О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

София 11.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 903 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Д. Я. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Г. против въззивно решение № 260015 от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 13560 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 86803 от 8.04.2019г. по гр.д. № 51851/2016г. на Районен съд София, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд, във връзка с предявения отрицателен установителен иск, квалифициран по чл.439 ГПК, че ищецът Я. не дължи на ответницата Н. Г. сумата от 5 880лв., обезщетение за ползване без правно основание за периода 7.05.2007г.-28.07.2008г.на недвижими имот, за която е издаден изпълнителен лист от 19.10.2009г. и е образувано изпълнително дело № 20108510400222 по описа на ЧСИ М.П. поради погасено по давност право на принудително изпълнение, е приел че за ищеца не е налице правен интерес, доколкото е счел за установено, че образуваното изпълнително дело е било прекратено с постановление от 30.09.2013г. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, е решаващият мотив на въззивния съд за прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционния акт, с който е прието, че последното изпълнително действие е било извършено на 31.05.2011г. и считано от посочената дата, петгодишната давност е изтекла на 31.05.2016г.

Касаторът е приложил изложение, в което са поставени следните групи въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. Относно наличието на правен интерес за длъжника-ищец от установяване, че същият не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск /без значение дали по чл.124 ГПК или по чл.439 ГПК/ за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му, пред вид прекратяване на образуваното такова, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о., както и на решения по т.д.№ 400/2009г.на ІІ т.о., т.д.№ 634/2010г.на І т.о., гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о. и ТР по т.д.№ 2/2010г.на ВКС. Според касатора, въпросът за наличие на правен интерес, не може да бъде преценяван след като по делото не са представени доказателства за надлежно връчване на антидатираното по негови твърдения - постановление от 30.09.2013г. за прекратяване на образуваното изпълнително производство. /Липсва искане за прекратяване, наложената възбрана не е вдигната, не е върнат изпълнителния лист на взискателя/.

2. Относно правната квалификация на иска и задължението на съда да я определи?,

3. Относно задължението на съда, преди приключване на производството и постановяване на акта си, с оглед изясняване на спора от фактическа страна, да събере – по реда на чл.266, ал.2, т.1 ГПК - допустимите, необходими и относими доказателства, които страната не е могла да представи по време на първоинстанционното производство и до подаване на писмения отговор пред първоинстанционния съд поради неизпълнение от страна на частния съдебен изпълнител на задължения, обективирани в издадено съдебно удостоверение? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 4465/2018г. на ІV г.о. Твърди и очевидна неправилност на въззивния акт, която обосновава с всички гореизложени доводи.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. Г., чрез процесулания представител адвокат М., с който изразява становище за недопустимост, поради липса на посочените специални основания за допустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че след като е безспорно, че от 31.05.2011г. по образуваното изпълнително дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, е безпредметен настоящия спор за наличие на правен интерес от водене на иск по чл.439 ГПК. /Такъв би бил наличен само в случай, че взискателят образува ново изпълнително дело след като е било перемпцинирано предходното/. Счита, че след като към настоящият момент е безспорно, че е настъпила перемпция, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и след като то не съществува, длъжникът няма правен интерес от водене на иск във връзка със същото. Не споделя становищата, изразени в посочената от касатора съдебна практика, считайки постановения акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., за които представя списък. Реалното им извършване удостоверява с приложен договор за правна защита и съдействие, фактура от 2.03.2021г. и авизо за издадено преводно нареждане.

При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по първия поставен от касатора въпрос относно допустимостта на предявявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му. За същият са налице предпоставките за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви /т.е. отговаря на изискванията за общо основание за допустимост/ и пред вид представената практика, в която противно на въззивния съд е даден положителен отговор на поставения от касатора въпрос /вж. определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о. и цитираното в него решение по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о. /, т.е. е възможно да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260015 от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 13560 по описа за 2018г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора С. Д. Я., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, адвокат Г., че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 136лв. /сто тридесет и шест лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.