотношение между страните се основава на сключен на 05.08.2008 г. договор, по който ищецът-касатор [фирма] се е задължил да извърши по възлагане от страна на праводателя на ответника [фирма], [фирма], необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони. Договорът е подписан за възложителя от А. П. П. като пълномощник на [фирма] по силата на генерално пълномощно от 01.03.2005 г. с нот. заверка от нотариус в САЩ-Флорида, представено и прието по делото в заверен от пълномощника на страната, по силата на чл.32 ЗАдв., препис от нотариално заверено копие от 15.03.2005 г. на нотариус №163 с р-н на действие РС-Н.З.. По делото е приет като доказателство и приемо-предавателен протокол, двустранно подписан от представителите и на двете страни по договора, удостоверяващ предаването на документация, включваща бизнес-план и други документи в изпълнение на договора между страните от 05.08.2008 г.. Приложен и приет като доказателство е и представеният от страна на ответника-възложител при кандидатстването за помощта пред Разплащателната агенция готов бизнес-план като част от документацията по образуваната преписка №201121101864 от 27.10.2008 г.. На база изложеното съдът е направил извод, че от така представените доказателства не се установява изпълнителят да е изпълнил своите задължения поети с договора, доколкото не се установява по категоричен начин, че входираният от страна на ответника-възложител в Разплащателната агенция/ съкр. РА/ при МЗП бизнес-план е изготвен именно от ищеца като изпълнител по договора. Този извод следва от това, че самият ищец не представя и не разполага със свой екземпляр от плана, който да е идентичен с представения в РА бизнес-план, а и от заключението на техническата експертиза за разменената електронна кореспонденция между страните се установява, че в едно от писмата от 01.03.2005 г., изпратено от ищеца на ответника преди сключването на договора между тях, изпълнителят е представил празен формуляр от бизнес-план. От така изложените и приети от съда факти е направен крайният извод, че липсва установяване, при условията на пълно доказване на обстоятелството, че ищецът, като изпълнител по процесния договор за изработка, е изпълнил задължението си по него да осъществи необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони, поради което и искът за заплащане на частта от възнаграждението, уговорено в полза на изпълнителя като дължимо след одобрението на проекта от РА –София се явява недоказан по основание и е отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за лихва-обезщетение за забава върху главницата за периода: 15.03.2011 г. -15.09.2015 г.. По правия въпрос от значение за изхода по спора: В задължителна практика на ВКС: Р №5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 на Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е застъпено становището, че при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие. Настоящият състав на ВКС напълно споделя това становище, поради недвусмисленото му съответствие с разпоредбата на чл.264 ал.3 ЗЗД. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. По силата на сключен на 05.08.2008 г. договор, по който ищецът-касатор [фирма] се е задължил да извършипо възлагане от страна на праводателя на ответника [фирма], [фирма], необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес-план други общи и специфични документи за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Програма за развитие на селските райони. Договорът е подписан за възложителя от А. П. П. като пълномощник на [фирма] по силата на генерално пълномощно от 01.03.2005 г. с нот. заверка от нотариус в САЩ-Флорида, представено и прието по делото в заверен от пълномощника на страната, по силата на чл.32 ЗАдв., препис от нотариално заверено копие от 15.03.2005 г. на нотариус №163 с р-н на действие РС-Н.З.. По делото е приет като доказателство и приемо-предавателен протокол от 27.08.2008 г., двустранно подписан от представителите и на двете страни по договора, удостоверяващ предаването на документация, включваща бизнес-план и други документи в изпълнение на договора между страните от 05.08.2008 г.. Автентичността на подписа на пълномощника на възложителя , положен в самия договор и в приемателния протокол е била оспорена от страна на ответника, но същата е потвърдена от заключенията на единичната и тройна графологични експертизи, приети по делото. При кандидатстването от страна на ответника-възложител пред РА за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е представен готов бизнес-план като част от документацията по образуваната преписка №201121101864 от 27.10.2008 г.. С оглед изложеното и предвид отговора на правния въпрос относно приложението на материалния закон, съответно разпоредбите на чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.264 ал.3 ЗЗД във връзка с ал.2, възложителят дължи на изпълнителя договореното възнаграждение за извършената работа. Обстоятелството, че изпълнителят не разполага с копие от изготвената документация по изготвянето на бизнес-плана е без значение, при положение, че е налице двустранно подписан протокол за неговото предаване на изпълнителя, удостоверяващо приемането му без възражения от страна на възложителя. Съгласно цитираното по-горе решение по чл.290 ГПК по приложение на чл.266 ЗЗД във връзка с чл.264 ЗЗД, изпълнението на работата и нейното съответствие с договореното се доказва с приемането й без възражения от страна на възложителя, което е налице в случая. От друга страна липсва задължение за изпълнителя да съхранява копие от изготвения бизнес-план при себе си. Също така, без каквото и да е фактическо, съотв. правно значение е установеното, в заключението на техническата експертиза за разменената електронна кореспонденция между страните, обстоятелство, че в едно от писмата, изпратено от ищеца на ответника преди сключването на договора между тях, изпълнителят е представил празен формуляр от бизнес-план, доколкото същото по никакъв начин не изключва изготвянето впоследствие на такъв след сключването на договор между страните за това. С оглед изложеното и като последица от възприетия в практиката на ВКС отговор на правния въпрос следва, че са изпълнени предпоставките на закона за възникване на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за извършената работа и в тежест на ответника е било да докаже при условията на обратно доказване, липсата на изпълнение от страна на изпълнителя по договора. Приемайки обратното , съставът на въззивния съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, което е основание за касирането му, съгласно чл.281,т.3 ГПК. По същество на правния спор: В конкретния спор се претендира втората част от общодоговорения размер на възнаграждението, т.е. сумата от 33 864,35 лева, изискуемостта на която е поставена под отлагателно условие-одобрението на проекта от Разплащателната агенция-София/раздел V,т.2 от договора от 05.08.2008 г./. С оглед отмяната на първоначалния отказ на изп.д-р на ДФ Земеделие за финансиране на проекта за безвъзмездна финансова помощ от страна на Адм.съд-София по адм.дело № 7513/2009 г. и данните за одобряването в последствие на същия от компетентния орган / таблица за одобряване на разходите по него с дата отбелязана в печата -27.07.2012 г.-л.71 от преписката по т.д. №635/15 следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за възнаграждение на изпълнителя е настъпила на тази дата, поради което и възражението в отговора на ИМ за изтекла погасителна давност за претенцията за заплащане на същото се явява неоснователно, доколкото от 27.07.2012 г. до датата на завеждане на ИМ -18.09.2015 г. не са изтекли пет години. С оглед изложеното искът за заплащане на процесното възнаграждение за извършената работа се явява основателен и доказан в пълнопретендирания размер. Доколкото в самия договор не е изрично уговорен срок за плащане на възнаграждението на изпълнителя и липсват твърдения и доказателства за поставянето му в забава чрез отправяне на покана за плащане от кредитора, каквото е изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД, то лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД не се дължи и не следва да се присъжда за периода до завеждането на ИМ в съда С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично- само по отношение на произнасяне на въззивния съд в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на основание чл.266 ЗЗД на сумите от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор за консултантски услуги и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи иска до горния размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.09.2015 година до окончателното плащане, а в останалата част решението следва да се остави в сила . По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете, които възлизат на: 4877,70 лева-общо пред първа и втора инстанции и 2 330,17 лв. пред ВКС, за което е направено съответно искане , представени са доказателства за плащане и списъци по чл.80 ГПК. В полза на ответника също се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете за което е направено съответно искане , представени са доказателства за плащане и списъци по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №132/ 17.11.2016 г. по т.д. № 274/16 на АС-Бургас , В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.07.2016 г. на ОС-Сливен по т.д. №107/2015 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на [фирма]-гр.П. срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на основание чл.266 ЗЗД на сумата от: 33 384,35 лева-възнаграждение по договор от 05.08.2008 г., както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-гр.П. сумата от 33 384,35 лева / тридесет и три хиляди триста осемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/-възнаграждение по договор от 05.08.2008 г.. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата част. ОСЪЖДА. [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-гр.П. сумите от: 4877,70 лева-общо съдебни разноски пред първа и втора инстанции и 2 330,17 лв.- пред ВКС. ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на [фирма]- [населено място] сумите от: 596,94 лева-общо съдебни разноски пред първа и втора инстанции и 769,88 лв.- пред ВКС Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.